Глас македонски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Глас македонски“
„Гласъ Македонски“
Glas Makedonski 3 December 1893-1.jpg
Брой от 3 декември 1893 година
Информация
Видседмичник
Начало28 ноември 1893 година
Край24 декември 1898 година
Цена15 стотинки, годишен абонамент 8 лева
ИздателКоста Шахов
РедакторОбрешко Ф. Обрешков
Х. Стоянов
Георги Алексиев
А. С. Василев
Главен редакторКоста Шахов
Езикбългарски
Свързани вестници„Македония“, „Македония“
Глас македонски в Общомедия

„Глас македонски“ (изписване до 1945 година: Гласъ Македонски) е български вестник, редактиран от Коста Шахов и излизал от 1893 до 1898 година.

Вестникът е продължител на Шаховия вестник „Македония“ и основната му тема е положението на българите в останалата под османска власт Македония.

Годишнина Броеве Дати
I 52 28 ноември 1893 – 22 ноември 1894
II 52 27 ноември 1894 – 10 декември 1895
III 74 1 януари 1896 – 27 юли 1896
IV 50 3 ноември 1896 – 20 декември 1897
Х 40 4 януари – 24 декември 1898

Вестникът излиза седмично, от III си годишнина – три пъти седмично, а от IV – отново седмично. Отговорен редактор е О. Ф. Обрешков, от четвъртата годишнита – Х. Стоянов, от 42 брой на IV годишнина Георги Алексиев, от X (V – IХ са прескочени) А. С. Василев, а от 36 брой на X няма означен отговорен редактор. Печата се в печатниците „Братя П. Спиркови“, „Напредък“, „Либерален клуб“, „Иван К. Цуцев“, „Иван К. Божинов“.

Вестникът ратува за свободна и автономна Македония.[1] Осем месеца администратор на вестника е Марко Цепенков. Сред редакторите на вестника е Лука Джеров.[2] Изпращан е от Гоце Делчев в Македония. Освен с Македонския въпрос вестникът следи и българската вътрешна политика – собственикът му Шахов е привърженик на Радославистите. Вестникът посреща с радост падането на правителството на Стефан Стамболов през май 1894 г. и остро критикува наследилото го правителство на Константин Стоилов за политиката му по македонските дела.

В броят от 17 юли 1894 печата надгробната си реч за падналите за свободата българи, в която се казва:

Поклон пред прахът ви...жертви за българската свобода, за правдините на българския народ...Вие усилвате това толкова важно единство между целия български народ отсам и оттатък Рила...

[3]

Слива се с вестник „Вардар“ и започва да излиза като „Борба за свободата на Македония и Одринско“ (1899).[4][5]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 70.
  2. Спомени на Лука Джеров, в: Македонска мисъл, 1946, бр.7-8, стр.353-357
  3. Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 49.
  4. Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 242. (на македонска литературна норма)
  5. Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 1. София, Наука и изкуство, 1962. с. 212.