Гърлени

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Гърлени
Χιονάτο
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Нестрам
Надм. височина 960 m
Население 155 души (2001)

Гърлени (на гръцки: Χιονάτο, Хионато, катаревуса: Χιονάτον, Хионатон, до 1928 Γκέρλιανη, Герляни[1]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, част от дем Нестрам в административната област Западна Македония със 155 жители.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 18 километра югозападно от град Костур, до границата с Албания под самия връх Алевица.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Селото се споменава в османски дефтер от 1530 година под името Гърлани с 15 християнски семейства и едно мюсюлманско[2] В края на XIX век Гърлени е помашко село в Хрупишка нахия на Костурска каза на Османската империя, потурчено в немирните години при управлението на Али паша Янински.[3] Според Стефан Веркович във втората половина на XIX век в Гърлени (Герлени) има 102 помашки домакинства и 340 жители-помаци от мъжки пол.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Гърлени има 600 жители българи мохамедани.[5]

Гръцка статистика от 1905 година представя селото като турско – с 600 жители.[6] Според Георги Константинов Бистрицки Гърлени преди Балканската война има 150 помашки къщи.[7]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година Гърлени остава в Гърция. През 20-те година мюсюлманското население на селото се изселва в Турция и на негово място са заселени гърци бежанци, които в 1928 година са 323 души[8] или според други данни 87 семейства с 331 души.[9] В 1928 година селото е прекръстено на Хионатон, в превод снежно.[10]

По време на Гръцката гражданска война в селото са образувани банди от гръцки бежанци, които тероризират околните български села.[11]

Единадесет деца са изведени извън страната от комунистическите власти като деца бежанци.[12] От 1997 година селото е част от дем Акритес (Δήμος Ακριτών), който от 1 януари 2011 година по закона Каликратис е слят с дем Нестрам.[13]

Преброявания[редактиране | редактиране на кода]

  • 1913 – 700 души
  • 1920 – 738 души
  • 1928 – 326 души
  • 1940 – 181 души
  • 1951 – 324 души
  • 1961 – 210 души
  • 1971 – 165 души
  • 1981 – 194 души
  • 1991 – 124 души

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Γκέρλιανη -- Χιονάτον
  2. Harun Yeni, Demography and settlement in Paşa sancaği sol-kol region according to muhasebe-i vilayet-i rumeli defteri dated 1530 [1530 tarihli Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli defteri'ne göre Paşa Sancağı sol-kol bölgesinde demografi ve yerleşim], Ankara, 2006, стр. 116.
  3. Симовски, Тодор. „Населените места во Егејска Македонија“, Скопје, 1998.
  4. Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Македония. // Българите мохамедани. II. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 119. (на български)
  5. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 266.
  6. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Xionato.
  7. Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 8.
  8. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Xionato.
  9. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  10. Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  11. Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје 1998.
  12. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Xionato.
  13. Ν. 3852/10
     Портал „Македония“         Портал „Македония