Личища

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Личища
Πολυκάρπη
— село —
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Западна Македония
Дем Костур
Географска област Пополе
Надм. височина 618 m
Население (2001) 69 души

Личища (произношение в местния говор Личишча, на гръцки: Πολυκάρπη, Поликарпи, до 1926 година Λίτσιστα, Лициста[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Костур, област Западна Македония с 69 жители.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на източния бряг на Костурското езеро, точно срещу демовия център Костур (Кастория) на един километър северно от Маврово (Маврохори). Край селото минава Стара река, която в миналото е заблатявала целия район.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

За църквата „Свети Атанасий“ се смята, че е средновековна.[2]

Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначалния патроним на -ишчи, който произхожда от личното име Лико, хипокористикон от Илия.[3]

В XIX век Личища е малко село в Костурска каза на Османската империя. В началото на века френският консул при Али паша Янински Франсоа Пуквил пише за селото:

Личища, 50 семейства българи и турци.[4]

Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Личища (Lichista) живеят 1200 гърци.[5] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Личища има 270 жители българи и 120 турци.[6] В началото на XX век Личища е едно от малкото патриаршистки села в Костурско. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Личища има 560 българи патриаршисти гъркомани и в селото функционира гръцко училище.[7]

Гръцка статистика от 1905 година представя селото като смесено гръцко-турско с 340 жители гърци и 500 турци.[8]

В 1911 година в Личища е построено ново гръцко училище в неокласически стил, а в 1913 – църквата „Света Варвара“.[9] Според Георги Константинов Бистрицки Личища преди Балканската война има 50 български и 50 турски къщи.[10]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година селото остава в Гърция. През 20-те години на XX век в Личища на мястото на изселилите се в Турция турци са заселени гърци бежанци от Турция, които в 1928 са 195[11] или според други данни 31 семейства със 140 души.[12]

В 1926 селото е прекръстено на Поликарпи. В Гражданската война 5 деца от Личища са изведени от страната от комунистическите части като деца бежанци.[13]

Преброявания[редактиране | редактиране на кода]

  • 1913 – 380 души
  • 1920 – 585 души
  • 1928 – 585 души
  • 1940 – 735 души
  • 1951 – 605 души
  • 1961 – 645 души
  • 1971 – 680 души
  • 1981 – 780 души
  • 1991 – 781 души

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Личища

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Λίτσιστα - Πολυκάρπι
  2. Велев, Илија. Преглед на средновековни цркви и манастири во Македонија. Наша Книга, 1990. с. 27.
  3. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 182.
  4. Pouqueville, F. Voyage dans la Grece. Paris, 1820, v.III, 358.
  5. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 56.
  6. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 265.
  7. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 180-181.
  8. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Polikarpi.
  9. Официален сайт на бившия дем Македни
  10. Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр.7.
  11. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Polikarpi.
  12. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  13. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Polikarpi.
  14. Македонски дневник (спомени на отец Търпо Поповски), Издателство „Фама“, София, 2006, стр.98-99.


     Портал „Македония“         Портал „Македония