Коста Шахов
Коста Шахов | |
---|---|
български общественик и журналист | |
![]() |
|
Роден | |
Починал | |
|
|
Етнос | българи |
Учил в | Софийски университет |
Подпис |
![]() |
Коста Шахов в Общомедия |
Константин (Коста) Стефанов Шахов е български общественик, журналист, деец на Младата македонска книжовна дружина и Върховния македоно-одрински комитет, привърженик на Либералната партия (радослависти).[1](15)[2]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Шахов е роден на 14 април[3] 1862 година в западномакадонския град Охрид. Завършва право в Софийския университет през 1894 година и работи в Русенския окръжен съвет и Русенското околийско управление, а по-късно в Апелативния съд в Русе. Шахов е сред основателите на Младата македонска дружина, автор на нейния Устав и Правилник и активен сътрудник на списанието ѝ „Лоза“. Издава вестниците „Македония“ (1888 - 1893), „Странник“, „Глас македонски“ (1893 - 1898), „Борба за свободата на Македония и Одринско“ (1899), „Борба“ (1905), „Македония“ (1908 – 1912) и други.
През 1892 година запознава Иван Хаджиниколов с Гоце Делчев и спомага за основаването на бъдещата ВМОРО. Шахов е сред основателите на Македонския комитет в 1894 година в София, а според Борис Николов се присъединява към ВМОК на Четвъртия конгрес на организацията от 1897 година,[4] на който е делегат от Станимашкото дружество.[5] През април 1901 година е делегат на Осмия македоно-одрински конгрес от Русенското дружество.[6]

В началото на 1908 година Коста Шахов създава Комитета „Автономна Македония“, който обаче прекратява дейността си след Младотурската революция. Шахов започва да се занимава с продажба на риба в София. Комитетът е възстановен в 1910 година.[7] Според член I на устава му член на комитета може да бъде:
„ | всеки, който се интересува от положението на българите в Македония и подпомага борбата им за свободен икономически, просветителен и политически живот[7] | “ |
Комитетът представлява съвкупност от комитети в София и провинцията, които се ръководят от постоянни бюра с двегодишен мандат, начело със столичното бюро. Комитетът представлява малка част от емиграцията, в него няма много авторитетни личности, но разполага с влиятелен орган – „Македония“ и активно проповядва идеята за съживяване на македоно-одринското движение в България.[7]
През ноември 1912 година Шахов редактира излезлия в само няколко броя всекидневник с новини от Балканската война „Балканска зора“.[8]
След влизането на Българската армия в Охрид в 1915 година, Шахов се връща в родния си град и е назначен за председател на областната постоянна комисия. Умира в Охрид на 15 август 1917 година.[9]
Съгражданинът му Петър Карчев описва Шахов като:
„ | неуморимият дългогодишен издател на серия от вестници в защита на македонската свобода, които се появяваха, и докато публиката разбереше, че излизат, те успяваха да изгаснат.[10] | “ |
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Шаховъ, К. Зугра: разказъ изъ живота на македонскитѣ българи 1880-1 г.. София, Печатница „Македония“, 1893.
- „За различието на Македоно-одринската организация“, статия от Коста Шахов публикувана във в. „Дебър“, брой 5, 1905 г.
- "Прѣди 20 години и сега", публикувано във в. „Софийски новини“, брой 13, София, 13 май 1906 г.
- „в. Македония“, броеве 25 до 50, София, 1889 г.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Шахов, Коста. Едно осветление по нашите работи, в: От София до Костур. Спомени, ИК Синева, София, 2003, стр.38-68.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 535.
- ↑ Или на 7 юли според Борис Николов.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 191.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 106.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 259.
- ↑ а б в Елдъров, Светлозар. Македоно-одринското движение в България, в: Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи (1878 – 1944). Том 3, Освободителното движение след Илинденско-Преображенското въстание 1903 – 1919, МНИ, София, 1997, стр. 240.
- ↑ Български периодичен печат 1844 – 1944. Анотиран библиографски указател, том 1 А-М. София, Български библиографски институт „Елин Пелин“, Наука и изкуство, 1962. с. 457.
- ↑ Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 804.
- ↑ Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 143.
|