Опал

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Благороден опал
Огнен опал

Благородният опал е скъпоценен камък, представляващ аморфен минералоид, хидратиран силициев диоксид (SiO2·nH2O;) с водно съдържание, достигащо понякога до 20%. С течение на времето количеството вода намалява, като често опалът се напуква (дехидратация). Твърдост по скалата на Моос: 5,5 - 6,5. Плътност - 2,20. Притежава мидест лом и стъклен блясък. Опал без игра на светлината, както и опализирани организмови и дървесни останки се срещат сравнително често в природата. Благородният опал обаче се образува при изключително сложни геоложки процеси и поради това е изключително рядък. При благородният опал няколко цвята се наблюдават едновременно, вследствие на интерференция и дифракция на светлината преминаваща през микроструктурата на камъка (дифракция на Браг). Някои разновидности на този скъпоценен камък се ценят дори по-високо от диамантите.

Видове благороден опал[редактиране | edit source]

  • Бял опал - светъл, прозрачен с опалесценция в светлосин цвят
  • Черен опал - черен, виолетов, тъмносин с опалесценция основно в червени тонове - най-скъпата разновидност на опала
  • Арлекин - с многоцветен мозаечен рисунък и опалесценция в чрвен, син, жълт и зелен цвят
  • Огнен опал - жълт, оранжев, червен, прозрачен с огнена опалесценция
  • Царски опал - камък, в който централната чеаст е червена или бронзова, заобиколена от яркозелени ивици
  • Джирасол - син или бял с опалесценция в червени тонове
  • Лехосопал - зелен, с опалесценция в зелени и карминови тонове

Цветът на обикновения опал е безцветен и прозрачен, стъкловиден (хиалит), порцеланово бял (кахолонг), млечно бял до синкав (млечен опал), жълт (восъчен опал), зелен (празопал, хлоропал), гейзерит - белезникав до сив опал, формиращ се в близост до гейзери, дендритен опал (с множество дървовидни включения от железни оксиди), син, сив, червен, кафяв до черен. Кремъкът (флинт) често се бърка с обикновения опал, но всъщност е скала, съставена основно от опал и халцедон при конкреционно отлагане във варовици.

Обикновеният опал не притежава ярката игра на багри на благородния му вариант. Дадено му е името "обикновен", тъй като е разпространен в много региони по целия свят. Повечето екземпляри на обикновения опал също са "обикновени" и на външен вид и не привличат вниманието на търговците на камъни и бижутерите. Въпреки това, някои негови разновидности са много привлекателни, цветни и притежават силен блясък. Те се обработват като красиви полускъпоценни камъни на разумна цена.

По известни находища на благороден опал има в Австралия (до 90% от световния добив), САЩ, Бразилия, Мексико, Кения, Етиопия и др. В България някои разновидности на обикновения опал се срещат около Първомай, в Източните Родопи - Кърджалийско и Хасковско. Среща се в пукнатини и празнини на различни скали.

История[редактиране | edit source]

Някога хората смятали, че от всички скъпоценни камъни, опалите носят най-много нещастие. През XIX век набедили тези камъни, че носят лош късмет. Испанският крал Алфонсо XII (1857-1885) подарил на съпругата си опал и няколко месеца след това тя починала. Следващите притежатели на този опал, между които и самият крал, също починали скоро. Разбира се, всичко това се случило, когато в Европа върлувала холерата. По онова време хората вярвали също, че опалът свети, докато човекът, който го носи, е жив, а при смъртта му губи блясъка си. Днес знаем, че опалът реагира на температурата на човешкото тяло.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  • Речник на скъпоценните камъни, Тодор Тодоров, 1994 г.
  • Тайните на скъпоценните камъни, Всеволод Курчатов, Росен Илиев, 1994 г.

Галерия[редактиране | edit source]