Направо към съдържанието

Цакони (дем Костур)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за костурското село. За воденското вижте Цакони (дем Мъглен).
Цакони
Τσάκονη
— село —
Гърция
40.4775° с. ш. 21.1614° и. д.
Цакони
Западна Македония
40.4775° с. ш. 21.1614° и. д.
Цакони
Костурско
40.4775° с. ш. 21.1614° и. д.
Цакони
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемКостур
Надм. височина730 m
Население246 души (2021 г.)
Пощенски код52200
Телефонен код2467

Цàкони (на гръцки: Τσάκονη; на албански: Çakonji) е село в Егейска Македония, Република Гърция, в дем Костур, област Западна Македония.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 730 m надморска височина в Костурската котловина близо до десния бряг на река Бистрица (Алиакмонас), наричана тук Белица, на 14 километра югозападно от демовия център Костур.[1]

История

[редактиране | редактиране на кода]

Античност

[редактиране | редактиране на кода]

Различни археологически находки свидетелстват, че на хълма, на който днес е разположена църквата „Свети Атанасий“, на 300 m югоизточно от Цакони, е имало римско селище.[2]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В XV век в Цакони Бозор са отбелязани поименно 66 глави на домакинства.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Цакони има 200 жители българи християни и 150 българи мохамедани или турци.[4]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Цакони е смесено българо-влашко-турско село в Костурската каза на Корчанския санджак с 61 къщи.[5]

В началото на XX век християнското население на Цакони е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 296 българи патриаршисти гъркомани и работи гръцко училище.[6] В училището преподава Николаос Папасидерис, бъдещият костурски митрополит Никифор.[7][8]

Гръцка статистика от 1905 година представя селото като чисто гръцко 350 жители.[9]

Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, в 1910 година в Цакони (Τσάκονι) има около 40 семейства, от които 7 мюсюлмански. Панайотидис отбелязва, че е „забележителна патриотичната мания на жителите му“ при голямото насилие от страна на „комитаджиите“.[10]

В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Цакони (Τσάκονι), село в Костурската каза на Корчанския санджак, има 350 „православни гърци под българския тероризъм от 1904 година“.[11]

Според Георги Константинов Бистрицки Цакони преди Балканската война има 40 български и 20 турски къщи,[12] а според Георги Христов и 1 куцовлашка.[13]

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Цакони са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Цакони е обозначено като турско селище.[14]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]

В 1912 година по време на Балканската война в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 Цакони остава в Гърция. След 1919 година двама жители на Цакони се изселват в България по официален път.[15] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Цакони има 60 къщи славяни християни, 4 къщи власи християни и 20 къщи турци.[16] През 20-те години мюсюлманските му жители се изселват и на тяхно място са настанени гърци бежанци от Мала Азия и Понт, които в 1928 година са 92[15][1] или според други данни 26 семейства и 106 души.[17]

Селото произвежда жито, тютюн, грозде и други земеделски култури.[1]

По време на Гражданската война (1946 – 1949) 23 семейства от български произход и 23 отделни хора или общо 98 души напускат селото – пет се установяват в Югославия, а останалите в другите източноевропейски страни и във вътрешността на Гърция.[1]

Прекръстени с официален указ местности в община Цакони на 5 май 1969 година
ИмеИмеНово имеНово имеОписание
ЧервеницаΤσερβενίτσαКокинохомаΚοκκινόχωμα[18]
Острика[19]ὈστρίκαПединоΠεδινό[18]местност СИ от Цакони[19]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 423[1] 354[1] 341[1] 448[1] 386[1] 366[1] 324[1] 348[1] 341[1][20] 311[20] 288 246

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Константин Поппаскалев
Родени в Цакони
  • Георги и Зисо, македоно-одрински опълченци, емигранти в САЩ, включили се в доброволческата чета на Георги Драшков в Синсинати и сражавали се с Нестроевата рота на МОО при Шаркьой, Радкови скали и Драмче[21]
  • Кольо А. Цаконски, български революционер, деец на ВМОРО[22]
  • Константин Поппаскалев (Κωνσταντίνος Παπαπασχάλης - Παπατζήμας, Константинос Папапасхалис – Пападзимас) свещеник и андарт в четата на Георгиос Цондос[23][24]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 46. (на македонска литературна норма)
  2. ↑ Τσάκωνη Καστοριάς // Τα χωριά της Ελλάδας, 4 Μαρτίου 2016. Посетен на 4 октомври 2025 г. (на гръцки)
  3. ↑ Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и изкуство, II изд., София, 1989.
  4. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 266.
  5. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 100. (на македонска литературна норма)
  6. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 182-183. (на френски)
  7. ↑ Μητροπολίτης Καστοριᾶς Νικηφόρος Παπασιδέρης, архив на оригинала от 13 ноември 2010, https://web.archive.org/web/20101113000023/http://www.imkastorias.gr/iera-metropole/prokatokhoimetropolites/nikephoros-papasideres.html, посетен на 6 юли 2010
  8. ↑ Οδός και πλατεία:ΜΗΤΡΟΠΟΛΙΤΗ κ.κ.ΝΙΚΗΦΟΡΟΥ ΠΑΠΑΣΙΔΕΡΗ
  9. ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Tsakoni Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine..
  10. ↑ Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 139. Архивиран от оригинала на 25 октомври 2020.
  11. ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Η Μακεδονία : εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Εν Αθήναις, Εκ του τυπογραφείου "Νομικής", 1910. σ. 103. (на гръцки)
  12. ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 8.
  13. ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив – Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 198.
  14. ↑ Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  15. 1 2 Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Tsakoni., архив на оригинала от 4 март 2016, https://web.archive.org/web/20160304213439/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/068.htm, посетен на 18 февруари 2008
  16. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 18. (на сръбски)
  17. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
  18. 1 2 Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 713. (на гръцки)
  19. 1 2 По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
  20. 1 2 Националният статистически институт (архив) (Εθνική Στατιστική Υπηρεσία), Реално и постоянно население 1991 и 2001 г.
  21. ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив – Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 147.
  22. ↑ Шкуртовъ, Кириякъ. Революционната епоха въ Костенарията - 1903 - 1908 год. // Илюстрация Илиндень XII (3 (113). Издание на Илинденската Организация, мартъ 1940. с. 10.
  23. ↑ Το Ίδρυμα Μουσείου Μακεδονικού Αγώνα[неработеща препратка]
  24. ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 88. (на гръцки)
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Цакони_(дем_Костур)&oldid=12758797“.