Коста Шахов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Коста Шахов
български общественик
Kosta Shahov.jpg
Роден
Починал

Образование Софийски университет
Подпис Kosta Shahov Signature (vectorized).svg
Коста Шахов в Общомедия
Шаховъ, К. Зугра: разказъ изъ живота на македонскитѣ българи 1880-1 г.. София, Печатница „Македония“, 1893.

Константин (Коста) Стефанов Шахов е български общественик, журналист, деец на Младата македонска книжовна дружина и Върховния македоно-одрински комитет, привърженик на Либералната партия (радослависти).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Шахов е роден на 14 април[1] 1862 година в западномакадонския град Охрид. Завършва право в Софийския университет през 1894 година и работи в Русенския окръжен съвет и Русенското околийско управление, а по-късно в Апелативния съд в Русе. Шахов е сред основателите на Младата македонска дружина, автор на нейния Устав и Правилник и активен сътрудник на списанието ѝ „Лоза“. Издава вестниците „Македония“ (1888 - 1893), „Странник“, „Глас македонски“ (1893 - 1898), „Борба за свободата на Македония и Одринско“ (1899), „Борба“ (1905), „Македония“ (1908 – 1912) и други.

През 1892 година запознава Иван Хаджиниколов с Гоце Делчев и спомага за основаването на бъдещата ВМОРО. Шахов е сред основателите на Македонския комитет в 1894 година в София, а според Борис Николов се присъединява към ВМОК на Четвъртия конгрес на организацията от 1897 година,[2] на който е делегат от Станимашкото дружество.[3] През април 1901 година е делегат на Осмия македоно-одрински конгрес от Русенското дружество.[4]

В началото на 1908 година Коста Шахов създава Комитета „Автономна Македония“, който обаче прекратява дейността си след Младотурската революция. Шахов започва да се занимава с продажба на риба в София. Комитетът е възстановен в 1910 година.[5] Според член I на устава му член на комитета може да бъде:

всеки, който се интересува от положението на българите в Македония и подпомага борбата им за свободен икономически, просветителен и политически живот[5]

Комитетът представлява съвкупност от комитети в София и провинцията, които се ръководят от постоянни бюра с двегодишен мандат, начело със столичното бюро. Комитетът представлява малка част от емиграцията, в него няма много авторитетни личности, но разполага с влиятелен орган – „Македония“ и активно проповядва идеята за съживяване на македоно-одринското движение в България.[5]

През ноември 1912 година Шахов редактира излезлия в само няколко броя всекидневник с новини от Балканската война „Балканска зора“.[6]

Шахов умира на 15 август 1917 година в София.[7]

Съгражданинът му Петър Карчев описва Шахов като:

неуморимият дългогодишен издател на серия от вестници в защита на македонската свобода, които се появяваха, и докато публиката разбереше, че излизат, те успяваха да изгаснат.[8]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Или на 7 юли според Борис Николов.
  2. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 191.
  3. Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 106.
  4. Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 259.
  5. а б в Елдъров, Светлозар. Македоно-одринското движение в България, в: Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи (1878 – 1944). Том 3, Освободителното движение след Илинденско-Преображенското въстание 1903 – 1919, МНИ, София, 1997, стр. 240.
  6. Български периодичен печат 1844 – 1944. Анотиран библиографски указател, том 1 А-М. София, Български библиографски институт „Елин Пелин“, Наука и изкуство, 1962. с. 457.
  7. Шахов, Коста. Едно осветление по нашите работи, в: От София до Костур. Спомени, ИК Синева, София, 2003, стр.38-68.
  8. Петър Карчев, През прозореца на едно полустолетие (1900-1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 143. ISBN 954321056X
     Портал „Македония“         Портал „Македония