Гръцко въстание в Македония (1878)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Знамето на бунта в Червена гора

Гръцкото въстание в Македония от 1878 година (на гръцки: Μακεδονική επανάσταση του 1878, Македонско въстание от 1878; опит за въстание, според български историци[1]) е поредица от неуспешни бунтове на гръцкото население срещу османската власт в южната част на областта, инспирирани от Гърция по време на Източната криза 1876-1878 година. Чрез тях гръцката държава заявява претенциите си за анулиране на договора от Сан Стефано и изтласкване на българския етнически елемент от Македония.[2]

Предпоставки[редактиране | редактиране на кода]

Капетаниса Перистера Крака от Сятища, участвала в бунтовете от 1878 година[3]

До началото на Източната криза Гърция се придържа към политика за мирно разрешаване на националния си въпрос в духа на мегали идеята. През 1876 година се създават етериите „Аделфотис“ (Братство) и „Етники Амина“ (Национална защита), в които членуват редица значими гръцки общественици. След края на Цариградската конференция през 1876 година те започват подготовка за въоръжено въстание със знанието на министър-председателя Александрос Кумундурос. С избухването на руско-турската война от 1877-1878 и нахлуването на руската армия в европейските османски владения в Гърция се засилва желанието за вдигане на въстания в Епир, Тесалия и Македония. В началото на 1878 гръцки части нахлуват в Тесалия, но са принудени да се оттеглят, след като Русия и Османската империя сключват примирие[1].

Литохорско въстание[редактиране | редактиране на кода]

На 19 февруари (3 март нов стил) 1878 година избухва въстанието в Литохоро край Олимп. Оглавено е от Космас Думбиотис, който нахлува в Македония с 500 души, транспортирани по море с гръцки кораби.[4] Образувано е привременно правителство, начело с Евангелос Коровангос[5], което обявава присъединяването на Македония към Гърция и известява за това консулите на европейските държави в Солун. До 4 март бунтът е потушен. Някои гръцки чети остават в района и в края на 1878 година, като се отдават на грабежи, включително и над гръцкото население.[6]

Известни са опити на ръководителите на българското въстание в Кресна и Разлог да установят сътрудничество с тези отряди. В района на Олимп е изпратен с четата си войводата Георги Караискаки, който продължава да действа в Тесалия и през лятото на 1879 година.[7]

Бунтове в Югозападна Македония[редактиране | редактиране на кода]

Йоанис Фармакис, Николаос Акселос, Хараламбос Лелудас, Николай Китроски, Евангелос Хостевас, Димитриос Тепитис, Панайотис Калугерис и Димитриос Екзархос през въстанието от 1878 година.

На 18 февруари[1] в планината Червена гора (Вуринос)[8] е образувано „Привременно правителство на македонската провинция Елимия“, начело с Йоанис Говедарос - председател, секретар Анастасиос Пихеон и военен ръководител на отряд от 500 души Йосиф Лятис. Главното му искане е отмяната на договора от Сан Стефано. Привременното правителство отправя апел до гръцкото правителство за присъединяване на кожанско-костурския район към Гърция. Бунтовниците получават помощ от Гърция, която иска да покаже, че териториалните ѝ претенции не се изчерпват само в Крит, Епир и Тесалия. Според гръцки източници около 15 000 души участват в бунтовете в Югозападна Македония между градовете Кожани и Битоля до зимата на същата година[9].

Четническото движение има гръцки национално-политически цели, но четите са съставени от харамии и често се занимават с разбойничество. Според доклад от руското консулство в Солун до посолството в Цариград четите при Олимп и в окръзите Костурски, Караферийски и други, съставени от гърци и власи, ограбвали населението, докато неголеми политически чети, въоръжени от атинските комитети, работят за въстание в Епир и Тесалия. Гръцко-албански чети се появяват и между Битоля и Воден и ограбват пътници и отвличат имотни хора за откуп.[10]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Κωφός, Ε. Η Επανάστασις της Μακεδονίας κατά το 1878, ΙΜΧΑ, Θεσ/νίκη, 1969.
  • Κωφός, Ε. Ο Ελληνισμός στην περίοδο 1869-1881, από το τέλος της Κρητικής Επανάστασης στην προσάρτηση της Θεσσαλίας, Εκδοτική Αθηνών, Αθήνα, 1981.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Трайкова, Весела. Опитът за Гръцко въстание в Македония през 1878 година
  2. Αναφορές Προξένων προς το Υπουργείο Εξωτερικών γιά την Επανάσταση του Ολύμπου (1878) Από Ι.Ε.Θ.Π., взето от http://karipeio.wordpress.com на 21.09.2011 г.
  3. Το Ίδρυμα Μουσείου Μακεδονικού Αγώνα. // Посетен на 1 март 2013 г..
  4. Vakalopoulos, Kostandinos A. Modern History of Macedonia (1830-1912), Thessaloniki, 1988, p. 89.
  5. Βέλκο, Γρηγόρη. H Επανάσταση στον Όλυμπο το 1878, http://history-of-macedonia.com 13.08.2012 г.
  6. Vakalopoulos, Kostandinos A. Modern History of Macedonia (1830-1912), Thessaloniki, 1988, p. 166.
  7. Дойнов, Дойно. Кресненско-Разложкото въстание, 1878-1879, София, 1979, стр. 272-273
  8. Το Μουσείο Μακεδονικού Αγώνα στο Βούρινο, взето от http://www.mouseio-kozanis.gr на 21.06.2011 г.
  9. Γούναρης, Βασίλης Κ. Η ιστοριογραφία και η χαρτογραφία του Μακεδονικού Ζητήματος, взето от http://www.imma.edu.gr на 21.06.2011 г.
  10. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 358-359.
     Портал „Македония“         Портал „Македония