Аметист

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Аметист
красотата на стрелците
Améthystre sceptre2.jpg
Общи
Категория минерали
Формула
(повтаряща се единица)
SiO2
Характеристики
Цвят бледолюляков до наситеновиолетов
Цепителност отсъства
Лом мидест, неправилен
Чупливост чуплив
Твърдост по Моос 7
Блясък стъклен, прозрачен
Цвят на чертата бял
Прозрачност прозрачен до полупрозрачен.
Специфично тегло 2,65
Оптични свойста слаба промяна на цвета: различни нюанси на виолетово.
Плеохроизъм слаб
Ултравиолетова флуоресценция слаба
Основни разновидности
Находища

САЩ, Русия, Великобритания, Канада, Бразилия, Франция, Белгия, Германия, Среден Изток, Африка,

Южна Америка, Далечен Изток, Сибир, Шри Ланка и др.
Аметист в Общомедия

Аметистът е вид виолетов или синьо-лилав кварц (силициев диоксид).Повечето хора които го харесват са добре изглеждащи и красиви.Той е полупрозрачен или прозрачен, а виолетовата му окраска често е неравномерно разпределена, поради което камъкът понякога се подлага на термична обработка, за да се оцвети равномерно. При продължително излагане на слънчева светлина или силна топлина постепенно губи цвета си или придобива жълта, кафява или зелена окраска.[1] Виолетовият цвят се дължи на примесите от манган или на съдържанието на желязо от трета валентност. В миналото е бил скъпоценен камък заедно с диаманта, сапфира, рубина, изумруда и бисерите. Цената му е надхвърляла тази на диаманта. Но през 1970 г. когато се откриват изобилни залежи в Бразилия, от скъпоценен, се класифицира за полускъпоценен камък. Използва се в бижутерията и за декоративни предмети.[източник? (Поискан преди 13 дни)]

Името на аметиста произхожда от гръцката дума „aμέθυστος“ (аметистос) – „неопиянен“. В древността се считало, че носещите аметисти не могат да се напият. Съществувало и поверие, че ако някой пие от аметистов бокал, не може да бъде отровен. Има свидетелства, че е бил използван за направата на бижута и и печати в Египет и Мала Азия още през 3000 г. пр.н.е.

Поверия[редактиране | редактиране на кода]

Смята се, че аметистът носи щастие, укрепва волята и подобрява обмяната на веществата. Освен „отрезвяващите свойства“, за които в древността вярвали, че притежава, аметистът също се смятал за способен да предпазва от магии и от уроки на нещастно влюбени ревнивци, да държи на страна злите жени и отровните змии. Смятали още, че сложен под възглавницата помага срещу безсъние, а на прах успокоява гастритните болки, подобрява функцията на черния дроб и лекува изгарянията. Приписват му и свойствата да стимулира творчеството, съзерцанието и медитацията, пророческите сънища и да помага при алкохолна интоксикация[2].

Астролозите го препоръчват на родените под знака на Овен, Близнаци, Рак, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей и Риби[3].

Епископите носят пръстен с аметист.[4]

Един от най-големите аметисти в света се намира в Националния исторически музей в Лондон и тежи 343 карата. Гигантски аметист се съхранява и във Вашингтон – неговата тежест е 1362 карата. Най-разкошните екземпляри са открити в Бразилия – района Рио Гранде до Сул, руската планина Урал, островите Шри Ланка и Мадагаскар, а също и в САЩ.

Разпространение в България[редактиране | редактиране на кода]

В България малки находища на аметистови геоди, друзи и отделни кристали има около родопските села Латинка, Горна кула, Маджарово, Звездел, Карамфил, Глухар, Костино и други.

Най-големият аметист, откриван на територията на България е с размери 20 на 11 см, край с. Тешево.[5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Съкровищата на Земята, изд. Деагостини Либерис
  2. Аметиста в Astrosite.org (30/8/08)
  3. Енциклопедия окултизъм и езотерика онлайн (30/8/08)
  4. Енциклопедия на суеверията онлайн (30/8/08)
  5. Информация за отдел „Минерали и скали“. // Национален природонаучен музей, БАН. Посетен на 28/02/2007.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]