Средиземноморски сокол
Вижте пояснителната страница за други значения на Сокол.
| Средиземноморски сокол | ||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||
 Незастрашен[1] | ||||||||||||||||
| Червена книга на България | ||||||||||||||||
 Застрашен[2] | ||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||
| ||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||
Gené, 1839 г. | ||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||
| Средиземноморски сокол в Общомедия | ||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Средиземноморският сокол (Falco eleonorae) е средно голяма птица от семейство Соколови (Falconidae) срещаща се и в България. Размаха на крилете му достига около 90 cm. Цветът на оперението му варира много, по-светлите птици приличат много на сокол орко, но са по-големи, а по-тъмните и някои млади, могат да създадат впечатление, че са почти черни.
Разпространение и биотоп[редактиране | редактиране на кода]
Прелетен вид, както подсказва името му гнезди почти единствено по средиземноморските острови и някои острови в Антлантическия океан в близост до северна Африка, повечето представители на вида зимуват на остров Мадагаскар.
Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]
Хищна птица, начина ѝ на лов е сходен с този на сокола орко, храни се предимно с птици, които улавя по време на полет. Възползва се основно от мигриращи птици, които преминават през островите на Средиземно море и тъй като те летят най-често нощем, средиземноморския сокол също ловува и късно вечер, почти до настъпването на пълна нощ. Негова плячка стават птици с размерите максимум на гургулица.
Размножаване[редактиране | редактиране на кода]
Гнезди през август, възползвайки се от изобилието на мигриращи птици, които точно в този момент са най-добре охранени. Гнездото е разположено най-често на непристъпни скали, скални пукнатини или пещери. Често заема и отделни издадени скални островчета в морето, понякога може да образува и колонии.
Допълнителни сведения[редактиране | редактиране на кода]
На територията на България се среща като много рядко изключение и е обявен за защитен вид.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Falco eleonorae (Gené, 1839). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 17 януари 2020 г. (на английски)
- ↑ Червена книга на Република България. Средиземноморски сокол. Посетен на 25 март 2012