Опушен кварц
| Опушен кварц | |
 | |
| Общи | |
|---|---|
| Формула (повтаряща се единица) | SiO₂ |
| Характеристики | |
| Твърдост по Моос | 7 |
| Цвят на чертата | бяло |
| Плътност | 2,585 g/cm³ |
| Опушен кварц в Общомедия | |
Опушеният кварц (раухтопаз) е полускъпоценен камък. Подобно на останалите видове кварц, по състав опушеният кварц е чист силициев диоксид.[1] Получава името си от наличието на различни цветови нюанси на обикновения дим – от сив до тъмнокафяв, но най-често се характеризира с кафеникав цвят. Цветът му се дължи на присъствието на алуминий в кристалната му решетка.[2] Може да варира от слабо сив до тъмно червеникавокафяв. Смолисточерната му разновидност се нарича морион. При определен режим на нагряване опушеният кварц и морионът променят цвета си към по-светъл вариант и придобиват златист оттенък. Така по вид се доближават до цитрина, друга разновидност на кварца. Опушеният кварц е един от минералите, които могат да образува големи кристали. Някои от находките достигат до един или повече тона.[1]
Намира широко приложение в ювелирната практика. Най-добрите образци се разрязват, полират и оформят за влагане в различни накити като обеци, пръстени, медальони и други. От по-едрите се изработват купи, чаши и други съдове.[1]
В древността опушеният кварц е бил обект на различни поверия. Вярвало се е, че човек, който носи окачен на шията си талисман от този вид кварц, не страда от меланхолия и ще бъде излекуван от епилепсия.[1] Съществува вярването, че опушеният кварц е камък-пазител. Подобно на планинския кристал, той е използван от гадателите за поглед във времето и пространството.[2]
Разпространение[редактиране | редактиране на кода]
Опушеният кварц се среща основно в кухини на скали, образувани при вулканична дейност дълбоко под повърхността на Земята. Най-богатите залежи се срещат в Шри Ланка, Бразилия, САЩ, Швейцаря, Шотландия, Италия, Мадагаскар, Южна Африка.[3] Грамадни кристали от опушен кварц са намирани в Бразилия (до 40 т.) и Русия (до 10 т.), но най-големият екземпляр е открит в Казахстан. Размерите му са 7,5 х 16 м, а масата – 70 т.[1]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Златарски, Георги. Материали по геологията и минералогията на България // Периодическо списание на Българското книжовно дружество (3). 1882. с. 131. Посетен на 29 март 2024.