Слимница

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за нестрамското село. За другото костурско село вижте Слимнища. За други значения на Сливница вижте Сливница (пояснение).

Слимница
Τρίλοφος
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Нестрам
Географска област Нестрамкол
Надм. височина 1180 m
Население 31 души (2002)
Пощенски код
Телефонен код

Слимница или книжовно Сливница (на гръцки: Τρίλοφος, Трилофос, катаревуса: Τρίλοφον, Трилофон, до 1950 година Σλήμνιτσα, Слимница[1], на албански: Slimica) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Нестрам (Несторио), област Западна Македония. Според преброяването от 2001 година селото има 31 жители.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в областта Нестрамкол на 40 километра западно от Костур, в южното подножие на граничната между Гърция и Албания планина Алевица на левия бряг на река Бистрица. Разположено е между върховете Конопица (1334 m) и Порос (1202), известен и като Свети Христофор, по името на старата църква, съществувала там преди Гражданската война (1946 – 1949).[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Изселване в Брацигово и Ковачевица[редактиране | редактиране на кода]

Около 1770 или в 1791 година много жители на Слимница, съседното Омотско и корчанското Орешец се изселват в Брацигово поради притеснения от страна на албанското население.[3][4] Омотчани, слимничани и орешчани пристигат в Пещера с цялото си движимо имущество и добитък и започват да обикалят околните села Брацигово, Козарско, Кричим и Перущица, за да си намерят място за заселване. Слимничани са бичкиджии, омотчани – дюлгери, а орешчани – занаятчии: бояджии, сапунджии, шарлаганджии, бъчвари и джамбази. Заселват се в Брацигово, където няма турци. Девет слимничани се заселват в Перущица, част от омотчани – в Козарско и част от омотчани и орешчани остават в Пещера, където образуват Габер махала.[5] Наследственият аянин на Татарпазарджишка каза Хасан бей Гаванозоолу им позволява да се заселят в Брацигово и да избегнат задължителната за българчетата работа на чалтиците в замяна на ежегодна дюлгерска работа на седемте му чифлика. В Брацигово омотчани, най-многочислени от преселниците, се заселват в северната част на селото и образуват Омотската махала. Слимничани се установяват в източната, а орешчени, най-малобройните, по средата на селото.[6]

Семейства от Слимница, заедно със омотчани и добролищани се заселват в 1791 година и в неврокопското село Ковачевица, където образуват така наречената Арнаутска махала. Те се занимават със строителство и основават Ковачевишката архитектурно-строителна школа.[7]

Слимница в XIX век[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Слимница е голямо българско село в Костурската каза на Османската империя, едно от петте Яновенски села. Църквата „Успение Богородично“ в Горната махала е от 1843 година, а „Свети Атанасий“ в Долната от 1872 година.[2] В 1880 година има двеста семейства.[2] В 1878 година след Гръцкото въстание в Македония заедно със съседното Пилкати селото е разгромено от албанските банди на Абидин. Много от жителите му се изселват в Костур, а след като Тесалия е предадена на Гърция в 1881 година, се заселват в Мега Кесерли и Трикала.[2]

В началото на XX век цялото население на Слимница е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Сливница има 400 българи патриаршисти гъркомани и в селото работи гръцко училище.[8]

Гръцка статистика от 1905 година представя Сливница като гръцко-турско село с 94 жители гърци и 480 турци.[9] Според Георги Константинов Бистрицки Слимница преди Балканската война има 40 български къщи.[10]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година влиза в Гърция. В 1928 година в селото има само трима гърци бежанци. Политическите убийства са три.[11] В 1924 година в селото на хълма на границата между двете махали е построена каменна училищна сграда, запазена и до днес, с финансовата подкрепа на Алексиос Самарас, търговец на дървен материал във Волос. Строители на сградата са майстори арванити от село Щика в Колония. В 1928 година в училището на Слимница има 68 деца, а в детската градина - 22.[2] По време на окупацията през Втората световна война през лятото на 1942 година, за да се ликвидират базите на Съпротивата, селото е изгорено от три германски батальона заедно с Омотско, Пилкати и Яновени.[12]

По време на Гражданската война селото пострадва силно и на 27 юли 1947 година е напуснато от жителите си.[2] Църквата „Успение Богородично“ е полуразрушена.[2] В 1950 година селото е прекръстено на Трилофос.

В Слимница са запазени каменна чешма на входа на селото,[2] както и останките от манастира „Свети Йоан Кръстител“ („Свети Георги“) и параклиса „Свети Христофор“.[2]

Преброявания
  • 1913 – 567 души
  • 1920 – 612 души
  • 1928 – 366 души
  • 1940 – 343 души
  • 1951 – 7 души
  • 1961 – 0 души
  • 1971 – 0 души
  • 1981 – 0 души
  • 1991 – 23 души

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Слимница
  • Flag of Greece.svg Атанас Петров (Αθάνασιος Πέτρου), гръцки андартски деец, агент от ІІ ред[13]
  • Flag of Greece.svg Васил Влутов (Βασίλειος Βλούτος), гръцки андартски деец, агент от ІІ ред[13]
  • Flag of Greece.svg Васил Костов Георгиев (Василис Георгиу Фармакис), участник в Гръцкото въстание в Македония в 1878 година[2]
  • Flag of Greece.svg Георги Василев (Γεώργιος Βασιλείου), гръцки андартски деец, агент от ІІ ред[13]
  • Flag of Greece.svg Йованис Радиналис (Γιοβάνης Ραδιναλής), гъркомански андартски деец[14]
  • Flag of Greece.svg Никола Белов (Николаос Белос), участник в Гръцкото въстание в Македония в 1878 година[2]
  • Flag of Greece.svg Никола Карпутов (Νικόλαος Καρπούτας), гръцки андартски деец, агент от ІІ ред[13]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Троянов (1775 – 1862), майстор строител
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Чомпъл (1746 – ?), майстор строител
  • Flag of Greece.svg Харилай Христов (Χαρίλαος Χρήστου), гръцки андартски деец, агент от ІІ ред[13]
Други

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Σλημνίτσα -- Τρίλοφος
  2. а б в г д е ж з и к л Γιαννοχώρι - Λιβαδοτόπι. // Ελλάδος Περιήγηση. Посетен на 23 декември 2015.
  3. Бербенлиев, Пейо и Владимир Патръчев. Брациговските майстори-строители през XVIII-XIX век и тяхното архитектурно творчество. София, Държавно издателство „Техника“, 1963. с. 12-27. Посетен на 23 декември 2015.
  4. Юруков, Даниил. Брацигово. София, Г. Д. Юруков, 1931. с. 4.
  5. Юруков, Даниил. Брацигово. София, Г. Д. Юруков, 1931. с. 5.
  6. Юруков, Даниил. Брацигово. София, Г. Д. Юруков, 1931. с. 6.
  7. Тилев, Жеко. Ковачевица. // Музеи и паметници на културата (1). Комитет за култура, 1987. с. 8.
  8. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 180-181.
  9. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Trilofos.
  10. Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр.8.
  11. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Trilofos.
  12. Giamov, Yana. Beyond the Mountains. The life story of two partisans Vasil and Elena Radis. 2013. с. 40. Посетен на 24 декември 2015.
  13. а б в г д Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 88. (на гръцки)
  14. ΕΘΝΟΛΟΓΙΚΗ ΣΥΣΤΑΣΗ ΤΗΣ ΜΑΚΕΔΟΝΙΑΣ ΣΤΙΣ ΑΡΧΕΣ ΤΟΥ 20ού ΑΙΩΝΑ
     Портал „Македония“         Портал „Македония