Давидова звезда

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Давидова звезда
Знамето на Израел

Давидовата звезда (на иврит: מָגֵן דָּוִדМаге́н Дави́д, или «Щитът на Давид»; в идиш се произнася могендо́вид) е средновековен символ на филосемитизма и най-познатия и срещан религиозен символ на юдаизма ведно с менората. Легендата за този знак гласи, че той идва още от цар Давид.

Хронология[редактиране | edit source]

Първото ѝ отбелязване като юдейски, респективно еврейски символ датира от 7 век в еврейски мистични текстове като знак, предпазващ от демони. През ХІV век в Прага, по времето на Ян Хус, с нея е обозначаван еврейския квартал на града, а през ХVІІІ-ХІХ век тя във връзка с еврейската еманципация се превръща във всеобщ еврейски символ.

Въпреки че самият символ няма древен произход, симбиозата на знаците му води към Двуречието, Леванта, Древен Египет и Картаген посредством семитологията. От геометрична гледна точка Давидовата звезда представлява вид хексаграм (шестоъгълник). С основаването на израелската държава през 1948 година, звездата на Давид е поставена на държавния ѝ флаг, и заедно с менората символизира Израел. Символът се свързва и с ционисткото движение.

Значение[редактиране | edit source]

Давидовата звезда се състои от два насложени един върху друг триъгълника – единият под формата на изправена пирамида сочи нагоре, а другият под формата на обърната пирамида – надолу. Нумерологията ѝ придава различен смисъл според често взаимноизключващи се трактовки, но връзката и със семитските, древноегипетските и картагенските символи е явна. През средновековието се е свързвала с алхимията, магията и чародейството. Не се знае каква е древната ѝ връзка с Индия, може би посредством Вавилония и Елам, но хексаграми се срещат през бронзовата епоха сред много народи, дори до крайния запад при келтите.

Еврейски и стар семитски символ[редактиране | edit source]

Символът на Танит - Memento mori. Свързаната с Луната картагенска покровителка на женското плодородно начало е покрита с лунен сърп, обърнат надолу подобно на купол на еврейска синагога.

Изпърво хексаграмът символизира и се отъждествява в древносемитската религиозна практика с акадската богиня Ищар и финикийската богиня Астарта. Традиционното схващане е, че двата преплетени триъгълника символизират женското отдолу-нагоре начало и обратното, понеже еврейското се брои по женска линия. Според друга популярна кабалистична дуалистична версия (юдаизма не е дуалистична религия, но под маздеистко влияние приема някои концептуални елементи) е, че долния триъгълник символизира доброто начало, а горния - лошото.

Първата ѝ връзка с чисто еврейската традиция датира на еврейски печат от 7 век пр.н.е., който принадлежал на Йешуа бен Йешау и открит в Сидон. Подобни символи започват да се срещат по времето на Втория Йерусалимски храм и в първите синагоги от времето на зугота. Сигурно е, че по времето на елинизма, хексаграмът не е символизирал нито отъждествявал еврейството. За сметка на това, покровителката на Картаген - Танит е ясно идентифицируема в подземната пирамида - триъгълник, чийто връх и глава се подават над земята като всевиждащото око на върха на пирамидата. По всяка вероятност в картагенския си смисъл обърната пирамида означава горния свят с върха надолу към тофета.

През средновековието по времето на гаоните, хексаграмът става популярен като "печатът на Давид". Еврейските лъжемесии Давид Алрой и Шабатай Цви обявили, че под знака на Давид делото ще сполучи, но се излъгали в своите очаквания, както и в тези на повярвалите им техни последователи.

Източници[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]