Лобаница

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Лабаница.

Лобаница
Άγιος Δημήτριος
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Западна Македония
Дем Костур
Географска област Кореща
Надм. височина 1023 m
Население (?) — души
Пощенски код
Телефонен код

Лобаница или Лабаница (срещат се и форми със западен назализъм Ломбаница или Ламбаница, на гръцки: Άγιος Δημήτριος, Агиос Димитриос, до 1928 година Λαμπάνιτσα, Ламбаница[1]) е бивше село в Република Гърция, разположено на територията на дем Костур (Кастория), област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Лобаница е разположено на 27 километра северозападно от демовия център Костур и на 2 километра северозападно от село Косинец (Йеропиги) в западните поли на планината Орлово (Малимади). Селото традиционно се е състояло от две махали - Горна и Долна Лобаница.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Селото се споменава в османски дефетр от 1530 година.[2] В края на 19 век селото е чисто българско на самата западна българска етническа граница. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Лобаница (Lobanitza) е посочено като село в Костурска каза с 95 домакинства и 300 жители българи.[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Горна Лабаница има 535, а Долна - 20 жители българи.[4]

Според сведение на ръководителите на Илинденско-Преображенското въстание в Костурско, включващо Васил Чекаларов, Лазар Поптрайков, Пандо Кляшев, Манол Розов и Михаил Розов, изпратено до всички чуждестранни консулства в Битоля на 30 август 1903 в Лабаница всичките 80 къщи са изгорени и са убити Попадията 70 год., Толо Гулов 75, Митре Капиданчев 60, Стоян Димов 75, Наке Гологачев 65, Наковица Гологачева 65, Митре Коломанчев 62, Наке Донев 60, Лазовица Капиданка 23, Иловица Марковичина 21, Наум Мънгов 75, Доно Миджов 65 и са ранени Лазор Сотирчев, Дина Сотировска, Коловица Богданоска, Геловица Димитрова.[5]

В началото на 20 век жителите на Лабаница са разделени в конфесионално отношение. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 288 българи екзархисти и 224 българи патриаршисти гъркомани, като функционират българско и гръцко училище.[6] Според Георги Трайчев през 1911/1912 година в Лабаница има 60 къщи с 305 жители и функционират църква и училище.[7] Според Георги Константинов Бистрицки Лобаница преди Балканската война в 1912 година има 70 български къщи.[8]

При избухването на Балканската война 8 души от Лобаница са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]

В 1915 година костурчанинът учител Георги Райков пише:

1/2 ч. на северозапад от с. Косинец, в едно възниско място, е разположено с. Лабаница с 81 къщи. Населението говори на матерния си български язик. Имаха си българска черква и свещеник, българско училище и учители Насо Павлов Юруков и Коста Янакев, и двамата от Лабаница. За духовен началник признаваха българския Екзарх Йосиф I. По забележителни българи-първенци са Христо Юруков, Търпо Ан. Божинов, Илия Л. Юруков, Ване Анастасов, бивш учител, Христо п. Грозданов, Динко Ян. Терзи, Ламбро Янакев.[10]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1928 година селото е прекръстено на Агиос Димитриос. В 1928 година селото е смесено местни хора и гърци бежанци с 5 бежански семейства и 18 бежанци.[11]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Андон Юруков (третият) с костурски войводи от Македоно-одринското опълчение.
Родени в Лобаница
  • България Андон Юруков, български революционер, македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО
  • Гърция Андрей Гульов (Ανδρέας Γούλιας), гръцки андартски деец, четник[12]
  • Гърция Атанас Ангеловски (1925), гръцки партизанин и деец на НОФ
  • България Атанас Иванов Георгиев (1908 - ?), емигрант в България, член на БКМС от 1923, на БКП от 1928 г., от 1929 година работи в Държавна печатница София, след Деветосептемврийския преврат заема ръководни длъжности в системата на полиграфията в България, автор на спомени[13]
  • България Богдановци, български строителен род[14]
  • Гърция Василиос Стояну (Βασίλειος Στογιάννου), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[12]
  • България Димитър Дичев, деец на ВМОРО, войвода на Вишенския център по време на Илинденско-Преображенското въстание[15]
  • България Дичо Андонов (1882 - 1903), български революционер
  • България Иван Анастасов (1876 - ?), български революционер
  • България Иван Г. Константинов (Костадинов, 1880 - ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 10 прилепска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[16]
  • България Иван Чупов, деец на ВМОРО в Солун, съратник на Даме Груев[17]
  • Гърция Космас Христодулидис (Κοσμάς Χριστοδουλίδης), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[12]
  • България Кръстю Капиданчев, български просветен деец
  • Гърция Ксантос Анастасиу (Ξάνθος Αναστασίου), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[12]
  • България Ламбро Капиданчев (Капитанчев, 1884 - ?), македоно-одрински опълченец, Огнестрелен парк на МОО[18]
  • България Ламбро Динков, български учител и революционер от ВМОРО, загинал през Илинденското въстание от 1903 година[19].
  • Гърция Михаил Танасис (Μιχαήλ Θανάσης), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[12]
  • България Наум Георгиев Мижов (1865 - ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 6 охридска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[20]
  • България Наум Димитров (1866 - ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 10 прилепска дружина[21]
  • България Никола Илиев (1892 - ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 2 скопска дружина[22]
  • България Никола Юруков (1880 - 1923), виден български архитект и революционер
  • България Пенка Георгиева Конукова (1930 - ?), войник на ДАГ (1947 - 1949),[23] тежко ранена е изпратена на лечение в Полша, откъдето в 1959 година идва в България и със семейството си се установява във Варна, оставя спомени[24]
  • Гърция Петър Гульов (Πέτρος Γούλιας), гръцки андартски деец, брат на Андрей Гульов, агент от ІІІ ред[12][25]
  • България Стоян Юруков (1886 - 1916), български революционер, войвода на ВМОРО
  • България Христо Шаманов, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 8 костурска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[26]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Λαμπάνιστα - Άγιος Δημήτριος
  2. Harun Yeni,Demography and settlement in Paşa sancaği sol-kol region according to muhasebe-i vilayet-i rumeli defteri dated 1530 [1530 tarihli Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli defteri'ne göre Paşa Sancağı sol-kol bölgesinde demografi ve yerleşim], Ankara, 2006, стр. 111.
  3. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 106-107.
  4. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 266.
  5. Чекаларов, Васил. Дневник 1901-1903 година, Ива Бурилкова, Цочо Билярски, ИК „Синева” София, 2001, стр. 292
  6. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 180-181.
  7. Трайчев, Георги. Български селища в днешна Албания, в: Отецъ Паисий, 15-31 юли 1929 година, стр.212.
  8. Бистрицки, Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 6.
  9. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 858.
  10. Райков, Георги. Битие на българския народ в Македония при царуването на Турция до отстъпването ѝ от Македония и изтезание на българския народ от гърците и сърбите,в: „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 28 - 29.
  11. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  12. а б в г д е Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр. 70.
  13. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно Управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 100. Посетен на 2015-08-31.
  14. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 264.
  15. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 49.
  16. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 359.
  17. Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 166.
  18. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 335.
  19. Илюстрация Илинден, бр.140, стр.13
  20. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 435.
  21. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 223.
  22. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 314.
  23. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 226. Посетен на 2015-09-02.
  24. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 227. Посетен на 2015-09-02.
  25. Το Ίδρυμα Μουσείου Μακεδονικού Αγώνα
  26. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 802.
     Портал „Македония“         Портал „Македония