Личища
Личища Πολυκάρπη | |
---|---|
— село — | |
Страна | ![]() |
Област | Западна Македония |
Дем | Костур |
Географска област | Пополе |
Надм. височина | 618 m |
Население | 747 души (2011 г.) |
Демоним | Личишчѐни |
Лѝчища (произношение в местния говор Лѝчишча, на гръцки: Πολυκάρπη, Поликарпи, до 1926 година Λίτσιστα, Лициста[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Костур, област Западна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото се намира на източния бряг на Костурското езеро, точно срещу демовия център Костур (Кастория) на един километър северно от Маврово (Маврохори). Южно от селото, между него и Маврово, минава Стара река (Ксиропотамос), която в миналото е заблатявала целия район.
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
За църквата „Свети Атанасий“ се смята, че е средновековна.[2]
Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначалния патроним на -ишчи, който произхожда от личното име Лико, хипокористикон от Илия.[3]
В XIX век Личища е малко село в Костурска каза на Османската империя. В началото на века френският консул при Али паша Янински Франсоа Пуквил пише за селото:
„ | Личища, 50 семейства българи и турци.[4] | “ |
Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Личища (Lichista) живеят 1200 гърци.[5] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Личища има 270 жители българи и 120 турци.[6] В началото на XX век Личища е едно от малкото патриаршистки села в Костурско. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Личища има 560 българи патриаршисти гъркомани и в селото функционира гръцко училище.[7]
Гръцка статистика от 1905 година представя селото като смесено гръцко-турско с 340 жители гърци и 500 турци.[8]
В 1911 година в Личища е построено ново гръцко училище в неокласически стил, а в 1913 – църквата „Света Варвара“.[9] Според Георги Константинов Бистрицки Личища преди Балканската война има 50 български и 50 турски къщи.[10]
На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Личища е обозначено като българо-турско селище.[11]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година селото остава в Гърция. През 20-те години на XX век в Личища на мястото на изселилите се в Турция турци са заселени гърци бежанци от Турция, които в 1928 са 195[12][13] или според други данни 31 семейства със 140 души.[14]
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Личишча има 70 къщи славяни християни и 95 къщи турци.[15]
В 1926 селото е прекръстено на Поликарпи. В Гражданската война 5 деца от Личища са изведени от страната от комунистическите части като деца бежанци.[16]
Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
---|---|---|---|---|
Доброника[17] | Ντομπρονίκα | Калиники | Καληνίκη[18] | местност СИ от Личища[17] |
Пенга[17] | Πέγκα | Алонаки | Ἀλωνάκι[18] | местност И от Личища[17] |
Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Население | 380[19] | 585[19] | 585[13] | 735[13] | 605[13] | 645[13] | 620[13] | 780[13] | 781[13] | 728 | 747 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Личища
Васил Личищки (? - 1903), български свещеник
Димитър Керамичиев (1936 – 2008), психолог от Северна Македония
Тръпко Василев (1876 - 1970), български художник и галерист, открил първата художествена галерия в София - Тръпковата галерия
Фоти Керемедчиев, български революционер, деец на „Охрана“
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Велев, Илија. Преглед на средновековни цркви и манастири во Македонија. Наша Книга, 1990. с. 27.
- ↑ Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 182.
- ↑ Pouqueville, F. Voyage dans la Grece. Paris, 1820, v.III, 358.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 56. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 265.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 180-181. (на френски)
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Polikarpi Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
- ↑ Официален сайт на бившия дем Македни[неработеща препратка]
- ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 7.
- ↑ Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Polikarpi., архив на оригинала от 26 юли 2007, https://web.archive.org/web/20070726035519/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/004.htm, посетен на 2008-02-06
- ↑ а б в г д е ж з Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 29. (на македонска литературна норма)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 19. (на сръбски)
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Polikarpi Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
- ↑ а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων. // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 713. (на гръцки)
- ↑ а б Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 28. (на македонска литературна норма)
|