Борботско

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Борботско
Επταχώρι
— село —
Изглед към Борботско
Изглед към Борботско
СтранаFlag of Greece.svg Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемНестрам
Географска областГоруша
Надм. височина880 m
Население295 души (2011 г.)
Борботско в Общомедия

Борботско или Борбоцко (на гръцки: Επταχώρι, Ептахори, катаревуса: Επταχώριον, Ептахорион, до 1926 Βουρβουτσικό или Μπουρμπουτσκό, катаревуса: Βουρβουτσικόν, Μπουρμπουτσκόν, Вурвуцико/н или Бурбуцико/н[1]) е село в югозападната част на Егейска Македония, Гърция, част от дем Нестрам в административната област Западна Македония. Край селото е разположен Борботският манастир „Свети Георги“.

География[редактиране | редактиране на кода]

Борботско е разположено между планините в долината на Сарандапорос между планините Смолика (Смоликас) от югозапад, Аренес от северозапад и Горуша от изток на главния път от Епир за Македония. Макар и да се води част от македонския дем Нестрам, Борботско географски е в Епир.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Съдейки по името, селото вероятно е било българско. В размирното време в края на XVIII век е напуснато от жителите си и заселено от гърци качауни от Епир.[2]

В края на XIX век Борботско е център на нахия от няколко села в Костурската каза.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Борботско (Борбоско) има 1750 жители гърци.[3]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Борбатско има 2000 гърци и в селото работят гръцко основно и прогимназиално училище.[4]

Гръцка статистика от 1905 година показва Вурвуцико като паланка с 1400 жители гърци.[5]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година влиза в Гърция. В 1926 година е прекръстено на Ептахорион (в превод Седмоселие).[6]

Жителите се занимават със скотовъдство и експолатация на горите.[2]

По време на Гражданската война пострадва силно и е напуснато от жителите си. След войната е възстановено. Много от жителите на селото емигрират отвъд океана.[2]

От 1997 година Борботско е център на самостоятелната община Аренес (Κοινότητα Αρρένων), която от 1 януари 2011 година по закона Каликратис е слята с дем Нестрам.[7]

Прекръстени с официален указ местности в община Борботско на 5 май 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Бухеци[8] Μπουχέτσι Ипсома Плапани Ύψωμα Πλαπάνη[9] връх в Грамос (1699,9 m), СЗ от Борбортско[8]
Ренда[8] Ρέντα Палиохори Παλιοχώρι[9] местност в Талиарос, СИ от Жужел[8]
Барцкулия Μπαρτσκούλια Амбелонес Ἀμπελῶνες[9]
Кури[8] Κουρί Дасорахи Δασόραχη[9] връх в Талиарос (1358 m), ЮИ от Борботско[8]
Репето[8] Ρέπετο Какотопос Κακότοπος[9] местност по левия бряг на Сарандапорос, З от Борботско, след устието на Жужелската река[8]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 869[2] 657[2] 732[2] 947[2] 595[2] 622[2] 438[2] 368[2] 432[2] 293 295

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Мостът Куцумбли на пътя от Жужел за Борботско
  • Τσίγκαλος, Δημήτριος. Το Επταχώρι: χίλια χρόνια στις εθνικές επάλξεις, Θεσσαλονίκη, 1979.
  • ΕΚΚΛΗΣΙΕΣ ΣΤΗΝ ΕΛΛΑΔΑ ΜΕΤΑ ΤΗΝ ΑΛΩΣΗ τόμος ΙΙ Η μονή του Αγίου Γεωργίου Στο Επταχώρι (Μπουρμπουτσικό) Βοίου- Γράμμου. Μιλτιάδης Πολυβίου

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Борботско

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 10. (на македонска литературна норма)
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 268.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 182 – 183. (на френски)
  5. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Eptahori Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  6. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 – 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 2012-06-30 
  7. Ν. 3852/10, архив на оригинала от 5 юли 2010, https://web.archive.org/web/20100705024807/http://www.kedke.gr/uploads/N38522010_KALLIKRATIS_FEKA87_07062010.pdf, посетен на 2010-07-05 
  8. а б в г д е ж з По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“
  9. а б в г д Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων. // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 712. (на гръцки)
  10. Οι εις τα μητρώα των αγωνιστών του '21 αναγραφόμενοι Mακεδόνες