Олища

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Олища
Μελισσότοπος
— село —
Църквата „Свети Спиридон“ в Олища
Църквата „Свети Спиридон“ в Олища
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Костур
Географска област Пополе
Надм. височина 732 m
Население 199 души (2001)
Олища в Общомедия

О̀лища (понякога книжовно Хо̀лища, в местния говор О̀лишча, на гръцки: Μελισσότοπος, Мелисотопос, до 1927 Χόλιστα, Холиста[1]) е село в Гърция, дем Костур, област Западна Македония със 199 жители.

География[редактиране | редактиране на кода]

Панорама към Олища и манастира „Свети Врач“ над него

Селото е разположено в географската област Пополе, в южното подножие на планината Върбица, разклонение на Вич (Вици), на около 20 километра източно от демовия център Костур (Кастория) и на 10 северно от Горенци (Корисос).

Над Олища е разположен известният Олищки манастир „Свети Врач“ („Свети Безсребреници“).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Икона на Свети Модест от Олища

Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначалния патроним на -ишчи, който произхожда от личното име *Холо *Холе, съкратено от Тихол.[2]

Свещеник Златко Каратанасов от Бобища цитира предания, според които при Олища някога се намирал старият Холина-града.[3]

В XV век в Охолища са отбелязани поименно 160 глави на домакинства.[4] През XIX век Олища е чисто българско село. На два километра на югоизток от Олища е разположено село Загоричани (Василиада) - един от главните центрове на българското възраждане в Македония. Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Олища (Olista) живеят 900 гърци.[5] Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, в Олища (Olishta) има 40 домакинства със 150 жители българи[6].

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Олища:

След като се излезе от Загоричен и се тръгне на север се влиза в село Тихолища[7] с 34 брачни двойки. Данъкът им е 4140 пиастри. Местоположението е прекрасно и почвата плодородна. Жителите пътуват на гурбет, защото земята е малко. Има една църква с един свещеник. Над това село на един час разстояние е манастирът „Свети Врач“, който отлично управлява своите богати владения... В манстира има едно училище, в което се обучават около 15-20 деца от двата пола, идващи от споменатото село Тихолища и други.[8]

Атанас Шопов посещава Олища и в 1893 година пише, че:

До Олища има развалини, които в песните се величаят „Олина града“.[9]
Къщи в Олища

Между 1896-1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[10] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Олища живеят 390 жители българи.[11]

В 1902 година учителят Илияс Папанастасиу пише, че 30 от 70-те семейства в Олища са минали под Екзархията.[12] В края на март 1903 година в селото е ръкоположен екзархийски свещеник. Българите се опитват със сила да овладеят трите църкви на селото – „Свети Спиридон“, „Свети Атанасий“ и гробищната „Свети Николай“. На гъркоманския поп Христо Попмихайлов е предложено от Васил Чекаларов и Иван Попов да служи с него и да споменава имено на екзарх Йосиф, но той предпочита да избяга в Костур и да се постави в услуга на водача на гърцизма в Костурско митрополит Герман Каравангелис.[13] В статистиката на Корчанския санджак за 1903 година се казва, че в Олища живеят 60 семейства с 450 жители, от които 225 патриаршисти и 225 екзархисти.[12]

Според сведение на ръководителите на Илинденско-Преображенското въстание в Костурско, включващо Васил Чекаларов, Лазар Поптрайков, Пандо Кляшев, Манол Розов и Михаил Розов, изпратено до всички чуждестранни консулства в Битоля на 30 август 1903 година в Олища от 90 къщи са изгорени три.[14] Според друг източник селото не пострадва, а в него приют намират избягали семейства от Загоричани и Бъмбоки.[15] На 24 август 1903 година, малко след изгарянето от османската армия на българските села в Костурско, жителите на Олища предават на властите 15 пушки и 1 револвер. В отговор българска чета изгаря две къщи и отвежда като заложници двама мъже и две жени.[16] На 29 август, след литургия в Клисура, митрополит Герман Каравангелис дава прошка на присъстващите екзархийски свещеници и първенци, между които и тези от Олища.[16]

В доклад до гръцкото външно министерство на гръцкия училищен инспектор Налцас от 1904 година Олища е споменато сред „фанатичните православни“ села в Костурско.[12]

Общината в Олища

След въстанието цялото село е под върховенството на Екзархията и не се отказва от нея чак до Балканската война. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Олища има 546 българи екзархисти. В селото функционира българско училище.[17] Според Георги Константинов Бистрицки Олища преди Балканската война има 90 български къщи.[18]

На 22 срещу 23 септември 1906 година андартската чета на Григорис Фалиреас извършва голямо нападение над Олища.[19] Атаката е организирана от поп Христо Попмихайлов. Четата Фалиреас, състояща се от 40 андарти, напада селото, но е принудена да отстъпи след пристигането на турска войска от Загоричани и Куманичево. В резултат са изгорени 7 български къщи и са убити седем членове на българския комитет.[20][21]

Статистиката на Халкиопулос от 1905 година показва Олища като село с 225 жители българи и 225 гърци.[22][12]

След Младотурската революция в 1908 година, поп Христо Попмихайлов се връща в селото и в 1910 година успява да върне на Патриаршията една от трите църкви на селото. Заедно с това е отворено и гръцко училище. Към гърцизма обаче до Балканската война не се връща нито един от жителите на селото.[23]

При избухването на Балканската война в 1912 година четирима души от Олища са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[24]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война.

Статистиката на Боривое Милоевич от 1920 година показва Олища като село с 65 къщи християни славяни.[12]

В 1927 година е прекръстено на Мелисотопос. След 1919 година 9 жители на Олища емигрират в България по официален път. Селото пострадва силно по време на Гръцката гражданска война, по време на която 45 деца от са изведени от селото от комунистическите части като деца бежанци.[25]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Олища
Портрет на Костадин Николов, доброволец в МОО.
Георги Киров
  • Flag of Bulgaria.svg Ангелина Кузова Вълчева (р. 1924), деятелка на АФЖ в 1944 г., ятачка на ДАГ в Гражданската война 1947 - 1948 г., след разгрома на ДАГ, в 1949 година бяга в Югославия, а от 1958 година с мъжа си Аргир Вълчев се установява във Варна, авторка на спомени[26]
  • Flag of Bulgaria.svg Васил Янков (1875 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Четвърта битолска дружина, Сборна партизанска рота, попаднал в гръцки плен, освободен на 10 март 1914 година[27]
  • Flag of Bulgaria.svg Велика Христова Попова (р. 1921), ятачка на ЕЛАС (1943 - 1944), на ДАГ в Гражданската война (1946 - 1949), след разгрома на ДАГ, в 1949 година емигрира в Полша, в 1952 г. - в СССР, а от 1963 година със семейството си се установява във Варна, България, авторка на спомени[28]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Иванов (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Десета прилепска дружина, Сборна партизанска рота на МОО, попаднал в гръцки плен, освободен на 10 март 1914 година[29]
  • Flag of Greece.svg Георги Киров (Γεώργιος Κύρου, Георгиос Киру), гръцки андарт, агент от ІІІ ред, убит от четници на ВМОРО през февруари 1906 година[30][31]
  • Flag of Bulgaria.svg Елефтера Кузова Скеклиова (1928 – ?), членка на ЕПОН от 1943 г., на КПГ от 1950 г., ятачка на ЕЛАС и войник на ДАГ (1947 – 1949), след разгрома на ДАГ в 1949 г. емигрира в СССР, в 1956 година се мести в Полша, а в 1962 година със семейството си се установява във Варна, България, оставя спомени[32]
  • Flag of Bulgaria.svg Костадин Николов (Константин Олицки, 1883 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Десета прилепска дружина, Сборна партизанска рота, попаднал в гръцки плен, освободен на 10 март 1914 година, носител на орден „За храброст“ IV степен[33]
  • Flag of Greece.svg Спиридон Попхристов (1887 – 1964), гръцки просветен деец
  • Flag of Bulgaria.svg Спиро Кузов (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, Трета рота на Девета велешка дружина[34]
  • Flag of Bulgaria.svg Тома Алеков Скеклиов (1924 - ?), член на ЕПОН от 1942 г., на КПГ от 1946 г., ятак на ЕЛАС и войник на ДАГ (1946 - 1949), след разгрома на ДАГ в 1949 г. емигрира в Полша, в 1952 година се мести в СССР, в 1956 г. - отново в Полша, а в 1962 година със семейството си се установява във Варна, България, където става член на БКП, оставя спомени[32]
  • Flag of Bulgaria.svg Фана Аргирова Шопова (р. 1920), брат ѝ Панайот Аргиров Парнавела е арестуван и убит, войник на ДАГ (1947 - 1949) в дружина с командир Нули от Руля, в 1948 годинае ранена и работи в болницата при Генералния щаб на ДАГ, в 1949 година емигрира в Полша, а в 1962 г. със семейството си се установява във Варна, България, оставя спомени[35]
  • Flag of Bulgaria.svg Фана Григорова Гошева (р. 1913), войник на ДАГ в Гражданската война 1948 - 1949 г., след разгрома на ДАГ, в 1949 година бяга в Полша, а от 1960 година със семейството си се установява във Варна, авторка на спомени[36]
  • Flag of Greece.svg поп Христо Попмихайлов (1857 – 1930), гръцки андарт, агент ІІІ ред[31]


Други
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Гулев (1927 – 2015), български писател, по баща произхождащ от Олища.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Χόλιστα – Μελισσότοπος
  2. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 182.
  3. Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 7.
  4. Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и изкуство, II изд., София, 1989.
  5. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 55.
  6. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 110-111.
  7. Съдейки по разположението малко на север от Загоричани и близостта на манастира „Свети Врач“ става въпрос именно за Олища, а не за Тихолища.
  8. Верковичъ, С.И. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи, СПб, 1889, стр. 146.
  9. Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 239 - 240.
  10. Илюстрация Илинден, 1936, бр.79, стр.1
  11. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 265.
  12. а б в г д Σιώκης, Νικόλαος Δ. Όψεις από τη ζωή και τη δράση μιας οικογένειας κατά την περίοδο του μακεδονικού αγώνα και του μεσοπόλεμου μέσα από ανέκδοτες πηγές. // Βαλκανικά Σύμμεικτα. 2014. ISSN – 9456 2407 – 9456. σ. 148. Посетен на 21 август 2015.
  13. Σιώκης, Νικόλαος Δ. Όψεις από τη ζωή και τη δράση μιας οικογένειας κατά την περίοδο του μακεδονικού αγώνα και του μεσοπόλεμου μέσα από ανέκδοτες πηγές. // Βαλκανικά Σύμμεικτα. 2014. ISSN 2407-9456. σ. 148-149. Посетен на 21 август 2015.
  14. Чекаларов, Васил. Дневник 1901-1903 година, Ива Бурилкова, Цочо Билярски, ИК „Синева” София, 2001, стр. 294.
  15. Илюстрация Илинден, бр.136, стр.14
  16. а б Σιώκης, Νικόλαος Δ. Όψεις από τη ζωή και τη δράση μιας οικογένειας κατά την περίοδο του μακεδονικού αγώνα και του μεσοπόλεμου μέσα από ανέκδοτες πηγές. // Βαλκανικά Σύμμεικτα. 2014. ISSN 2407-9456. σ. 149. Посетен на 21 август 2015.
  17. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 180-181.
  18. Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 7.
  19. Basil K. Gounaris, The Macedonian Struggle 1903-1912. Paving the Way for the Liberation, стр.12-13
  20. Σιώκης, Νικόλαος Δ. Όψεις από τη ζωή και τη δράση μιας οικογένειας κατά την περίοδο του μακεδονικού αγώνα και του μεσοπόλεμου μέσα από ανέκδοτες πηγές. // Βαλκανικά Σύμμεικτα. 2014. ISSN 2407-9456. σ. 150-151. Посетен на 21 август 2015.
  21. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1943, стр. 220.
  22. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Melissotopos.
  23. Σιώκης, Νικόλαος Δ. Όψεις από τη ζωή και τη δράση μιας οικογένειας κατά την περίοδο του μακεδονικού αγώνα και του μεσοπόλεμου μέσα από ανέκδοτες πηγές. // Βαλκανικά Σύμμεικτα. 2014. ISSN 2407-9456. σ. 151. Посетен на 21 август 2015.
  24. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 856.
  25. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Melissotopos.
  26. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно Управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 86. Посетен на 31 август 2015.
  27. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 821.
  28. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно Управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 356. Посетен на 4 септември 2015.
  29. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 282.
  30. Το Ίδρυμα Μουσείου Μακεδονικού Αγώνα
  31. а б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 86. (на гръцки)
  32. а б Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 382. Посетен на 4 септември 2015.
  33. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 507.
  34. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 393.
  35. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 467. Посетен на 5 септември 2015.
  36. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 115. Посетен на 31 август 2015.
     Портал „Македония“         Портал „Македония