Мътница (приток на Места)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Мътница.

Мътница
Bulgaria Blagoevgrad Province relief location map.jpg
41.52° с. ш. 23.6586° и. д.
41.5033° с. ш. 23.8894° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение България
Област Благоевград
Община Хаджидимово
Дължина 31 km
Водосборен басейн 176 km²
Начало
Място Южен Пирин
на 1 km СИ от връх Моторок
Координати 41°31′12″ с. ш. 23°39′30.96″ и. д. / 41.52° с. ш. 23.6586° и. д.
Надм. височина 1685 m
Устие
Място десен приток на МестаБяло море (Егейско море)
Координати 41°30′11.88″ с. ш. 23°53′21.84″ и. д. / 41.5033° с. ш. 23.8894° и. д.
Надм. височина 457 m

Мътница е река в Южна България, област Благоевград, община Хаджидимово, десен приток на река Места. Дължината ѝ е 31 km.[1]

Река Мътница извира на 1685 метра надморска височина на 1 km североизточно от връх Моторок (1971 m) в Южен Пирин. В най-горното си течение протича в югоизточна посока в сравнително дълбока и добре залесена долина, а след това до устието си долината ѝ е обезлесена и еродирала. В района на село Лъки пресича широка мраморна ивица, при преминаването на която губи част от водите си. След устието на най-големия си приток Буровица (десен) завива на изток, а след село Илинден — на североизток. Влива се отдясно в река Места на 457 m, на 2,6 km югоизточно от град Хаджидимово.

Площта на водосборния басейн на реката е 176 km2, което представлява 5,11% от водосборния басейн на река Места. Основните ѝ притоци са само десни: Селската река, Буровица (най-голям приток), Орешки дол, Дълбокия дол, Дервенска река.

Река Мътеница има силно променлив режим и влачи голямо количество наноси, от където идва и името ѝ. През лятото и есента в средното и долното течение пресъхва.

По течението на реката в Община Хаджидимово са разположени 2 села: Илинден и Петрелик.

Малка част от водите на реката в долното ѝ течение се използват за напояване.[1][2]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Енциклопедия „Пирински край“, том 1. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 598.
  2. Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 330.
     Портал „Македония“         Портал „Македония