Гърлени

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Гърлени
Χιονάτο
— село —
Гърция
40.4767° с. ш. 21.0149° и. д.
Гърлени
Западна Македония
40.4767° с. ш. 21.0149° и. д.
Гърлени
Костурско
40.4767° с. ш. 21.0149° и. д.
Гърлени
СтранаFlag of Greece.svg Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемНестрам
Надм. височина960[1] m
Население118 души (2011 г.)

Гъ̀рлени (на гръцки: Χιονάτο, Хионато, катаревуса: Χιονάτον, Хионатон, до 1928 година Γκέρλιανη, Герляни[2]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, част от дем Нестрам в административната област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 18 километра югозападно от град Костур, до границата с Албания под самия връх Алевица.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Селото се споменава в османски дефтер от 1530 година под името Гърлани с 15 християнски семейства и едно мюсюлманско.[3] В края на XIX век Гърлени е помашко село в Хрупишка нахия на Костурска каза на Османската империя, потурчено в немирните години при управлението на Али паша Янински.[1] Според Стефан Веркович във втората половина на XIX век в Гърлени (Герлени) има 102 помашки домакинства и 340 жители-помаци от мъжки пол.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Гърлени има 600 жители българи мохамедани.[5]

Гръцка статистика от 1905 година представя селото като турско – с 600 жители.[6] Според Георги Константинов Бистрицки Гърлени преди Балканската война има 150 помашки къщи.[7]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Гърлени е обозначено като българо-турско селище.[8]

Селото праща башибозук, който опожарява и разграбва съседните български села по времето на Илинденското въстание.[9]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година Гърлени остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Гърлени (Грлени) има 130 къщи власи мохамедани.[10] През 20-те година мюсюлманското население на селото се изселва в Турция и на негово място са заселени гърци бежанци, които в 1928 година са 323 души[11] или според други данни 87 семейства с 331 души.[12] В 1928 година селото е прекръстено на Хионатон, в превод снежно.[13]

В 1925 година е построена църквата „Свети Николай“.[14]

По време на Гръцката гражданска война в селото са образувани банди от гръцки бежанци, които тероризират околните български села.[1]

Единадесет деца са изведени извън страната от комунистическите власти като деца бежанци.[15] От 1997 година селото е част от дем Акритес (Δήμος Ακριτών), който от 1 януари 2011 година по закона Каликратис е слят с дем Нестрам.[16]

След Втората световна война част от жителите се заселват в околните по-богати села. Жителите отглеждат жито и леща.[1]

Прекръстени с официален указ местности в община Гърлени на 5 май 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Попов връх[17] Πόποβαρ Мануси Μανούση[18] връх в Гълъмбица (1110 m), ЮИ от Гърлени[17]
Слабища[17] Σλάμπιστα Агоно Αγονο[18] река, ляв приток на Стенската река, ляв приток Бистрица[17]
Тръстика[17] Τέρστικα Перифано Περήφανο връх в Гълъмбица (972 m), СИ от Гърлени, З над бившето село Тръстика[17]
Милица[17] Μπλίτσα Пигес Πηγές[18] местност ЮЗ от Гърлени[17]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 700[1] 738[1] 326[1] 363[1] 324[1] 210[1] 165[1] 194[1] 124[1] 155 118

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 15. (на македонска литературна норма)
  2. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. ↑ Yeni, Harun. Demography and settlement in Paşa Sancağı Sol-Kol Region according to Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli Defteri dated 1530 : A Master’s Thesis. Ankara, Bilkent University. Department of History, September 2006. с. 116. (на турски)
  4. ↑ Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Македония. // Българите мохамедани. II. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 119.
  5. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 266.
  6. ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Xionato Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  7. ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 8.
  8. ↑ Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  9. ↑ Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 76.
  10. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 17. (на сръбски)
  11. ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Xionato., архив на оригинала от 26 юли 2007, https://web.archive.org/web/20070726034833/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/073.htm, посетен на 2008-02-27 
  12. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30 
  13. ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 2012-06-30 
  14. ↑ Δυτική Μακεδονία - Καστοριά - Φλώρινα - Καλή Βρύση - Διποταμία - Μεσόβραχος - Χιονάτο - Κομνηνάδες - Κρυσταλοπηγή - Γράμμος 7ο από 8. // Ελλάδος Περιήγηση. Посетен на 16 март 2021 г.
  15. ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Xionato., архив на оригинала от 26 юли 2007, https://web.archive.org/web/20070726034833/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/073.htm, посетен на 2008-02-27 
  16. ↑ Ν. 3852/10, архив на оригинала от 5 юли 2010, https://web.archive.org/web/20100705024807/http://www.kedke.gr/uploads/N38522010_KALLIKRATIS_FEKA87_07062010.pdf, посетен на 2010-07-05 
  17. ↑ а б в г д е ж з По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“
  18. ↑ а б в Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων. // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 713. (на гръцки)
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Гърлени&oldid=11471782“.