Коста Шахов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Коста Шахов
български общественик и журналист
Kosta Shahov.jpg
Роден
Починал
15 август 1917 г. (55 г.)

Учил вСофийски университет
ПодписKosta Shahov Signature (vectorized).svg
Коста Шахов в Общомедия

Константин (Коста) Стефанов Шахов е български общественик, журналист, деец на Младата македонска книжовна дружина и Върховния македоно-одрински комитет, привърженик на Либералната партия (радослависти).[1](15)[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Шахов е роден на 14 април[3] 1862 година в западномакедонския град Охрид. Завършва право в Софийския университет през 1894 година и работи в Русенския окръжен съвет и Русенското околийско управление, а по-късно в Апелативния съд в Русе. Шахов е сред основателите на Младата македонска дружина, автор на нейния Устав и Правилник и активен сътрудник на списанието ѝ „Лоза“. Издава вестниците „Македония“ (1888 - 1893), „Странник“, „Глас македонски“ (1893 - 1898), „Борба за свободата на Македония и Одринско“ (1899), „Борба“ (1905), „Македония“ (1908 – 1912) и други.

През 1892 година запознава Иван Хаджиниколов с Гоце Делчев и спомага за основаването на бъдещата ВМОРО. Шахов е сред основателите на Македонския комитет в 1894 година в София. През ноември 1896 година е делегат от Свищовското македонско дружество на Третия конгрес на организацията.[4] На Четвъртия конгрес на организацията от 1897 година[5] е делегат от Станимашкото дружество.[6] През май 1899 година е делегат на Шестия македоно-одрински конгрес от Пещерското дружество,[7] а през април 1901 година е делегат на Осмия македоно-одрински конгрес от Русенското дружество.[8]

Шаховъ, К. Имамъ Али Ефенди (Анегдотъ изъ турския животъ). София, Издание на Печатницата на Бр. П. Спиркови, 1895.
Шаховъ, К. Зугра: разказъ изъ живота на македонскитѣ българи 1880-1 г.. София, Печатница „Македония“, 1893.

В началото на 1908 година Коста Шахов създава Комитета „Автономна Македония“, който обаче прекратява дейността си след Младотурската революция. Шахов започва да се занимава с продажба на риба в София. Комитетът е възстановен в 1910 година.[9] Според член I на устава му член на комитета може да бъде:

всеки, който се интересува от положението на българите в Македония и подпомага борбата им за свободен икономически, просветителен и политически живот[9]

Комитетът представлява съвкупност от комитети в София и провинцията, които се ръководят от постоянни бюра с двегодишен мандат, начело със столичното бюро. Комитетът представлява малка част от емиграцията, в него няма много авторитетни личности, но разполага с влиятелен орган – „Македония“ и активно проповядва идеята за съживяване на македоно-одринското движение в България.[9]

През ноември 1912 година Шахов редактира излезлия в само няколко броя всекидневник с новини от Балканската война „Балканска зора“.[10]

След влизането на Българската армия в Охрид в 1915 година, Шахов се връща в родния си град и е назначен за председател на областната постоянна комисия. Умира в Охрид на 15 август 1917 година.[11]

Съгражданинът му Петър Карчев описва Шахов като:

неуморимият дългогодишен издател на серия от вестници в защита на македонската свобода, които се появяваха, и докато публиката разбереше, че излизат, те успяваха да изгаснат.[12]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Шахов, Коста. Едно осветление по нашите работи, в: От София до Костур. Спомени, ИК Синева, София, 2003, стр.38-68.
  2. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 535.
  3. Или на 7 юли според Борис Николов.
  4. Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 92.
  5. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 191.
  6. Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 106.
  7. Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 131.
  8. Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 259.
  9. а б в Елдъров, Светлозар. Македоно-одринското движение в България, в: Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи (1878 – 1944). Том 3, Освободителното движение след Илинденско-Преображенското въстание 1903 – 1919, МНИ, София, 1997, стр. 240.
  10. Български периодичен печат 1844 – 1944. Анотиран библиографски указател, том 1 А-М. София, Български библиографски институт „Елин Пелин“, Наука и изкуство, 1962. с. 457.
  11. Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 804.
  12. Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 143.