Лука Джеров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Лука Джеров
български революционер

Роден
Починал
Погребан Централни софийски гробища, София, България

Образование Солунска българска мъжка гимназия
Лука Джеров в Общомедия

Лука Георгиев Джеров или Джерев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Лука Джеров е роден на 14 (27) октомври 1869 година в Битоля, тогава в Османската империя. Роден и отгледан, както сам пише в спомените си: „от родители българи“.[2] Произхожда от известния възрожденски род Джерови, братовчед е на Спиро Джеров и внук на Спиридон Джеров.[3] В периода 1888 – 1890 година учи във френското училище на лазаристите в Битоля, а след това в Солунската българска мъжка гимназия. През 1892 година подпомага Даме Груев и заедно с Анастас Лозанчев създават революционна група с име „Учителски съюз“. В София през 1892 година става писар в Окръжния съд, включва се в Младата македонска книжовна дружина и подпомага издаването на списание „Лоза“ и вестник „Глас македонски“. През 1895 година участва в Четническата акция на Македонския комитет с четата на Стефан Попов. След това се изтегля в България и редактира вестник „Глас македонски“.

От есента на 1896 година Лука Джеров преподава в демирхисарското село Цер, а през 1897 – 1898 учителства в Кичево. Същата година е избран за инспектор на селските училища в Кичевско и Дебърско, където развива и революционна дейност в полза на ВМОРО. Става член на Кичевския околийски революционен комитет заедно с учителката Донка Чешмеджиева, търговеца Насте Бунгуров и игумена манастира на „Пречиста“ – архимандрит Софроний.[4] Арестуван е и е затворен през 1899 година, а след освобождението си през 1901 година става член на Битолския окръжен революционен комитет като замества Георги Сугарев след разкритията на Йосифовата афера[5]. На Смилевския конгрес през 1903 година е определен за ръководител на Кичевския революционен район по време на Илинденско-Преображенското въстание. Води чета, заедно с Ванчо Сърбака, от около 200 души и дава сражения на турския аскер по време на въстанието.

След потушаването на въстанието се прибира в България и се сближава с групата на Санданистите. През 1907 година води чета в Битолско. След Междусъюзническата война се установява в София. Участва в дейността на Временното представителство на бившата ВМОРО.[6]

Умира в София на 20 ноември 1948 година.[8]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
Спиридон Джеров
(? - 1822)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Джеров
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Джеров
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Лука Джеров
(1869 - 1948)
 
 
Никола Джеров
(1892 - 1975)
 
 
Спиро Джеров
(1835 - 1868)
 
 
Климент Джеров
(1867 - 1916)
 
 
 
Димитър Джеров
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Неизвестна
 
 
 
Асен Джеров
(1897 - 1954)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Мария Русева
(р. 1943)
 
Александър Джеров
(р. 1929)
 
Димитър Джеров
(р. 1934)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кратка биография на Лука Джеров
  2. Спомени на Лука Джеров, в: Македонска мисъл, 1946, бр.7 – 8, стр.353 – 357
  3. „Намериха гроб на български генерал в Македония“, преписка от агенция „Фокус“
  4. Татарчев, Христо. Спомени от миналото. – В: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 89.
  5. Колектив, Значајни личности за Битола, НУУБ „Св. Климент Охридски“, Битоля, 2007, стр.259 – 260
  6. Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 400.
  7. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56
  8. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 45.
     Портал „Македония“         Портал „Македония