Аметист

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Аметист
Полиран аметист

Аметистът е вид виолетов или синьо-лилав кварц (силициев диоксид). Той е полупрозрачен или прозрачен, а виолетовата му окраска често е неравномерно разпределена, поради което камъкът понякога се подлага на термична обработка, за да се оцвети равномерно. При продължително излагане на слънчева светлина или силна топлина постепенно губи цвета си или придобива жълта, кафява или зелена окраска.[1] Виолетовият цвят се дължи на примесите от манган или на съдържанието на желязо от трета валентност. Използва се в бижутерията и е класиран в разред полускъпоценни камъни.

Името на аметиста произхожда от гръцката дума „aμέθυστος“ (аметистос) — „неопиянен“. В древността се считало, че носещите аметисти не могат да се напият. Съществувало и поверие, че ако някой пие от аметистов бокал, не може да бъде отровен. Има свидетелства, че е бил използван за направата на бижута и и печати в Египет и Мала Азия още през 3000 г. пр. Хр.


Поверия[редактиране | edit source]

Смята се, че аметистът носи щастие, укрепва волята и подобрява обмяната на веществата. Освен „отрезвяващите свойства“, за които в древността вярвали, че притежава, аметистът също се смятал за способен да предпазва от магии и от уроки на нещастно влюбени ревнивци, да държи на страна злите жени и отровните змии. Смятали още, че сложен под възглавницата помага срещу безсъние, а на прах успокоява гастритните болки, подобрява функцията на черния дроб и лекува изгарянията. Приписват му и свойствата да стимулира творчеството, съзерцанието и медитацията, пророческите сънища и да помага при алкохолна интоксикация[2].

Астролозите го препоръчват на родените под знака на Овен, Близнаци, Рак, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей и Риби[3].

Епископите носят пръстен с аметист.[4]

Един от най-големите аметисти в света се намира в Националния исторически музей в Лондон и тежи 343 карата. Гигантски аметист се съхранява и във Вашингтон — неговата тежест е 1362 карата. Най-разкошните екземпляри са открити в Бразилия - района Рио Гранде до Сул, руската планина Урал, островите Шри Ланка и Мадагаскар, а също и в САЩ.

Разпространение в България[редактиране | edit source]

В България малки находища на аметистови геоди, друзи и отделни кристали има около родопските села Латинка, Горна кула, Маджарово, Звездел, Карамфил, Глухар, Костино и др.[5]

Най-големият аметист, откриван на територията на България е с размери 20 на 11 см, край с. Тешево.[6]

Аметист с музейна стойност


Източници[редактиране | edit source]

  1. Съкровищата на Земята, изд. Деагостини Либерис
  2. Аметиста в Astrosite.org (30/8/08)
  3. Енциклопедия окултизъм и езотерика онлайн (30/8/08)
  4. Енциклопедия на суеверията онлайн (30/8/08)
  5. Величко Кръстев. Кратка геоложка характеристика на Родопите. // Посетен на 28/02/2007.
  6. Информация за отдел „Минерали и скали“. // Национален природонаучен музей, БАН. Посетен на 28/02/2007.

Външни препратки[редактиране | edit source]