Борботско

Борботско Επταχώρι
— село —
Изглед към Борботско
Борботско 40.22224, 21.0213 Борботско Борботско
Страна	Гърция
Област	Западна Македония
Дем	Нестрам
Географска област	Горуша
Надм. височина	880 m
Население	187 души (2021 г.)
Пощенски код	500 07
Официален сайт	www.eptahori.gr
Борботско в Общомедия

Борботско или Борбоцко (на гръцки: Επταχώρι, Ептахори, катаревуса: Επταχώριον, Ептахорион, до 1926 Βουρβουτσικό или Μπουρμπουτσκό, катаревуса: Βουρβουτσικόν, Μπουρμπουτσκόν, Вурвуцико/н или Бурбуцико/н) е село в югозападната част на Егейска Македония, Гърция, част от дем Нестрам в административната област Западна Македония. Край селото е разположен Борботският манастир „Свети Георги“.

География

Борботско е разположено между планините в долината на Сарандапорос между планините Смолика (Смоликас) от югозапад, Грамос от северозапад и Горуша от изток на главния път от Епир за Македония. Макар и да се води част от македонския дем Нестрам, Борботско географски е в Епир. Граничи със селата Витос (Долос) и Пендалофос (Жупан), Горушко, на изток, Жужел (Зузули), Костурско, и Фурка, Коницко, на юг, Дросопиги (Канцико), Плая (Зерма) и Ликорахи, Коницко, и Слатина (Хриси), Висанско (Пефкофито) и Селско (Кипсели), Костурско на север, и с планината Горуша или Русотари.

История

В Османската империя

Създаване и просперитет до XVII век

„Архангел“, икона от църквата „Света Параскева“, XIX век

Съдейки по името, селото вероятно е било българско. В размирното време в края на XVIII век е напуснато от жителите си и заселено от гърци качауни от Епир.

В старите източници ойконимът се среща в много различни варианти: а) Вирбичко (Virbiçko), в османския данъчен дефтер от 1530 година, б) Борбоцико, в османски данъчен регистър от 1568 година, в) Вурписко̀ (Βουρπησκό), в Завордската кондика в годините 1534 – 1692, г) Вирпидзико̀ (Βυρπιτζικό), в документ от 1658 година на манастира „Успение Богородично“ в Спилео, Гревенско, д) Ворподзико̀ (Βορποτζικό), в Йерусалимската кондика от 1660 година, е) Бурбуцо̀ (Μπουρμπουτσό), в народна песен за капитан Тоцкас, който е действал в годините 1750 – 1780: „Помогни Свети Илия на Бурбуцо и от Самарина…“, ж) Борбудзико̀н (Μπορμπουτζικόν), в запис от 1797 година в Зосимовата кондика на Сисанийската митрополия, з) Порпудзико̀н (Πορπουτζηκό), на антиминс от 1820 година, изписан в Литонявиста, Коницко, и) Борбодзикон (Μπορμποτζικόν), в документ на Костас Граматикос, написан в 1826 година и в епископски документ от 1841 година, й) Порпудзио̀тис (Πορπουτζιότης), в надпис от 1778 година върху икона в Кримини, к) Борбудзио̀тис (Μπορμπουτζιώτης), в надпис от 1785 година върху икона в Жиковищкия манастир.

Османският данъчен регистър от 1530 година включва Вирбичко сред селищата на каза Астин (по-късно Хрупища) и посочва, че жителите му са християни, разделени на 94 семейни домакинства и 38 неженени домакинства (общо данъчни домакинства 132) и подлежат на данък от 8 403 аспри. В съседните села данъчните домакинства са: Кримини 41, Петрици 21, Жупан 173, Жужел 48, Слатина 98, Висанско.

През 1568 година в данъчния регистър на Корчанската каза и нахията Хрупища за Борбоцико е записано следното: „То е тимар (хас) на султана, а преди това на спахия, жителите му са християни, разделени на 62 семейни домакинства и 14 неженени домакинства (общо данъчни домакинства 76) и подлежат на общ данък от 2000 аспри за посеви, за зърно, пчеларство и конопени продукти, за производство на свине и слама, за закупуване на вино, за съхранение на продукти, за придобиване на поземлени права и за сключване на бракове. Данъците на съседните села са били: Кримини 2000, Петрици 1500, Жупан 18 000, Слатина 3000, Висанско 5000.

Според местните предания през XVII век в землището на Борботско има поне 11 стари села, някои от които са били самостоятелни села със собствени църкви: Кримини, Петрици, Парацико, Ренда, Дряново. Смята се, че тези селища или са образували Борбоцико, или са създадени от жителите му. Възможно е концентрацията на всички по-малки селищни групи в една точка да е свързана и с основаването на манастира „Свети Георги“.

Приписка от 1651 година в църковната книга на Борботския манастир, посочва, че по това време Самуил е служил като свещеник и учител в селото. От Борботско са и следните иконографи също са били селяни: Илияс „от областта Вирпидзико“, който изписва стените на католикона на манастира „Успение Богородично“ в Спилео в 1658 година заедно с Михаил от Зерма, „йеромонах Неофит Порпудзиотис“, който изписва икона от 1778 година в „Свети Евстатий“ в Кримини и Димитриос Борбодзиотис, който изписва Жиковищкия манастир в 1785 годин заедно с Михаил Хионадески.

Монасите от Гроба Господен, които събират дарения в 1660 година посещават 8 селища в района сред които „благословената земя на Борбоцико“ (на 28 октомври, със сняг) и „земята на Кримини“ (на 18 октомври). 16 семейства от Борбоцико допринасят с дарения, от които 8 на свещеници, а двама дарители са посочени като Маноел, син на свещеник, и свещеник Станос (вероятно роднина на гореспоменатия свещеник Самуил). В Кримини са допринесли 13 семейства, от които 8 са принадлежали на свещеници. По това време в Борботско е имало и енорийска църква „Света Параскева“, която е заменена от сегашната енорийска църква на селото в 1914 година.

При Али паша Янински

Просперитетът свършва около 1665 година, когато районът започва да страда от произвола на албанците и от епидемии. Селата започват да разчитата на платената защита на бейовете, която обаче е неефективна след 1769 година. В годините 1769 – 1790 година Москополе, Грамоща, Линотопи и други са опустошени, а в 1774 година група от 3000 албанци изнудва за пари селяните от Жупан и Костанско, опожарява Кримини и Луври и събира хиляди животни от околните села.

Али паша овладява пашалъка Янина в 1788 година, покорява Коницко и Южна Албания в 1789 година, след ожесточени битки се водят в района между Корча и Костур, преследва или амнистира бандити, реформира дервенджиите на колове и поддържа малки военни сили на различни места. В каза Коница, към която принадлежи и Борботско, военен офицер е Осман ага, а дервенага – Мехмет бей Фразиалис с 30 свои войници, който обаче не се опитва ревностно да спре грабежите и кражбите на животни от албанците, и поради тази причина през 1814 година Али назначава селянина Досас със 150 войници за генерален дервенага на областите Коница и Хрупища. Али плаща заплатите на войниците, както и на лекар от Перемет, и дава на Доса сабя. Войниците на Доса, разделени на 5 групи от по 20 души, наблюдавали следните райони: Фитоко, Приасопос-Арена, Борботско, Горуша и Ренда и унищожили разбойниците и крадците на добитък в рамките на една година.

В 1812 година Али наема образования селянин Николаос Голецис за кореспонденцията с района на Хрупища. В 1814 година Али иска от селския кмет Анагностис Гавомихалис да му даде парцел земя като подарък в Борботско, за да построи там своя резиденция. Той подготвя съответното споразумение и кметът го подписва, без да го чете. В споразумението обаче е посочено също, че селото ще плаща на Али 12 000 годишно като агалък, тоест за защитата, която той ще осигури на селото. В селото е построена неговата резиденция (кула). В 1817 година Али изисква от първенците да му се плати агалък, но те отговарят, че агалък, ако се дължи, трябва да се поеме от всички села в района. Али, след три неуспешни опита да превземе селото от Осман ага и Мехмет бей, уволнява граматика Голецис и нарежда селото да бъде изгорено. В приписка в книга на манастира Литонявиста, се казва: „За спомен, когато везирът изгори Пурпуджико в година 1820, юли, 14 ден от седмицата.“ („Θήμηση οταν ο βεζήρης ἔκαψε το πουρπουτζηκό ἐν ετη 1820 Ιουλίου 14 ημέρα τετράδη“). На 28 октомври 1820 година Осман ага залавя и обезглавява Досас. Костас Граматикос или Вурбианитис, член на двора на Али паша, отпуска назаем в 1814 година на Анагностис Гавомихалис 900 гроша, а в 1816 година на Гавомихалис, Спанос и децата на Курсумблис 300 гроша, за да платят за „Палеокриминската зима“, в 1816 година и 1819 година на общността на Борботската община 576 гроша и 1033 гроша съответно. Той е илтизамджия за събирането на данъчните задължения на селото, заедно с Костас Сурлас от Пирсояни и Спирос Ракос.

Участие в Гръцкото въстание

В 1820 година Маркос Боцарис охранява Фуркенския и Борботския проход, за да предотврати навлизането на султанските войски срещу Али паша. Той се среща с Досас, може би защото и той вербува жители на Борботско. През 1822 година по време на Гръцката война за независимост по негова покана Голецис отива и се сражава в Пета и Месолонги със 70 селяни и 40 селяни от района, както и Канциотис Стриктурас с 300 свои селяни. Впоследствие борботчени се сражават под командването на Теодорос Колокотронис, а след това под командването на Георгиос Караискакис, който подарява на командира Голецис две саби. Голецис е записан от Николаос Касомулис като „Николаос Вурвудзиотис от Бурбудзио“ („Νικόλαος Βουρβουτζιώτης ἀπό τό Μπουρμπουτζιό“), командир с 40 души, лишен от заплатите си за една година. През 1827 година 30 мъже се завръщат в Борботско, твърдейки, че са пътували като строители, докато ранените остават в района на Ламия. Голецис работел във воденицата си в селото, където бил убит от един луд.

Продажба на селото

След падането на Али паша, селото поискало платена защита (агалък) от албански бейове срещу 3000 гроша. В 1828 година вълненията се засилили и бейовете поискали 15 000 гроша като агалък и поради отказа на първенците в 1829 година те нападат два пъти Борботско, а в 1830 година опожаряват по-голямата част от махалите му. Скоро след това селото било прехвърлено от Коницката в Хрупищката каза на Корчанския санджак след съответно заявление, което Борботско подава заедно с 5 съседни села. Така вече селото става емляк и трябва да плати на държавната хазна 12 000 гроша, за които борботчени се договорят с Али паша. В 1843 година тази сума била увеличена с 50%.

През 1857 година е наложена системата за събиране на данъци чрез отдаване под наем (илтизами) и изчисляването им върху продукцията, в резултат на което селото, което е имало 150 чифта орни животни и 16 000 овце и кози, е значително обременено, а 30% от жителите го напускат В 1876 година двама албанци се договарят със селяните да купят селото за 11 500 лири, а неплатената цена от 7500 лири превеждат в държавната хазна и оказват натиск върху селяните да я платят, поради което много от тях се изселват, особено през годините 1882 – 1884. Въпреки че султанът, при когото са изпратени двама селяни, реабилитира селото, каймакамите нареждат изземването и продажбата на селото от тричленна комисия, но неговите членове и каймакамите са арестувани от 65 мъже на Янулис Зермас в 1880 година. Това е последвано в 1886 година от лишаването от свобода на селските първенци, съдебно решение за признаване на дълга в 1892 година, конфискация на 4000 овце и кози в 1892 година и накрая опрощаване на непогасените дългове от султана в 1900 година. Селската гора е призната за общинска през 1925 година.

Участие в Гръцките въстания от 1854 и 1878 година

В 1854 година по време на Гръцкото въстание борботченинът Манелас, ветеран стотник от Гръцката революция с 60 съселяни и 40 мъже от съседните села се присъединяват към партизанската сила на Хаджипетрос, воюват в Тесалия заедна с 40 съселяни, сред които са капитан Карагеоргос Мандопулос и Циугрулас, а след прекратяването на движението някои от тях остават в планините като партизани или като хайдути. По време на движението от 1878 година те отново се сражават в Тесалия, а капитан Карагеоргос с 85 от хората си се премества от Тесалия в манастира „Свети Георги“ в Борботско и дава сражения на военни части в областта и чак до Преспа. Тези, които живеели в планините близо до селото, го посещавали често, поради което видни негови фигури били арестувани и затворени в Янина като сътрудници на четниците. В селото била разположена военна част, а на командващия на да пъти е наредено да изгори селото, но той се въздържа, според преданието, защото му се присънил Свети Георги.

Учебно и църковно дело

От поне 1854 година в селото служили 2 – 3 учители, като например: Димитриос Папайоану, който е дошъл от Лискаци, Коницко, и е учил в училището Зосимеа в Янина, и селяните В. Циропулос, Гр. Музас, Т. Анастасопулос и други, които са учили в училищата в Сятища и Цотили. В 1853 година в селото е построено тристайно училище. Поне през 1897, 1903 и 1908 година е имало и учители за момичетата. През 1913 година е записано, че селото „има 900 души, гръцко училище, училище за момчета с шест класа и училище за момичета с четири класа, 72 ученици, 52 момичета, 3 учители, 2 учители, 3 свещеници“.

В селото са построени следните църкви: „Свети Димитър“ (1830), „Преображение Господне“ (1840), „Свети Николай“ (1869), „Свети Илия“ (1870), „Свети Атанасий“ (1897) и „Света Варвара“ (1910). В манастира „Свети Георги“ понякога са живели монахини. В 1865 година католиконът му е определен за енорийска църква, в 1881 година килийното му крило е построено отново, но в 1900 година килиите са разрушени, а наемателят на имотите му не плаща наем на общината. През 1918 година манастирът е присъединен към манастира „Света Троица Жупанска“.

Участие в Гръцката въоръжена пропагадна в началото на XX век

По време Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година, при похода в Колонията, отрядът на Васил Чекаларов обмисля нападение над Борботско, но появата на голяма османска войска го принуждава да се завърне в Костенарията. В Борботско е създаден гръцки революционен комитет. През селото минават Павлос Мелас и други гръцки капитани преминават през селото. Свещеникът от съседното Либохово пише в дневника си: „изпратихме два товара боеприпаси във Ворвоско до четата на командира Стефанос Мальос“ (1905), „командирът К. Бураниотис с 8 души избяга през Ворвоско“ (1905), „те отидоха с боеприпаси във Ворвоско“ (1907).

Икономика

През 1886 година Вурвуско (Βουρβουσκό) има 1400 жители, християни, църква, мъжко училище, чешми и ханове. Преди 1940 година мъжете от селото обикновено са се прехранвали като земеделци, животновъди, дървосекачи, строители на къщи, учители, шивачи, търговци, ловци и други, докато жените са се занимавали със земеделие и занаяти. В 1885 година 69 селяни са работили на Света гора като строители на къщи, дървосекачи и въглищари.

В края на XIX век Борботско е център на нахия от няколко села в Костурската каза. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Борботско (Борбоско) има 1750 жители гърци.

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Бурботско е чисто гръцко село в Костурската каза на Корчанския санджак със 160 къщи.

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Борбатско има 2000 гърци и в селото работят гръцко основно и прогимназиално училище.

Гръцка статистика от 1905 година показва Вурвуцико като паланка с 1400 жители гърци.

В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Вурвуску (Βουρβουσκού), център на нахия на Костурската каза на Корчанския санджак, има 1400 православни гърци.

В Балканската война

През октомври 1912 година, при избухването на Балканската война, около сто въоръжени мъже от Борботско, Жупан и Дуско, се събират в манастира „Свети Георги“. Албанските войници в селото убиват двама старейшини и раняват четирима, а жителите се укрили в манастира. Селянинът Тимиос Сяматас, който току-що се завърнал от Америка, издига гръцкото знаме на хълма Свети Димитър, там е отслужена благодарствена литургия. Гръцката армия влиза в селото на 21 ноември 1912 година.

В Гърция

След Междусъюзническата война в 1913 година селото влиза в Гърция. В 1926 година е прекръстено на Ептахорион (в превод Седмоселие).

Жителите се занимават със скотовъдство и експлоатация на горите. В гората на селото в 1913 година са направени 20 000 оки въглища, а в 1915 година са отсечени 20 кубически метра дървен материал. В 1940 година селото е отглеждало зърнени култури на 3000 декара и е имало 10 000 овце и кози, 250 говеда и 320 впрегатни животни. В 1979 година сред жителите на селото има: 83 преподаватели, 14 военнослужещи, 15 лекари, 4 биохимици, 9 строителни инженери, 5 агрономи и лесовъди, 12 юристи.

По време на Гражданската война пострадва силно и е напуснато от жителите си. След войната е възстановено. Много от жителите на селото емигрират отвъд океана.

От 1997 година Борботско е център на самостоятелната община Аренес (Κοινότητα Αρρένων), която от 1 януари 2011 година по закона Каликратис е слята с дем Нестрам.

Прекръстени с официален указ местности в община Борботско на 5 май 1969 година

Име	Име	Ново име	Ново име	Описание
Бухеци	Μπουχέτσι	Ипсома Плапани	Ύψωμα Πλαπάνη	връх в Грамос (1699,9 m), СЗ от Борбортско
Ренда	Ρέντα	Палиохори	Παλιοχώρι	местност в Талиарос, СИ от Жужел
Барцкулия	Μπαρτσκούλια	Амбелонес	Ἀμπελῶνες
Кури	Κουρί	Дасорахи	Δασόραχη	връх в Талиарос (1358 m), ЮИ от Борботско
Репето	Ρέπετο	Какотопос	Κακότοπος	местност по левия бряг на Сарандапорос, З от Борботско, след устието на Жужелската река

Година	1913	1920	1928	1940	1951	1961	1971	1981	1991	2001	2011	2021
Население	869	657	732	947	595	622	438	368	432	293	295	187

Литература

Мостът Куцумбли на пътя от Жужел за Борботско

• Τσίγκαλος, Δημήτριος. Το Επταχώρι: χίλια χρόνια στις εθνικές επάλξεις, Θεσσαλονίκη, 1979.
• ΕΚΚΛΗΣΙΕΣ ΣΤΗΝ ΕΛΛΑΔΑ ΜΕΤΑ ΤΗΝ ΑΛΩΣΗ τόμος ΙΙ Η μονή του Αγίου Γεωργίου Στο Επταχώρι (Μπουρμπουτσικό) Βοίου- Γράμμου. Μιλτιάδης Πολυβίου

Личности

Родени в Борботско

• Димитриос Борбодзиотис, зограф от XVIII век
• Йоргос Янулис (1915 – 1948), офицер от ДАГ
• Николаос Голецис, участник в Гръцката революция от 1821 година