Слимница

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за нестрамското село. За другото костурско село вижте Слимнища. За други значения на Сливница вижте Сливница (пояснение).

Слимница
Τρίλοφος
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Нестрам
Географска област Нестрамкол
Надм. височина 1150 m
Население 6 души (2011 г.)
Демоним Слимничени

Слѝмница или книжовно Слѝвница (на гръцки: Τρίλοφος, Трилофос, катаревуса: Τρίλοφον, Трилофон, до 1950 година Σλήμνιτσα, Слимница,[1]на албански: Slimica) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Нестрам (Несторио), област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в областта Нестрамкол на 40 километра западно от Костур, в южното подножие на граничната между Гърция и Албания планина Алевица на левия бряг на река Бистрица. Разположено е на височина 1150 m[2] между върховете Конопица (1334 m) и Порос (1202), известен и като Свети Христофор, по името на старата църква, съществувала там преди Гражданската война (1946 – 1949).[3]

История[редактиране | редактиране на кода]

Изселване в Брацигово и Ковачевица в XVIII век[редактиране | редактиране на кода]

Около 1770 или в 1791 година много жители на Слимница и съседните Омотско и Орешец се изселват в Брацигово поради притеснения от страна на албанското население.[4][5] Омотчени, слимничени и орешчени пристигат в Пещера с цялото си движимо имущество и добитък и започват да обикалят околните села Брацигово, Козарско, Кричим и Перущица, за да си намерят място за заселване. Слимничени са бичкиджии, омотчени – дюлгери, а орешчени – занаятчии: бояджии, сапунджии, шарлаганджии, бъчвари и джамбази. Заселват се в Брацигово, където няма турци. Девет слимничани се заселват в Перущица, част от омотчани – в Козарско и част от омотчани и орешчани остават в Пещера, където образуват Габер махала.[6] Наследственият аянин на Татарпазарджишка каза Хасан бей Гаванозоолу им позволява да се заселят в Брацигово и да избегнат задължителната за българчетата работа на чалтиците в замяна на ежегодна дюлгерска работа на седемте му чифлика. В Брацигово омотчани, най-многочислени от преселниците, се заселват в северната част на селото и образуват Омотската махала. Слимничани се установяват в източната, а орешчени, най-малобройните, по средата на селото.[7] От Слимница са видните представители на Брациговската архитектурно-строителна школа Никола Троянов (1775 - 1862) и Петър Чомпъл (около 1746 – ?).[4]

От Слимница произлизат брациговските родове Кънчеви, Янкови, Ликоманови, Шишкови, Троянови, Ценови, Сокерови, Търпоманови, Терзикини, Прекумови, Чомпалови, Джамбазови, Дългъчеви, Петлешкови, Вълеви, Недялкови, Кьослеви, Чомови.[8]

Семейства от Слимница, заедно с омотчани и добролищани се заселват в 1791 година и в неврокопското село Ковачевица, където образуват така наречената Арнаутска махала. Те се занимават със строителство и основават Ковачевишката архитектурно-строителна школа.[9]

Слимница в XIX век[редактиране | редактиране на кода]

Икона на Светите Трима йерарси от Слимница

В края на XIX век Слимница е голямо българско село в Костурската каза на Османската империя, едно от петте яновенски села. Църквата „Успение Богородично“ в Горната махала е от 1843 година, а „Свети Атанасий“ в Долната от 1872 година.[3] В 1880 година има двеста семейства.[3] В 1878 година след Гръцкото въстание в Македония заедно със съседното Пилкати селото е разгромено от албанските банди на Абидин. Много от жителите му се изселват в Костур, а след като Тесалия е предадена на Гърция в 1881 година, се заселват в Мега Кесерли и Трикала.[3] Според Сребрен Поппетров до към 1915 година двете корчански български села Бобощица и Дреново се сродяват само помежду си и със селяни от Слимница, като обичаите и говорът на слимничани е като тези в Бобощица и Дреново.[10]

В началото на XX век цялото население на Слимница е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Сливница има 400 българи патриаршисти гъркомани и в селото работи гръцко училище.[11]

Гръцка статистика от 1905 година представя Сливница като гръцко-турско село с 94 жители гърци и 480 турци.[12] Според Георги Константинов Бистрицки Слимница преди Балканската война има 40 български къщи.[13]

В началото на XX век в района действа албанската чета на Сали Бутка, който събира пари и добитък от Яновени, Пилкати, Слимница и Тухол.[14]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година влиза в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Слимица има 80 къщи славяни християни.[15] В 1928 година в селото има само трима гърци бежанци. Политическите убийства са три.[16] В 1924 година в селото на хълма на границата между двете махали е построена каменна училищна сграда, запазена и до днес, с финансовата подкрепа на Алексиос Самарас, търговец на дървен материал във Волос. Строители на сградата са майстори арванити от село Щика в Колония. В 1928 година в училището на Слимница има 68 деца, а в детската градина - 22.[3] По време на окупацията през Втората световна война през лятото на 1942 година, за да се ликвидират базите на Съпротивата, селото е изгорено от три германски батальона заедно с Омотско, Пилкати и Яновени.[17]

По време на Гражданската война селото пострадва силно и на 27 юли 1947 година е напуснато от жителите си.[3] Църквата „Успение Богородично“ е полуразрушена.[3] След войната властите не позволяват на избягалите в по-сигурните полски села слимничени да възстановят селото.[2]

В 1950 година селото е прекръстено на Трилофос. С декрет от 16 декември 1953 година землището на Слимница е присъединено към това на Тухол.[2]

В Слимница са запазени каменна чешма на входа на селото, както и останките от манастира „Свети Йоан Предтеча“ на самата граница в посока Аръз и параклисът „Свети Христофор“.[3]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 567[2][18] 612[2][19] 366[2] 343[2] 23[2] 31 6

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Слимница
  • Flag of Greece.svg Атанас Петров (Αθάνασιος Πέτρου), гръцки андартски деец, агент от ІІ ред[20]
  • Flag of Bulgaria.svg Бельо (около 1741 - ?), български строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа[4]
  • Flag of Greece.svg Васил Влутов (Βασίλειος Βλούτος), гръцки андартски деец, агент от ІІ ред[20]
  • Flag of Greece.svg Васил Костов Георгиев (Василис Георгиу Фармакис), участник в Гръцкото въстание в Македония в 1878 година[3]
  • Flag of Bulgaria.svg Вълчо Терзи (около 1746 - ?), български строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа[4]
  • Flag of Bulgaria.svg Въльо (около 1761 - ?), български строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа[4]
  • Flag of Greece.svg Георги Василев (Γεώργιος Βασιλείου), гръцки андартски деец, агент от ІІ ред[20]
  • Flag of Bulgaria.svg Гинко (около 1756 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[4]
  • Flag of Bulgaria.svg Гого Джамбаз (около 1751 - ?), български строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа[4]
  • Flag of Bulgaria.svg Дингоз (около 1751 - ?), български строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа[4]
  • Flag of Greece.svg Йованис Радиналис (Γιοβάνης Ραδιναλής), гъркомански андартски деец[21]
  • Flag of Bulgaria.svg Кальор (около 1761 - ?), български строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа[4]
  • Flag of Bulgaria.svg Коле Дългъч (около 1756 - ?), български строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа[4]
  • Flag of Bulgaria.svg Коцата (около 1756 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[4]
  • Flag of Bulgaria.svg Кьосле (около 1761 - ?), български строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа[4]
  • Flag of Bulgaria.svg Кънчо (около 1721 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в построяването на моста на Марица в Татар Пазарджик[4]
  • Flag of Bulgaria.svg Лазар (около 1761 - ?), български строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа[4]
  • Flag of Bulgaria.svg Мирчо (Недялкови) (около 1761 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[4]
  • Flag of Bulgaria.svg Насе Петлешка (около 1756 - ?), български строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа[4]
  • Flag of Greece.svg Никола Белов (Николаос Белос), участник в Гръцкото въстание в Македония в 1878 година[3]
  • Flag of Greece.svg Никола Карпутов (Νικόλαος Καρπούτας), гръцки андартски деец, агент от ІІ ред[20]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Троянов (около 1775 – 1862), български майстор строител
  • Flag of Bulgaria.svg Петко Кьорколев (около 1751 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[4]
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Чомпъл (около 1746 – ?), български майстор строител
  • Flag of Bulgaria.svg Пъшку (около 1761 - ?), български строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа[4]
  • Flag of Bulgaria.svg Райчо (около 1716 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в построяването на моста на Марица в Татар Пазарджик[4]
  • Flag of Bulgaria.svg Сокер (около 1741 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[4]
  • Flag of Bulgaria.svg Тане Клетбашов (около 1746 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[4]
  • Flag of Bulgaria.svg Тасе Каратанас (около 1751 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[4]
  • Flag of Bulgaria.svg Темелко Кьосекьоев (около 1741 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[4]
  • Flag of Bulgaria.svg Троян (около 1736 - ?), български строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа[4]
  • Flag of Bulgaria.svg Троянче (около 1761 - ?), български строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа[4]
  • Flag of Bulgaria.svg Търпо Манов (около 1741 - ?), български строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа[4]
  • Flag of Greece.svg Харилай Христов (Χαρίλαος Χρήστου), гръцки андартски деец, агент от ІІ ред[20]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Грабада (Ицо, около 1751 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[4]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Прекум (Ицо, около 1746 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[4]
  • Flag of Bulgaria.svg Цено (около 1741 - ?), български строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа[4]
  • Flag of Bulgaria.svg Червенко (около 1751 - ?), български строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа[4]
  • Flag of Bulgaria.svg Чоме (около 1761 - ?), български строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа[4]
  • Flag of Bulgaria.svg Шишко (около 1726 - ?), български строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа[4]
  • Flag of Bulgaria.svg Янко (около 1721 - ?), български строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа[4]
Други
  • Flag of Bulgaria.svg Ангел Боянин (1825 – 1902), български майстор строител, по произход от Слимница
  • Flag of Bulgaria.svg Ангел Петлешков (около 1810 – 1822), кмет на Брацигово, по произход от Слимница
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Боянин (1800 – 1876), български майстор строител, по произход от Слимница
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Боянин (1818 – 1877), български майстор строител, по произход от Слимница
  • Flag of Bulgaria.svg Петко Боянин (1828 – 1889), български майстор строител, по произход от Слимница
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Боянин (1798 – 1875), български майстор строител, по произход от Слимница

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 42. (на македонска литературна норма)
  3. а б в г д е ж з и к Γιαννοχώρι - Λιβαδοτόπι. // Ελλάδος Περιήγηση. Посетен на 23 декември 2015.
  4. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае Бербенлиев, Пейо и Владимир Патръчев. Брациговските майстори-строители през XVIII-XIX век и тяхното архитектурно творчество. София, Държавно издателство „Техника“, 1963. с. 12-27. Посетен на 23 декември 2015.
  5. Юруков, Даниил. Брацигово. София, Г. Д. Юруков, 1931. с. 4.
  6. Юруков, Даниил. Брацигово. София, Г. Д. Юруков, 1931. с. 5.
  7. Юруков, Даниил. Брацигово. София, Г. Д. Юруков, 1931. с. 6.
  8. Дамянова, Екатерина. Прадедите ни. // Литературен свят. Посетен на 24 януари 20201 г.
  9. Тилев, Жеко. Ковачевица. // Музеи и паметници на културата (1). Комитет за култура, 1987. с. 8.
  10. Петровъ, Сребренъ п. Български села въ Албания. // Отецъ Паисий VI (2-3). София, февруарий-мартъ 1933. с. 73.
  11. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 180-181. (на френски)
  12. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Trilofos Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  13. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 8.
  14. Η Ιστορία του Πεύκου. // Pefkos.gr. Посетен на 26 януари 2021 г.
  15. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 17. (на сръбски)
  16. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Trilofos Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  17. Giamov, Yana. Beyond the Mountains. The life story of two partisans Vasil and Elena Radis. 2013. с. 40. Посетен на 24 декември 2015.
  18. Според Тодор Симовски данните се отнасят за Слимнища.
  19. Според Тодор Симовски данните се отнасят за Слимнища.
  20. а б в г д Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 88. (на гръцки)
  21. ΕΘΝΟΛΟΓΙΚΗ ΣΥΣΤΑΣΗ ΤΗΣ ΜΑΚΕΔΟΝΙΑΣ ΣΤΙΣ ΑΡΧΕΣ ΤΟΥ 20ού ΑΙΩΝΑ
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция          Портал „Македония“         Портал „Македония