Цакони (дем Костур)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за костурското село. За воденското вижте Цакони (дем Мъглен).

Цакони
Τσάκονη
— село —
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Западна Македония
Дем Костур
Надм. височина 688 m
Население (2001) 311 души

Цакони (на гръцки: Τσάκονη; на албански: Çakonji) е село в Егейска Македония, Република Гърция, в дем Костур, област Западна Македония. Според преброяването от 2001 година селото има 311 жители.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в Костурската котловина близо до десния бряг на река Бистрица (Алиакмонас), наричана тук Белица, на 13 километра югозападно от демовия център Костур.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В XV век в Цакони Бозор са отбелязани поименно 66 глави на домакинства.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Цакони има 200 жители българи християни и 150 българи мохамедани или турци.[2]

В началото на XX век християнското население на Цакони е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 296 българи патриаршисти гъркомани и работи гръцко училище.[3] В училището преподава Николаос Папасидерис, бъдещият костурски митрополит Никифор.[4][5]

Гръцка статистика от 1905 година представя селото като чисто гръцко 350 жители.[6]

Според Георги Константинов Бистрицки Цакони преди Балканската война има 40 български и 20 турски къщи,[7] а според Георги Христов и 1 куцовлашка.[8]

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Цакони са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

В 1912 година по време на Балканската война в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 Цакони остава в Гърция. След 1919 година двама жители на Цакони се изселват в България по официален път. През 20-те години мюсюлманските му жители се изселват и на тяхно място са настанени гърци бежанци от Турция, които в 1928 година са 92[9] или според други данни 26 семейства и 106 души.[10]

Преброявания[редактиране | редактиране на кода]

  • 1913 – 423 души
  • 1920 – 354 души
  • 1928 – 341 души
  • 1940 – 448 души
  • 1951 – 386 души
  • 1961 – 366 души
  • 1971 – 324 души
  • 1981 – 348 души
  • 1991 – 341 души[11]
  • 2001 – 311 души[11]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Константин Поппаскалев
Родени в Цакони
  • Flag of Bulgaria.svg Георги и Зисо, македоно-одрински опълченци, емигранти в САЩ, включили се в доброволческата чета на Георги Драшков в Синсинати и сражавали се с Нестроевата рота на МОО при Шаркьой, Радкови скали и Драмче[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Кольо А. Цаконски, български революционер, деец на ВМОРО[13]
  • Flag of Greece.svg Константин Поппаскалев (Κωνσταντίνος Παπαπασχάλης - Παπατζήμας, Константинос Папапасхалис - Пападзимас) свещеник и андарт в четата на Георгиос Цондос[14][15]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и изкуство, II изд., София, 1989.
  2. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 266.
  3. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 182-183.
  4. Μητροπολίτης Καστοριᾶς Νικηφόρος Παπασιδέρης
  5. Οδός και πλατεία:ΜΗΤΡΟΠΟΛΙΤΗ κ.κ.ΝΙΚΗΦΟΡΟΥ ΠΑΠΑΣΙΔΕΡΗ
  6. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Tsakoni.
  7. Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 8.
  8. Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 198.
  9. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Tsakoni.
  10. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  11. а б Националният статистически институт (архив) (Εθνική Στατιστική Υπηρεσία), Реално и постоянно население 1991 и 2001 г.
  12. Марков, Георги Христов. „Хрупищко“, Хасково, 2002, стр. 147.
  13. Шкуртовъ, Кириякъ. Революционната епоха въ Костенарията - 1903 1908 год.. // Илюстрация Илиндень XII (112). февруари 1940. с. 10.
  14. Το Ίδρυμα Μουσείου Μακεδονικού Αγώνα
  15. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 88. (на гръцки)


     Портал „Македония“         Портал „Македония