Иван Попниколов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Иван Попниколов
български просветен деец
Роден
1853 г.
Починал
1912 г. (59 г.)

Иван Попниколов е български просветен деец от Възраждането, революционер, деец на Македонската организация и на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Иван Попниколов е роден в 1853 година в село Тешово, Неврокопско. Завършва гръцко училище в Неврокоп и става учител в Тешово (1873-1880). Активен участник е в българската просветна и църковна борба. Превежда от гръцки религиозни книги и учебници. През 1873 година въвежда в местното училище и църква българския език.[1] Учителства до 1888 година.

През 90-те години е член на Македонската организация. Делегат е от Лъдженското дружество на Четвъртия македонски конгрес.[2] По-късно се присъединява се и към ВМОРО и къщата му става база на Атанас Тешовски и Яне Сандански.[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Автобиография на Спас Прокопов. "Просветното дело в Неврокоп /Гоце Делчев/ и Неврокопско през Възраждането". София, 1979, стр.194
  2. Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 106.
  3. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 138.
     Портал „Македония“         Портал „Македония