Соколи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Сокол)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Сокол.

Соколи
Lanner Falcon 800.jpg
Faucon pelerin 7 mai.jpg
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Aves Птици
разред: Ciconiiformes Щъркелоподобни
семейство: Falconidae Соколови
род: Falco Соколи
Научно наименование
Уикивидове Falco
Linnaeus, 1758[1][2][3]
Соколи в Общомедия

Соколите (Falco) са род дневни грабливи птици от семейство Соколови, срещащ се и в България. Размерите им варират от дребни до средно големи видове, окраската също е силно разнообразна, най-често в камуфлажни цветове. Някои от видовете в рода, като сокол скитник и сокол орко са считани за най-бързо летящите птици, достигащи до близо 400 km/h при пикиране и близо до 200 km/h при хоризонтален полет. Общо взето не ускоряват така бързо и не са толкова маневрени като ястребите, но в открито небе развиват много по-големи скорости.

Разпространение и биотоп[редактиране | редактиране на кода]

Населяват почти цял свят без Антарктида. На територията на България са регистрирани следните 9 вида:

Ловуват предимно в открити местности или поне изпъстрени с полянки.

Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

Всички видове в рода без изключение са типични хищници, плячката им варира от насекоми до зайцевидни и патици. Някои от видовете ловят предимно птици в полет, други нападат плячката си на земята. Типично за повечето видове в рода е първоначално само да наранят с нокти жертвата си и след това да я доубият с удар с клюна във врата. Повечето от видовете докато ловуват могат да се задържат неподвижно във въздуха.

В природата на България са разпространени 10 вида соколи [4]

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Моногамни птици. Женската обикновено е по-едра от мъжкия. Родителите се грижат и обучават сравнително дълго малките след като напуснат гнездото.

Фосилна летопис[редактиране | редактиране на кода]

По изкопаеми костни останки от България от палеоорнитолога проф. Златозар Боев са описани и 2 вида соколи от неогена – един от миоцен (отпреди около 7 млн. г.) от находище край гр. Хаджидимово (български сокол Falco bulgaricus) [5] и един от плиоцен (отпреди около 2,25 млн. г.) от находище край гр. Вършец (сокол /керкенез/ на Бакалов Falco bakalovi).[6][7]

Допълнителни сведения[редактиране | редактиране на кода]

На територията на България всички видове от рода са защитени от закона. Според някои изследвания соколите се нареждат сред най-интелигентните птици.

Египетски сокол - прототип на бога Хор

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. указано в: IOC World Bird List Version 8.2
  2. указано в: IOC World Bird List Version 8.1
  3. указано в: IOC World Bird List Version 7.3
  4. Боев, З. 1991. Соколите в България. - Природа и знание, 7-8: 31-34.
  5. Boev, Z. 2011. Falco bulgaricus sp. n. (Aves, Falconiformes) from the Middle Miocene of Hadzhidimovo (SW Bulgaria). – Acta zoologica bulgarica, 63 (1): 17-35.
  6. Boev, Z. 1999. Falco bakalovi sp. n. - a Late Pliocene falcon (Falconidae, Aves) from Varshets (W Bulgaria). - Geologica Balcanica, 29 (1-2): 131-135.
  7. Boev, Z. 2011. New fossil record of the Late Pliocene kestrel (Falco bakalovi Boev, 1999) from the type locality in Bulgaria. - Geologica Balcanica, 40 (1–3): 13–30.