Актинолит
| Актинолит | |
 | |
| Общи | |
|---|---|
| Формула | Ca₂(Mg,Fe)₅[OH|Si₄O₁₁]₂ |
| Класификация на Щрунц | 9.DE.10 |
| Характеристики | |
| Цвят на чертата | бяло |
| Актинолит в Общомедия | |
Актинолитът е силикатен минерал от групата на амфиболите с химическа формула: Ca2(MgFe)5Si8O22(OH)2.[1] Притежава светлозелен, тъмнозелен, понякога черен цвят.[2][1]
Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Актинолитът е минерал с наименование, произлизащо от гръцките думи ακτίνα – „лъч“ и λίθος – „камък“,[3][1] поради радиално лъчестата форма на агрегатите му. Тънковлакнестите разновидности се обозначават като актинолитов азбест.
Находища
[редактиране | редактиране на кода]Актинолитът заема междинно място между тремолита, богат на магнезий, и феро-актинолита, богат на желязо. Среща се често в метаморфни скали, например в контактните зони, ограждащи охладени интрузивни скали. Среща се и като продукт на метаморфизма на богати на магнезий варовици.
Красиви и едри кристали от актинолит са известни в Рила, Крумовградско и Ивайловградско. Те обаче не са оценявани като суровина за ювелирни и декоративни иделия.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Actinolite // mindat.org. Посетен на 27 април 2024. (на английски)
- ↑ Костов-Китин, Владислав. Актинолит Actinolite // Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023. ISBN 978-619-245-365-7. с. 40 – 42.
- ↑ Милев, Александър; Братков, Йордан; Николов, Божил. актинолит // Речник на чуждите думи в българския език. София, Държавно издателство „Наука и изкуство“, 1970. с. 41.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Бончев, Георги. Минералите в България // Годишник на Софийския университет, Физико - математически Факултет 19 (1). 1923. с. 135-137. Посетен на 5 септември 2025.
- Костов, Иван; Бресковска, В.; Минчева-Стефанова, Й.; Киров, Г. Н. Минералите в България. София, Издателство на Българската академия на науките, 1964. OCLC 947184787. с. 296 – 297.
- Минчева-Стефанова, Йорданка; Костов, Руслан И. Регистър на минералите в България // Списание на българското геологическо дружество 61 (1-3). 2000. с. 112.
- „Минералогия“, С. Стойнов, 1982 г.
- Тодоров, Тодор. Речник на скъпоценните камъни. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0403-3. с. 7 – 8.
- „Енциклопедия на лечебните минерали“, Гергана Митева, Иван Митев, 2004 г.
