Сокол скитник

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Сокол.

Сокол скитник
PeregrineFalcon.jpg
Falco peregrinus nest USFWS.jpg
Природозащитен статут
Червена книга на България
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Aves Птици
разред: Ciconiiformes Соколоподобни
семейство: Falconidae Соколови
род: Falco Соколи
вид: F. peregrinus Сокол скитник
Научно наименование
Уикивидове Falco peregrinus
Tunstall, 1771[3][4][5]
Разпространение
PeregrineRangeMap.png
Сокол скитник в Общомедия

Соколът скитник (Falco peregrinus), по-слабо известен с наименованието торхъл, е едър и мощен сокол, срещащ се и по нашите земи. По време на лов соколът скитник е в състояние да пикира с около 320 km/h, което го прави най-бързият представител на животинския свят.[6][7] Според „Нешънъл Джиографик“, най-високата измерена скорост на сокол скитник е 389 km/h.[7][8]

Физически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Дължина на тялото 38 – 50 cm. Размах на крилете 83 – 113 cm. Маса 580 – 1000 гр.

При този вид има възрастов и слабо изразен полов диморфизъм. Възрастните отгоре са сиво-черни (стоманеносиви) с черни препаски на опашката; подобните на бакенбарди ивици са широки и черни – при подвида „peregrinus“ те преливат в белезникавите бузи, докато при подвида „brookei“ са контрастно очертани; гърлото е бяло, гушата – кремава; останалата долна част на тялото (гърдите, коремът и оперението по краката) е ръждивокафява с многобройни черни препаски; подкрилията са бели с фини черни препасчици. Женската е по-едра от мъжкия. При младите оперението и бакенбардите са кафяви, а опашката – с кремави препаски; отдолу перата са кремави с едри тъмнокафяви петна, които образуват надлъжни ивици; най-трудно те се отличават от младите на средиземноморския сокол в светла фаза, но обикновено различията са в по-светлото тяло отдолу.

Издавани звуци[редактиране | редактиране на кода]

През размножителния период – силно „кек-кек-кек“.

Ловуване[редактиране | редактиране на кода]

Лети бързо и мощно с типичните за соколите бързи и мощни махове на крилете, последвани от планиране. Ловува, като се спуска от високо (понякога до километър) с голяма скорост. Това е най-бързото същество на Земята – при пикиране може да развие над 320 km/h, а във филм на National Geographic[9] е измерена скорост от 389 km/h. Напада всякакви птици с размери до 2 кг. Когато ловува, обикаля определен район на голяма височина, понякога от порядъка на километри. Избира определена жертва и атакува само нея. Атаката започва, когато птицата навлезе с летене в ловния периметър. Тогава соколът скитник започва да пикира и когато наближи, забавя леко скоростта и достига жертвата по типичен за соколите начин – „на игра“ се опитва да я перне с нокти и нарани. Когато това му се отдаде и жертвата му падне на земята, я доубива пак по типичния за соколите начин с удар с клюна във врата. При изобилие на други видове плячка може да промени стила си на лов и да напада животни на земята и дори на дървета.

Биотоп[редактиране | редактиране на кода]

Много разпространен вид, но никъде не многоброен. Балканите са редовно зимовище на този вид, въпреки че има и единични гнездови находища тук. Среща се в почти цяла Европа. Обитава проломи, дефилета и скални масиви от морското равнище до алпийски райони. При миграции и зимуване се среща и в други биотопи.

Защитен статус[редактиране | редактиране на кода]

Соколът скитник е застрашен вид в България, включен в съответната категория в „Червената книга на република България“.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en)) BirdLife International. Falco peregrinus. // IUCN Red List of Threatened Species. Version. International Union for Conservation of Nature, 2009. Посетен на 2009-11-03.
  2. Червена книга на Република България. Сокол скитник. Посетен на 22 март 2012
  3. указано в: IOC World Bird List Version 8.2
  4. указано в: Q56253948
  5. указано в: eBird Taxonomy v2018
  6. U.S. Fish and Wildlife Service. All about the Peregrine falcon. // 1999. Архив на оригинала от 16 април 2008. Посетен на 20 юли 2014.
  7. а б ((bg))  Peregrine falcon recorded going 183 and 242 MPH in dives. // VideoSift. Посетен на 20 юли 2014.
  8. ((en))  Falling with the Falcon. // Air & Space Magazine. Посетен на 20 юли 2014.
  9. http://www.youtube.com/watch?v=j3mTPEuFcWk

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]