Град (Нестрам)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Град
Κάστρο
Nestram-ot-Gorusha.jpg
Горнени и Долнени, снимани от Горуша. Вдясно над Горнени е Градот
Информация
СтранаFlag of Greece.svg Гърция
Терит. единицадем Нестрам
МестоположениеНестрам
Основаванеантичност
Състояниеруини

Град, често членувано Градо,[1] Градот, Градут[2] или Крепостта[2] (на гръцки: Κάστρο, Γκρατ, Γκράδο[1]) е антично селище и средновековна крепост, чиито останки се намират в костурското село Нестрам (Несторио), Гърция.[3]

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Крепостта е разположена на върха на малък заравнен връх, разположен ведната източно от Горнени и северно от Долнени с височина 1017 m.[4][5] На малко плато е построен параклисът „Света Троица“, където всяка година се чества празникът Свети Дух.[5]

История[редактиране | редактиране на кода]

В крепостта има останки от крепостни стени, жилищни постройки и водна канализация. Местното население смятало, че те принадлежат на Самуиловия пълководец Несторица, с чието име е свързана друга легенда за произхода на името Нестрам.[2][6]

В местността Лоско под хълма са откривани множество кръгли плочки от хипокаустни колони за баня, глинени тръби за акведукт, колони, капители, монети и други археологически артефакти, които се съхраняват в общинската археологическа колекция. Това подкрепя хипотезата, че става въпрос за селище с Хиподамов уличен план. Това според гръцки данни е Град.[1]

Нестрамецът Кирил Радев пише за крепостта:

„Градут“ или „Крепостта“ е чуден феномен на валекита природа. Това е висок пресечен конусообразен връх в близост до селото. За да се стигне до платото на „Градут“, заобиколено някога с високи каменни стени и с намерени останки от водна канализация, се използва само една конска пътека. На платото са открити и останки от жилищни постройки, принадлежащи на феодала Несторица, прочут Самуилов пълководец, също останки от складове за храни, обори, плевни и други стопански съоръжения. Виждат се няколко пещери в скалите, служили като естествени складове в крепостта. Крепостта е била изцяла разрушена от османлиите.[2]

В 1995 година в Градо, при работа по селски път случайно е открит мозаечен под с геометрична украса и през есента са проведени проучвателни разкопки, при които са намерени остатъци от стени и керамика. Мозайката е от мраморни и сини камъни. Датировката е затруднена поради малкия участък и общите декоративно-геометрични теми, които се повтарят в мозаечни подове, датиращи от III до VI век.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Το χωριό μας. // Πολιτιστικός Σύλλογος Νεστορίου «Νέστωρ». Посетен на 31 януари 2021 г. (на гръцки)
  2. а б в г Радев, Кирил. Лични бележки за село Нестрам, Костурско. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 51.
  3. Κάστρο του Λογγά. // Ελληνικά Κάστρα. Посетен на 29 декември 2020 г. (на гръцки)
  4. Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 364. (на гръцки)
  5. а б Καστοριά – Νεστόριο – Νέα Κοτύλη – Παλιά Κοτύλη – Κυψέλη. // Ελλάδος Περιήγηση. Посетен на 20 юли 2022 г. (на гръцки)
  6. Радев, Кирил. Лични бележки за село Нестрам, Костурско. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 52.