Никола Алексиев (учител)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Никола Алексиев.

Никола Алексиев
български общественик
Роден
Починал

Никола Алексиев е български просветен деец и общественик, активист на Македонската организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Никола Алексиев е роден в Солун, Македония.[1] Завършва като стипендиант на френското посолство в Цариград Солунската българска католическа гимназия.[2] От Солун емигрира в Пазарджик, България, където се жени за Стоянка Белопитова от Панагюрище, сестра на революционера Тодор Белопитов, и работи като учител. Участва активно в дейността на Македонската организация. От 15 и 21 юни 1897 година е делегат на Четвъртия,[3] а от 1 до 5 май 1899 година - на Шестия македонски конгрес.[4] Залага в банка половината от учителската си заплата, за да снабдява с оръжие македонските комити, поради което многочленното му семейство от четири сина и две дъщери изпада в немотия. Алексиев е баща на видния български художник Райко Алексиев.[5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Гешакова, Мила. Пет въпроса към Алекс Алексиев: Скопие изопачава историята ни и това е агресия към нас. 24 часа. 3 февруари 2013 г. Аз съм потомък на солунски българи, които в същото време са били и патриотични македонци.
  2. Чолаков, Стефан. Хумористичният вестник „Щурец“ и неговият автор Райко Алексиев. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 13.
  3. Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 106-107.
  4. Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 169.
  5. Алексиев, Райко. Хумористична история на българите. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1993. с. 6.
     Портал „Македония“         Портал „Македония