Черешница (дем Костур)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Гърция. За селото в България вижте Черешница.

Черешница
Πολυκέρασο
— село —
Панорама на Черешница.
Панорама на Черешница.
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Западна Македония
Дем Костур
Географска област Пополе
Надм. височина 1 220 m
Население (2001) 29 души
Черешница в Общомедия

Черешница (на гръцки: Πολυκέρασο, Поликерасо или Πολυκέρασος, Поликерасос, катаревуса: Πολυκέρασον, Поликерасон, до 1926 Τσερέσνιτσα, Цересница[1]) е село в Южна Македония, Гърция, в дем Костур (Кастория) на област Западна Македония. Според преброяването от 2001 година селото има 29 жители.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото отстои на 15 km североизточно от демовия център Костур в южните разклонения на планината Вич (Вици). На 5 km на запад е село Тихолища (Тихио), на 4 km на север - Българска Блаца (Оксия), а на 4 km на юг - Олища (Мелисотопос) и Олищкият манастир „Свети Врач“.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Стари къщи в Черешница.

Според местни предания, жителите му са се преселили от съседното равнинно село Фотинища, което напуснали поради турските зверства.[2] В османските данъчни регистри от средата на 15 век Черешница е споменато с 16 семейства на Душко, Симко, Райко, Стайко, Райо, Добри, Симко, Стефан, Янко, Кирк, йован, Николас, Алекса, Райо, Яно и Ланчо, и една вдовица Тодора. Общият приход за империята от селото е 1 066 акчета.[3]

В 1844 година е построена църквата „Свети Николай“. В 1898 година енорийски свещеник енорийски свещеник в църквата е българският революционер и патриот поп Герман Чиковски.[4]

В XIX век Черешница е българско село в Костурска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Черешница (Tzérechnitza) е посочено като село в Костурска каза със 160 домакинства и 550 жители българи.[5] Между 1896-1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия[6]. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Черешница има 520 жители българи християни.[7]

В 1898 година селото минава под върховенството на Българската екзархия.[8] По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Черешница има 640 българи екзархисти и функционира българско училище.[9]

Стара къща в Черешница

Черешничани участват в Илинденско-Преображенското въстание със своя чета, ръководена от Герман Чиковски. Според сведение на ръководителите на въстанието в Костурско, включващо Васил Чекаларов, Лазар Поптрайков, Пандо Кляшев, Манол Розов и Михаил Розов, изпратено до всички чуждестранни консулства в Битоля, на 30 август 1903 година в Черешница са изгорени всички 80 къщи и са убити Дамян Сулов (50 год.), Петър Попов (53, Дамян Божков (59), Христо Божков (35), Сидо Попярмов (60), Фило Розов (63), Дине Главчев (81), Митре Бабчорлията (73), Сия Бабчорева (50) и Риса Фянова (28).[10] Според друг източник изгорелите къщи са 69, а голямата част от населението се спасява с бягство[11][12] Местни жители си спомнят, че единствените къщи, които макар и опожарени не са рухнали са Дзоновата, Манговата, Лялькината и Шклифовата. Не са опожарени и църквата и училището[13] Много заловени от турците жени са изнасилени и принудени голи да играят хоро край селото.[14] След въстанието 150 души се изселват в България[2].

Гръцка статистика от 1905 година представя селото като смесено българо-гръцко с 400 жители българи и 200 гърци.[15] Според Георги Константинов Бистрицки Черешница преди Балканската война има 120 български къщи.[16]

Селото остава екзархийско до окупирането му от гръцки части по време на Балканската война. При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Черешница са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[17] През май 1913 година местният учител Глигор Зисов, заедно с много жители на селото е пребит от гръцките власти, а впоследствие е убит.[18]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Селото остава в Гърция след Междусъюзническата война. През 1926 година е прекръстено на Поликерасон, в превод много черешово. Между 1914 и 1919 година 29 души от Черешница подават официално документи за емиграция в България, а след 1919 година - 1. В селото има 20 политически убийства.[19] В 1932 година са регистрирани 70 българофонски семейства, всички с „изявено славянско съзнание“.

След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година в селото е установена българска общинска власт. В общинския съвет влизат Аргир Иванов, Глигор Зонов, Георги Зеков, Кирил Зеков, Иван Недялков, Никола Милошев, Васил Плятов, Георги Зонов, Вангел Христовски, Костадин Сулев.[20] В Черешница е образувана структура на Централния българо-македонски революционен комитет.[21]

На 21 август 1944 година селото е нападнато от гръцки партизани, които убиват 9 души[22]. Двамата братя Неделкови са арестувани в селото и разстреляни край Поздивища, като преди това на Пандо Неделков е отрязан пенисът. Според сведения на очевидци, след като са изправени пред картечница, прегърнати те извикват „Да живее България, България ке дойде!“. След това комисарят на Леринско-костурския македонски батальон на ЕЛАС Илия Димовски стреля в главите им, за да е сигурен, че са убити.[23]

В 1945 г. в Черешница има 550 българофони, всички с „негръцко национално съзнание“. По време на Гръцката гражданска война селото също понася загуби - по-голямата част мъжете и жените над 16-годишна възраст насилствено са мобилизирани от партизаните, а 63 деца от селото са изведени от комунистическите части извън страната като деца бежанци. Почти цялото население напуска селото.[24]

Емиграция в Северна Америка[редактиране | редактиране на кода]

В началото на ХХ век е поставено начало на процеса на изселване на черешничани в Северна Америка. През 1912 година жители на селото основават Черешнишко благотворително дружество „Свети Георги“ във Форт Уейн, Индиана. През 1921 година преселниците от Черешница участват в основаването на братството „Костур“ във Форт Уейн, което е домакин при учредяването на Македонската патриотична организация през октомври 1922 година.[25] През 20-те години на ХХ век Черешничкото благотворително дружество плаща разноските на селото в дългогодишния съдебен спор със съседното Българско Блаца за притежанието на пасища и гори.[26]

След Втората световна война масовата емиграция отвъд океана в Австралия, САЩ и Канада се засилва.

Преброявания[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Николай“

Черешница днес[редактиране | редактиране на кода]

Черешница днес е малко село с няколко души постоянно население. В 2006 година е обявено за защитено селище от гръцкото министерство на културата заради „архитектурното, фолклорното и цялостното му историческо значение“. В селото са съхранени 40 къщи като само 11 са обитавани.[27] Селото празнува събор на 20 май.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Поп Герман, свещеник от селото, участник в Илинденското въстание
Родени в Черешница
  • България Аристид Дамянов (1873 - 1941), български просветен деец, македоно-одрински опълченец
  • България Благой Шклифов (1935 - 2003), български езиковед, професор
  • България поп Герман Чиковски (? - 1908), български духовник и революционер
  • България Кирил Зеков, войвода на Охрана, по-късно комунистически партизанин
  • България Коста Пандов Бусотов (р. 1928), член на ЕПОН от 1943, участник в Гражданската война на страната на ДАГ от 1947 до 1949 г., след разгрома на ДАГ е емигрант в СССР от 1949 до 1953, в Полша от 1953 до 1960 г., след което се установява във Варна, България, оставя спомени за положението на българите в Костурско при режима на Метаксас и за Гражданската война[28]
  • България Костадин Сулев (? - 1947), войвода на Охрана, по-късно комунистически партизанин
  • България Кузман Василев Тръпчев (1873 - 1913), опълченец от Македоно-одринското опълчение, нестроева рота на Осма костурска дружина, убит на 9 март 1913 година[29]
Починали в Черешница
Български революционери от Черешница, участници в Охрана

Въоръжени от италианските сили през 1943 година:

  • България Мите Баров, Йорги Дзонов, Коле Киров (Киру), Леко Киров, Цильо Киров, Дине Котов (Котас), Йоти Мафин (Сулидис), Пандо Неделков (Цилкос), Йорги Неделков, Ицо Пандов (Николаидис), Цильо Пандов (Парпос), Петре Пенчов (Пенцос), Томе Пижарков (Пизаркос), Мите Плястов (Плиастос), Михаил Ристовски (Христидис) - екзекутиран, Цильо Шамов (Сиамос), Дине Сульов, (Сулидис), Ламбро Стоянчин (Цукас) и Киро Зеков (Зекас)[30]

Въоръжени от германските сили през 1944 година:

  • България Мите Баров - екзекутиран, Йорго Дзонов - убит в бой, Коле Киров - самоубива се в бой, Леко Киров - екзекутиран, Цильо Киров, Йоти Мафин, Пандо Неделков - екзекутиран, Йорги Неделков - екзекутиран, Томе Пижарков - екзекутиран, Мите Плястов - екзекутиран, Ламбро Стоянчин - екзекутиран, Дине Сульов и Киро Зеков

Допълнения:

  • България Ицо Баров, Гиле Бельов, Стасе Дзонов, Цилио Джоджов, Томе Джоджов, Йорго Джоджов, Дине Котов, Бури Мангов, Ване Неделков, Янко Ников, Йорги Ников, Ильо Пърпов, Цильо Пърпов, Слави Плястов, Ицо Пандов, Коле Пандов, Петре Попов, Геле Ристовски, Цильо Шамов, Ицо Стасин, Коле Стасин, Леко Туларков и Дине Цинин[31]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Τσερέσνιτσα -- Πολυκέρασον
  2. а б Шклифов, Благой. Проблеми на българската диалектна и историческа фонетика с оглед на македонските говори, София 1995, стр. 100.
  3. Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје, 1973, стр. 108.
  4. Македонски Алманах, издава Ц.К. на МПО, редактор Петър Ацев, издание на "The Macedonian Tribune", Indianapolis, 1940, стр. 50.
  5. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 108-109.
  6. Илюстрация Илинден, 1936, бр.79, стр.1
  7. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 265.
  8. Пасков, Илия. Изложение на екзарх Йосиф I до Св. Синод на Българската църква за църковно-училищното дело в Македония и Одринско (1897-1900), Известия на държавните архиви, кн. 59, 1990, с. 416.
  9. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 182-183.
  10. Чекаларов, Васил. Дневник 1901-1903 година, Ива Бурилкова, Цочо Билярски, ИК „Синева” София, 2001, стр. 294.
  11. Илюстрация Илинден, бр.136, стр.14; повтарят се имената на загиналите - Филю Рогов, Васил Рогов, Диме Главчев, Митре Бабчоров, Сия Бабчорова, Дамян Василев, Петър Попов, Никола Стефов, Сидо Търпов, Риса Срянова и Иван Пецов
  12. Илюстрация Илинден, бр.139, стр.13
  13. Шклифов, Благой. На кол вода пиехме. Записки за Христовите мъки на българите в Егейска Македония през ХХ век, София 2011, с. 8, 25.
  14. Шклифов, Благой. На кол вода пиехме. Записки за Христовите мъки на българите в Егейска Македония през ХХ век, София 2011, с. 24.
  15. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Polikeraso.
  16. Бистрицки, Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 7.
  17. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 887.
  18. Шклифов, Благой. На кол вода пиехме. Записки за Христовите мъки на българите в Егейска Македония през ХХ век, София 2011, с. 37, 51-53.
  19. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Polikeraso.
  20. Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, мит или реалност, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 487.
  21. Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  22. Шклифов, Благой. Проблеми на българската диалектна и историческа фонетика с оглед на македонските говори, София 1995, стр. 101.
  23. Шклифов, Благой. На кол вода пиехме. Записки за Христовите мъки на българите в Егейска Македония през ХХ век, София 2011, с. 278, 280-281.
  24. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Polikeraso.
  25. Трайков, Веселин. История на българската емиграция в Северна Америка, София 1993, стр. 149, 170.
  26. Шклифов, Благой. На кол вода пиехме. Записки за Христовите мъки на българите в Егейска Македония през ХХ век, София 2011, с. 159.
  27. Η Κοινότητα Πολυκέρασου
  28. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 67. Посетен на 2015-08-28.
  29. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 737.
  30. Pappas, Pando E. Night Time Comes to a Village, 2000, стр.77
  31. Pappas, Pando E. Night Time Comes to a Village, 2000, стр.78
     Портал „Македония“         Портал „Македония