Гърлени
|
Гърлени Χιονάτο |
|
|---|---|
| — село — | |
  Гърлени  Гърлени |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Западна Македония |
| Дем | Нестрам |
| Надм. височина | 960 m |
| Население | 155 души (2001) |
Гърлени (на гръцки: Χιονάτο, Хионато, катаревуса: Χιονάτον, Хионатон, до 1928 Γκέρλιανη, Герляни[1]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, част от дем Нестрам в административната област Западна Македония със 155 жители.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на 18 километра югозападно от град Костур, до границата с Албания под самия връх Алевица.
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
Селото се споменава в османски дефтер от 1530 година под името Гърлани с 15 християнски семейства и едно мюсюлманско[2] В края на XIX век Гърлени е помашко село в Хрупишка нахия на Костурска каза на Османската империя, потурчено в немирните години при управлението на Али паша Янински.[3] Според Стефан Веркович във втората половина на XIX век в Гърлени (Герлени) има 102 помашки домакинства и 340 жители-помаци от мъжки пол.[4]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Гърлени има 600 жители българи мохамедани.[5]
Гръцка статистика от 1905 година представя селото като турско – с 600 жители.[6] Според Георги Константинов Бистрицки Гърлени преди Балканската война има 150 помашки къщи.[7]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година Гърлени остава в Гърция. През 20-те година мюсюлманското население на селото се изселва в Турция и на негово място са заселени гърци бежанци, които в 1928 година са 323 души[8] или според други данни 87 семейства с 331 души.[9] В 1928 година селото е прекръстено на Хионатон, в превод снежно.[10]
По време на Гръцката гражданска война в селото са образувани банди от гръцки бежанци, които тероризират околните български села.[11]
Единадесет деца са изведени извън страната от комунистическите власти като деца бежанци.[12] От 1997 година селото е част от дем Акритес (Δήμος Ακριτών), който от 1 януари 2011 година по закона Каликратис е слят с дем Нестрам.[13]
Преброявания[редактиране | редактиране на кода]
- 1913 – 700 души
- 1920 – 738 души
- 1928 – 326 души
- 1940 – 181 души
- 1951 – 324 души
- 1961 – 210 души
- 1971 – 165 души
- 1981 – 194 души
- 1991 – 124 души
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Γκέρλιανη -- Χιονάτον
- ↑ Harun Yeni, Demography and settlement in Paşa sancaği sol-kol region according to muhasebe-i vilayet-i rumeli defteri dated 1530 [1530 tarihli Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli defteri'ne göre Paşa Sancağı sol-kol bölgesinde demografi ve yerleşim], Ankara, 2006, стр. 116.
- ↑ Симовски, Тодор. „Населените места во Егејска Македонија“, Скопје, 1998.
- ↑ Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Македония. // Българите мохамедани. II. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 119. (на български)
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 266.
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Xionato.
- ↑ Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 8.
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Xionato.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
- ↑ Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје 1998.
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Xionato.
- ↑ Ν. 3852/10
| |||||||||||||||||||||||||||||
Портал „
