Олища

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Олища
Μελισσότοπος
— село —
Църквата „Свети Спиридон“ в Олища
Църквата „Свети Спиридон“ в Олища
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Костур
Географска област Пополе
Надм. височина 1220 m
Население 172 души (2011 г.)
Демоним Олишчѐни
Олища в Общомедия

О̀лища (понякога книжовно Хо̀лища, в местния говор О̀лишча, на гръцки: Μελισσότοπος, Мелисотопос, до 1927 година Χόλιστα, Холиста[1]) е село в Гърция, дем Костур, област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Панорама към Олища и манастира „Свети Врач“ над него

Селото е разположено в географската област Пополе, на 1220 m надморска височина в южното подножие на планината Върбица, разклонение на Вич (Вици), на около 20 километра източно от демовия център Костур (Кастория) и на 10 северно от Горенци (Корисос).[2]

Над Олища е разположен известният Олищки манастир „Свети Врач“ („Свети Безсребреници“).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Икона на Свети Модест от Олища

Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначалния патроним на -ишчи, който произхожда от личното име *Холо *Холе, съкратено от Тихол.[3]

Свещеник Златко Каратанасов от Бобища цитира предания, според които при Олища някога се намирал старият Холина-града.[4]

В XV век в Охолища са отбелязани поименно 160 глави на домакинства.[5] През XIX век Олища е чисто българско село. На два километра на югоизток от Олища е разположено село Загоричани (Василиада) - един от главните центрове на българското възраждане в Македония. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Олища (Olista) живеят 900 гърци.[6] Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, в Олища (Olishta) има 40 домакинства със 150 жители българи.[7]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Олища:

След като се излезе от Загоричен и се тръгне на север се влиза в село Тихолища[8] с 34 брачни двойки. Данъкът им е 4140 пиастри. Местоположението е прекрасно и почвата плодородна. Жителите пътуват на гурбет, защото земята е малко. Има една църква с един свещеник. Над това село на един час разстояние е манастирът „Свети Врач“, който отлично управлява своите богати владения... В манстира има едно училище, в което се обучават около 15-20 деца от двата пола, идващи от споменатото село Тихолища и други.[9]

Атанас Шопов посещава Олища и в 1893 година пише, че:

До Олища има развалини, които в песните се величаят „Олина града“.[10]
Къщи в Олища

Между 1896 – 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[11] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Олища живеят 390 жители българи.[12]

В 1902 година учителят Илияс Папанастасиу пише, че 30 от 70-те семейства в Олища са минали под Екзархията.[13] В края на март 1903 година в селото е ръкоположен екзархийски свещеник. Българите се опитват със сила да овладеят трите църкви на селото – „Свети Спиридон“, „Свети Атанасий“ и гробищната „Свети Николай“. На гъркоманския поп Христо Попмихайлов е предложено от Васил Чекаларов и Иван Попов да служи с него и да споменава името на екзарх Йосиф, но той предпочита да избяга в Костур и да се постави в услуга на водача на гърцизма в Костурско митрополит Герман Каравангелис.[14] В статистиката на Корчанския санджак за 1903 година се казва, че в Олища живеят 60 семейства с 450 жители, от които 225 патриаршисти и 225 екзархисти.[13]

Разказ на Наум Темчев за посещението на Олища в 1903 г.


[Олища] брои около 70 кѫщи, направени отъ камень. По срѣдъ не­го тече рѣка, по двата брѣга на която сѫ насадени върби и то­поли. Това прави мѣстото още по-живописно. Благодарение на една проста случайность, може би, Олища остана здраво. И то взе участие въ възстаннето, като даде 10 души четнишка сила. Изгорена бѣ само една кѫща отъ башибозука и то най-хубавата въ селото. Надъ селото въ едно живописно мѣсто между гори и ливади е разположенъ мънастира св. Врачъ. Дѣдо владика слѣзе въ една хубава селска кѫща, въ една отъ стаитѣ на която се помѣстихме и ние. За хората отъ властьта се намѣри друга стая. Селото, ако и здраво, нъ праздна кѫща или стая нѣмаше. Всички бѣха окупирани отъ селянитѣ на Загоричани... Олища като здраво село и като около него всички други бѣха изгорени, се избра за пунктъ, отъ кѫдѣто щѣхме да раз­даваме помощи на жителитѣ отъ Загоричани, Бъмбоки и Черѣшница. За това и помощитѣ за тия села прѣдварително бѣха се изпратили до селския свещеникъ Никола. Селянитѣ не можеха да се нарадватъ, че въ селото имъ стъпва български владика. А първенцитѣ отъ Загоричани се прѣдставиха на дѣдо владика и поднесоха своята дълбока благодарность за високо благородната му мисия — да се притече на помощь на нещастнитѣ въ мо­мента, когато тѣ чувствуваха най-голѣма нужда отъ такъва.[15]

Според сведение на ръководителите на Илинденско-Преображенското въстание в Костурско, включващо Васил Чекаларов, Лазар Поптрайков, Пандо Кляшев, Манол Розов и Михаил Розов, изпратено до всички чуждестранни консулства в Битоля на 30 август 1903 година в Олища от 90 къщи са изгорени три.[16] Според друг източник селото не пострадва, а в него приют намират избягали семейства от Загоричани и Бъмбоки.[17] На 24 август 1903 година, малко след изгарянето от османската армия на българските села в Костурско, жителите на Олища предават на властите 15 пушки и 1 револвер. В отговор българска чета изгаря две къщи и отвежда като заложници двама мъже и две жени.[18] На 29 август, след литургия в Клисура, митрополит Герман Каравангелис дава прошка на присъстващите екзархийски свещеници и първенци, между които и тези от Олища.[18] През ноември 1903 година Олища е посетено от българския владика Григорий Пелагонийски, придружаван от Наум Темчев, които раздават помощи на пострадалото население от Загоричани, Бъмбоки и Черешница. Григорий е посрещнат от цялото население на Олища и всички бежанци от Загоричани, настанени в селото.[19]

В доклад до гръцкото външно министерство на гръцкия училищен инспектор Налцас от 1904 година Олища е споменато сред „фанатичните православни“ села в Костурско.[13]

Общината в Олища

След въстанието цялото село е под върховенството на Екзархията и не се отказва от нея чак до Балканската война. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Олища има 546 българи екзархисти. В селото функционира българско училище.[20] Според Георги Константинов Бистрицки Олища преди Балканската война има 90 български къщи.[21]

На 22 срещу 23 септември 1906 година андартската чета на Григорис Фалиреас извършва голямо нападение над Олища.[22] Атаката е организирана от поп Христо Попмихайлов. Четата Фалиреас, състояща се от 40 андарти, напада селото, но е принудена да отстъпи след пристигането на турска войска от Загоричани и Куманичево. В резултат са изгорени 7 български къщи и са убити седем членове на българския комитет.[23][24]

Статистиката на Халкиопулос от 1905 година показва Олища като село с 225 жители българи и 225 гърци.[13][25]

След Младотурската революция в 1908 година, поп Христо Попмихайлов се връща в селото и в 1910 година успява да върне на Патриаршията една от трите църкви на селото. Заедно с това е отворено и гръцко училище. Към гърцизма обаче до Балканската война не се връща нито един от жителите на селото.[26]

При избухването на Балканската война в 1912 година четирима души от Олища са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[27]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Олища е обозначено като българско селище.[28]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Олища (Олишта) има 65 къщи славяни християни.[29]

В 1927 година е прекръстено на Мелисотопос. След 1919 година 9 жители на Олища емигрират в България по официален път. Селото пострадва силно по време на Гръцката гражданска война, по време на която голям брой олищени бягат в източноевропейските страни.[2] 45 деца от са изведени от селото от комунистическите части като деца бежанци.[25]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 412[2] 286[2] 336[2] 362[2] 233[2] 243[2] 210[2] 203[2] 212[2] 199 172

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Олища
Портрет на Костадин Николов, доброволец в МОО.
Георги Киров
  • Flag of Bulgaria.svg Ангелина Кузова Вълчева (р. 1924), деятелка на АФЖ в 1944 г., ятачка на ДАГ в Гражданската война 1947 - 1948 г., след разгрома на ДАГ, в 1949 година бяга в Югославия, а от 1958 година с мъжа си Аргир Вълчев се установява във Варна, авторка на спомени[30]
  • Flag of Bulgaria.svg Васил Янков (1875 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Четвърта битолска дружина, Сборна партизанска рота, попаднал в гръцки плен, освободен на 10 март 1914 година[31]
  • Flag of Bulgaria.svg Велика Христова Попова (р. 1921), ятачка на ЕЛАС (1943 - 1944), на ДАГ в Гражданската война (1946 - 1949), след разгрома на ДАГ, в 1949 година емигрира в Полша, в 1952 г. - в СССР, а от 1963 година със семейството си се установява във Варна, България, авторка на спомени[32]
  • Flag of Greece.svg Георги Киров (Γεώργιος Κύρου, Георгиос Киру), гръцки андарт, агент от ІІІ ред, убит от четници на ВМОРО през февруари 1906 година[33][34]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Иванов (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Десета прилепска дружина, Сборна партизанска рота на МОО, попаднал в гръцки плен, освободен на 10 март 1914 година[35]
  • Flag of Bulgaria.svg Елефтера Кузова Скеклиова (1928 – ?), членка на ЕПОН от 1943 г., на КПГ от 1950 г., ятачка на ЕЛАС и войник на ДАГ (1947 – 1949), след разгрома на ДАГ в 1949 г. емигрира в СССР, в 1956 година се мести в Полша, а в 1962 година със семейството си се установява във Варна, България, оставя спомени[36]
  • Flag of Bulgaria.svg Зисо Василев (? - 14 август 1903), деец на ВМОРО, загинал в сражението при Дробоко по време на Илинденско-Преображенското въстание[37]
  • Flag of Bulgaria.svg Костадин Николов (Константин Олицки, 1883 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Десета прилепска дружина, Сборна партизанска рота, попаднал в гръцки плен, освободен на 10 март 1914 година, носител на орден „За храброст“ IV степен[38]
  • Flag of Bulgaria.svg Пандо п. Христов, български революционер от ВМОРО, четник на Лука Джеров[39]
  • Flag of Greece.svg Спиридон Попхристов (1887 – 1964), гръцки просветен деец
  • Flag of Bulgaria.svg Спиро Кузов (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, Трета рота на Девета велешка дружина[40]
  • Flag of Bulgaria.svg Тома Алеков Скеклиов (1924 - ?), член на ЕПОН от 1942 г., на КПГ от 1946 г., ятак на ЕЛАС и войник на ДАГ (1946 - 1949), след разгрома на ДАГ в 1949 г. емигрира в Полша, в 1952 година се мести в СССР, в 1956 г. - отново в Полша, а в 1962 година със семейството си се установява във Варна, България, където става член на БКП, оставя спомени[36]
  • Flag of Bulgaria.svg Фана Аргирова Шопова (р. 1920), брат ѝ Панайот Аргиров Парнавела е арестуван и убит, войник на ДАГ (1947 - 1949) в дружина с командир Нули от Руля, в 1948 годинае ранена и работи в болницата при Генералния щаб на ДАГ, в 1949 година емигрира в Полша, а в 1962 г. със семейството си се установява във Варна, България, оставя спомени[41]
  • Flag of Bulgaria.svg Фана Григорова Гошева (р. 1913), войник на ДАГ в Гражданската война 1948 - 1949 г., след разгрома на ДАГ, в 1949 година бяга в Полша, а от 1960 година със семейството си се установява във Варна, авторка на спомени[42]
  • Flag of Greece.svg поп Христо Попмихайлов (1857 – 1930), гръцки андарт, агент ІІІ ред[34]
Други
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Гулев (1927 – 2015), български писател, по баща произхождащ от Олища.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 35. (на македонска литературна норма)
  3. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 182.
  4. Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство - София, Печатница „Художникъ“, 1935. с. 7.
  5. Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и изкуство, II изд., София, 1989.
  6. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 55. (на френски)
  7. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 110-111.
  8. Съдейки по разположението малко на север от Загоричани и близостта на манастира „Свети Врач“ става въпрос именно за Олища, а не за Тихолища.
  9. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 146. (на руски)
  10. Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 239 - 240.
  11. Шалдевъ, Хр. Екзархъ Иосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год.. // Илюстрация Илиндень VIII (9 (79). София, Издание на Илинденската организация, ноемврий 1936. с. 1.
  12. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 265.
  13. а б в г Σιώκης, Νικόλαος Δ. Όψεις από τη ζωή και τη δράση μιας οικογένειας κατά την περίοδο του μακεδονικού αγώνα και του μεσοπόλεμου μέσα από ανέκδοτες πηγές. // Βαλκανικά Σύμμεικτα. 2014. ISSN – 9456 2407 – 9456. σ. 148. Архивиран от оригинала на 2015-09-24. Посетен на 21 август 2015 г.
  14. Σιώκης, Νικόλαος Δ. Όψεις από τη ζωή και τη δράση μιας οικογένειας κατά την περίοδο του μακεδονικού αγώνα και του μεσοπόλεμου μέσα από ανέκδοτες πηγές. // Βαλκανικά Σύμμεικτα. 2014. ISSN – 9456 2407 – 9456. σ. 148 – 149. Архивиран от оригинала на 2015-09-24. Посетен на 21 август 2015.
  15. Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 37.
  16. Чекаларов, Васил. Дневник 1901 – 1903 година, Ива Бурилкова, Цочо Билярски, ИК „Синева“ София, 2001, стр. 294.
  17. Жертвитѣ при потушаването на Илинденското възстание. // Илюстрация Илиндень XIV (6 (136). София, Издание на Илинденската организация, юний 1942. с. 14.
  18. а б Σιώκης, Νικόλαος Δ. Όψεις από τη ζωή και τη δράση μιας οικογένειας κατά την περίοδο του μακεδονικού αγώνα και του μεσοπόλεμου μέσα από ανέκδοτες πηγές. // Βαλκανικά Σύμμεικτα. 2014. ISSN 2407-9456. σ. 149. Архивиран от оригинала на 2015-09-24. Посетен на 21 август 2015 г.
  19. Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 36-37.
  20. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 180-181. (на френски)
  21. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 7.
  22. Basil K. Gounaris, The Macedonian Struggle 1903-1912. Paving the Way for the Liberation, стр.12-13
  23. Σιώκης, Νικόλαος Δ. Όψεις από τη ζωή και τη δράση μιας οικογένειας κατά την περίοδο του μακεδονικού αγώνα και του μεσοπόλεμου μέσα από ανέκδοτες πηγές. // Βαλκανικά Σύμμεικτα. 2014. ISSN 2407-9456. σ. 150-151. Архивиран от оригинала на 2015-09-24. Посетен на 21 август 2015 г.
  24. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1943. с. 220.
  25. а б Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Melissotopos Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  26. Σιώκης, Νικόλαος Δ. Όψεις από τη ζωή και τη δράση μιας οικογένειας κατά την περίοδο του μακεδονικού αγώνα και του μεσοπόλεμου μέσα από ανέκδοτες πηγές. // Βαλκανικά Σύμμεικτα. 2014. ISSN 2407-9456. σ. 151. Архивиран от оригинала на 2015-09-24. Посетен на 21 август 2015.
  27. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 856.
  28. Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  29. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 19. (на сръбски)
  30. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно Управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 86. Посетен на 31 август 2015.
  31. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 821.
  32. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно Управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 356. Посетен на 4 септември 2015.
  33. „Το Ίδρυμα Μουσείου Μακεδονικού Αγώνα“, архив на оригинала от 24 септември 2015, https://web.archive.org/web/20150924042300/http://www.imma.edu.gr/imma/dbs/Artifacts/index.html?start=173&show=1, посетен 24 септември 2015 
  34. а б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 86. (на гръцки)
  35. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 282.
  36. а б Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 382. Посетен на 4 септември 2015.
  37. Биолчевъ, Ил. Коста Василевъ. // Илюстрация Илиндень VIII (8 (78). Издание на Илинденската Организация, октомврий 1936. с. 14.
  38. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 507.
  39. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56
  40. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 393.
  41. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 467. Посетен на 5 септември 2015.
  42. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 115. Посетен на 31 август 2015.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция          Портал „Македония“         Портал „Македония