Тешово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Тешево)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Тешово
Тешовската кула
Тешовската кула
Общи данни
Население 165 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 3946±0 km²
Надм. височина 711 m
Пощ. код 2927
Тел. код 075215
МПС код Е
ЕКАТТЕ 72374
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Хаджидимово
Людмил Терзиев
(ДПС (НДСВ))
Тешово в Общомедия

Тѐшово е село в Югозападна България, област Благоевград, община Хаджидимово.

География[редактиране | редактиране на кода]

Изглед към Тешово с църквата „Свети Димитър

Село Тешово се намира в планински район в историко-географската област Мървашко. Разположено е в Южен Пирин, в източното подножие на връх Свети Петър (1757 m) на 960 m надморска височина и на 25 km югозападно от град Гоце Делчев. Други върхове от север на юг са Свещник – 1975 m, Муторок – 1970 m, Гьоргов гроб -1560 m, Свети Константин – 1750 m, Свети Петър – 1757 m, Чинило – 1417 m.

Землището на Тешово е голямо и силно пресечено. Издигат се много ридове, най-високи от които са Чифлището, Кукла, Караборум, Света Неделя, Вальов камен, Кукул камен и др. Синорът на селото е най-голям от околните села, около 200 km2.

Със своята дива природа, Тешовският синор е дом на най-различни диви животни. В гъстите вековни букови гори бродят диви прасета, сърни, мечки, вълци, лисици, зайци и катерици, язовци и диви котки. По високите върхове Свещник и Муторок са свили гнезда черни орли, сиви картали и соколи. По-ниско живеят глухари, кеклици и яребици. По горното течение на река Мътница и река Буровица има балканска пъстърва.

Ловната дружинка на Тешово се слави с улова на най-големите диви прасета, като същевременно се грижи за дивеча в региона.

Поради специфичното си геогрофско местоположение, чистият въздух и изворната кристална вода, напоследък има огромен интерес от българи и чужденци за закупуване на имоти в селото.

В Тешово има няколко пчелина и се произвежда натурално чист пчелен мед. В зависимост от растителността има няколко вида – акациев, „зайча метла“ и букет. Освен мед, тук се прави и прочутото тешовско саламурено овче сирене.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Тешово има запазена средновековна каменна кула, която е обявена за паметник на културата.[1]

През Възраждането Тешово е един от важните центрове на железодобивната индустрия в Мървашко. Тук е имало множество пещи (пехци) и няколко самокова, като последният е спял да работи през 1916 година. В селото е имало и много ковачници (кузни), в които се изработвали различни предмети, коита заедно с изкованото на самоковите желязо на пръти се разнасяли и продавали в Демир Хисар, Сяр, Солун, Зиляхово, Драма, Алистрати, Нигрита, Правища, Кавала, Пазарджик, Пловдив. Към края на XVIII век в Тешово е имало „керхана“ за изливане на гюлета (топ-куршум), които се откарвали във военния арсенал в Правища за доработване.[2]

С голяма историческа и архитектурна стойност е и църквата „Свети Димитър“, построена през 1843 – 1844 година. Цялото пространство по стените, вътре и вън, е изографисано с многобройни сцени и образи от библейски сказания, от мировия свят и моменти от историческото ни минало. Единствена по рода си в България е сцената „Наказание Владимирово. Воцарение Симеоново“, изобразяваща важно историчско събитие, станало през 893 година.

Султански ферман за даване право на църквата „Свети Димитър“ в Тешово да бие клепало по време на църковни религиозни обреди, 1836 г.

През 1858 година в селото е разкрито училище с преподаване на гръцки език. От 1873 учителят Иван Попниколов въвежда в училището и църквата българския език. Попниколов учителства в селото до 1880 година.[3]

През XIX век Тешово е голямо село със смесено население, числящо се към Неврокопската кааза на Серския санджак. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Тешево (Téchévo) е посочено като село със 159 домакинства и 65 жители мюсюлмани и 470 българи.[4] В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Тетюво като село със 130 български и 23 турски къщи.[5]

В 1891 година Георги Стрезов пише:

Тешово, на ЮЗ от Неврокоп 4 часа. Лежи на източната страна на Али Ботуш, на стръмно място. Над селото има дъбрава, отдето извира поток, минува през селото и през Лъки. Българска църква „Св. Димитър“; българско училище с 45 ченика. Сега се появи и гъркоманска партия. Причината била силният град, изпратен нарочно от Провидението да накаже нечестивците, които не рачат да припознаят гръцкия владика. Къщи 230: българе 200 и 30 турци.[6]

Съгласно известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в селото живеят 1200 българи-християни, 120 турци и 60 цигани. [7] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Тешово живеят 1600 българи екзархисти. В селото функционира българско начално училище с 1 учител и 58 ученици.[8]

В рапорт до Иларион Неврокопски от 1909 година пише за Тешово:

С. Тешово... Селото е разположено на стръмно място близо до Тешовската гора, на разклона за Пирин. През селото минава Тешовската река. Има добра вода за пиене. Иман хубави гори и пасища.

Тешово е село на българи и турци. Има 193 къщи на българите, а на вторите – 26. Занимават се със земеделие, скотовъдство, въглищари и кираджии са. В селото има мини. Добива се желязо, обаче вече не работят.

Църквата „Свети Димитър“ е хубава. Солидно здание. Има вид на манастир.[9] Всяка година на Св. Димитър тук се събира много голямо население. Общината е добра. Дарила е на църквата камбанария с голям часовник.[10]

При избухването на Балканската война през 1912 година седем души от Тешово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[11]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Всяка година на 26 октомври (Димитровден) се организира традиционен събор – празник на селото и църквата. От всички краища на България се стичат роднини и потомци на Тешовалии.

А на 29 юни (Петровден) има традиция да се нощува на Беглижките ливади, местност на около 2 часа път пеша от селото. На сутринта се прави курбан за здраве до параклиса „Св. Петър“, който се намира почти на самия едноименен връх и само на 10 минути от Беглижките ливади.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Паметникът на Атанас Тешовски в Тешово.
Родени в Тешово
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Тешовски (1866 – 1905), български революционер, войвода на ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Вангел Япов (? – 1891), български хайдутин
  • Flag of Bulgaria.svg Васил Шебанчето, български революционер, четник при Филип Цветанов
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Шабанов (1920 – 1996), български агроном
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Попниколов (1853 – 1912), български просветен деец и революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Стоян Шопов (р. 1970), български офицер, бригаден генерал
  • Flag of Bulgaria.svg Петко Пелтеков, български учител в Баня и Якоруда (1873 – 1888), в Горна Джумая (1888 – 1892), след което е свещеник в Бучино и Бараково, а от 1901 година в Абланица, Ловешко[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Стою Ат. Свинаров, български хайдутин и революционер, участник с четата на Ильо войвода в Кресненско-Разложкото въстание
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Киримов, деец на ВМОРО от село Тешово, наричан в организацията Гоцето заради близостта му с Гоце Делчев.[13]
  • Flag of Bulgaria.svg Трифон Михайлов Тодоров, български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война[14]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Пелтеков, Александър. „Тешово“, Второ поправено и допълнено издание, София, 2006, 216 стр.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Старата кула. // Тешово. Посетен на 27 ноември 2015.
  2. Георгиев, Георги. „Старата железодобивна индустрия в България“. София, 1978, стр. 133 – 135.
  3. Автобиография на Спас Прокопов. „Просветното дело в Неврокоп /Гоце Делчев/ и Неврокопско през Възраждането“. София, 1979, стр.194
  4. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 126 – 127.
  5. Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 234 – 235.
  6. Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 6.
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 194.
  8. D.M.Brancoff. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, pp. 112 – 113.
  9. Рапорт за положението и въвеждането на учебното дело през първото полугодие на 1908 - 1909 г. в Неврокопска каза – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 80.
  10. Рапорт за положението и въвеждането на учебното дело през първото полугодие на 1908 - 1909 г. в Неврокопска каза – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 81.
  11. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.883.
  12. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.510.
  13. Радовски, Александър. Войводата Лазар Кунгалов. Спомени. Фабер, Велико Търново, 2019. с. 20.
  14. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 114, л. 167
     Портал „Македония“         Портал „Македония