Четвърти македонски конгрес
| Четвърти македонски конгрес | |
| — конгрес — | |
 Протокол № 1 от Четвъртия македонски конгрес, 15 юни 1897 година | |
| Място | София, Княжество България |
|---|---|
| Дата | 15 – 21 юни 1897 година |
Четвъртият македонски конгрес на Македонската организация в България се провежда между 15 и 21 юни 1897 година.[1] Конгресът се свиква поради оставката на генерал Данаил Николаев.
Делегати
[редактиране | редактиране на кода]Така на конгреса заседават 22 делегати от 19 дружества. За председател на бюрото на конгреса е избран Йосиф Ковачев, за подпредседател Христо Станишев, а за секретари – Никола Пъдарев и Димитър Ляпов.
Решения
[редактиране | редактиране на кода]Основните решения на конгреса са:
| „ | Реши се, числото на членовете [на Върховния комитет] да се намали на 6 души и да има двама в резерва...[3]
За да може да се премахне убийствената апатия към македонското дело, необходимо е комитетът да издава свой вестник, с който да може да поддържа духа и държи в течение работите на македонските дружества... Реши се, всяка година комитетът непременно да изпраща по един агитатор, за да съживява дружествата... Комитетът трябва да има инспекция за контролиране и окуражаване на дружествата... Подписката на облигациите [за патриотичния заем] трябда да продължи. На българското правителство трябва да гледаме като на наше. Да черпим поддръжки както от правителството, така и от опозицията, т.е. от народа. Трябва да осъждаме тогова или оногова като пречка на делото, но не трябва да заявяваме, че ще очакваме добро само от тази или онази партия. На Русия трябва да гледаме по делата ѝ. Ако тя ни пречи, трябва да ѝ заявим, че това което върши, е в наша вреда. И ако тя отиде по-надалеч, то ние явно трябва да се обявим против нея; защото и благоговеенето има свои граници. За въстание ние трябва да се готвим още отсега. Най-голямото желание на конгреса е щото бъдещият комитет да влезе в сношение с Вътрешната организация. Иначе всичко за делото е изгубено. Само в единството е нашето спасение. Но въстанието трябва да се повдигне само когато то бъде напълно подготвено и когато политическите условия благоприятствуват.[4] |
“ |
Нов Върховен комитет
[редактиране | редактиране на кода]На последното заседание на 21 юни, в отсъствието на Никола Алексиев, Христо Лазаров, Иван Попниколов, Георги Стоев и Коста Арсениев, е избран нов състав на комитета. Избрани членове са:
|
Редовни членове
|
Резервни членове
|
Гоце Делчев писмено отхвърля избора си.[6]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Елдъров, Светлозар. Организации, идеологии и програми на македоно-одринското движение в България (1895 – 1899), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 – 1903), Иврай, София, 2003, стр. 105-116.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 106-107.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 114.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 115.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 116.
- ↑ Спомени на Гьорчо Петровъ. Съобщава Любомиръ Милетичъ (Издава „Македонскиятъ Наученъ Институтъ“, София. — Печатница П. Глушковъ. — 1927).
| |||||||
