Сятища

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сятища
Σιάτιστα
град
Катедралата „Свети Димитър“ в Сятища
Катедралата „Свети Димитър“ в Сятища
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Горуша
Географска област Синяк
Надм. височина 904 m
Население 5642 души (2001)
Покровител Димитър Солунски[1]
Пощенски код 503 00
Телефонен код 24650 – 2
Сятища в Общомедия

Ся̀тища (изписване до 1945 година Сѣтища, произнасяно в най-близкия български говор Сячишча, на гръцки: Σιάτιστα, Сятиста) е град в Република Гърция, център на дем Горуша (Войо) в област Западна Македония. Градът има население от 5642 души. Градът е и център на Сисанийската и Сятищката епархия.

География[редактиране | редактиране на кода]

Сятища е разположен в южните склонове на планината Синяк (Аскио) над прохода, отделящ планината от Червена гора (Вуринос) на юг. Градът има две махали – Хора на север и Герания на юг.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Демархията (кметството) в Сятища.

Смята се, че Сятища е основан преди Сисани – в XVI век. В края на XVII век митрополит Зосим II мести тук седалището на епархията от Сисани.[2] В 1677 година в Герания е построена църквата „Света Параскева“, най-старият запазен християнски храм в града.[3][4] В 1710 година е отворено гръцко училище.[5] Според Спиридон Гопчевич градчето първоначално е изцяло арумънско, но към 1889 година от 10 – 12 000 души едва четвърт разбират арумънски, като всички използват гръцки език като домашен. Според Густав Вайганд Сатища също някога е било арумънско селище, но с прииждане на пришълци от Сисани е погърчено. Когато Вайганд минава през паланката, само старите хора говорили арумънски.[6]

В 1760 година е изградена църквата „Свети Георги“ в източната част на града,[7] а в 1801 година голямата катедрална църква „Свети Димитър“ в Хора, която изгаря в 1910 година и е възстановена след две години.[8]

В началото на 1830-те години албанските лидери Тафил Бузи и Аслан бей нападат Сятища, но срещат твърдата съпротива на жителите му.[9]

В XIX Сятища е чисто гръцко градче в казата Населица в Серфидженския санджак на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Сятища (Schatista), Сисанийска епархия, живеят 7800 гърци.[10]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Сятища:

Градчето се състои от две махали – Гарица и Хора... Има 1080 къщи и 1930 семейни двойки. Жителите търгуват с добитък и вино, но се срещат и занаятчии. Има две начални училища... и едно по-високо с библиотека от 4000 книги. Има 22 църкви, от които две катедрали и 13 свещеници.[11]
Църквата „Свети Димитър“ преди 1910 година

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Сачища (Шатиста) има 4800 жители гърци християни.[12]

По данни на секретаря на на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Сачища (Satchichta) има 5250 гърци.[13]

Според гръцка статистика от 1904 година в Сятиста живеят 7000 гърци елинофони.[14] Към 1912 година в Сачища действа четата на капитан Трендафилос.[15]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Сятища остава в Гърция.

В 1963 година е разрушен старият храм „Свети Атанасий, Свети Безсребреници и Свети Антоний“, построен в XVII век, и е построен на ново при митрополит Поликарп Сисанийски и Сятищки.[16]

В 1989 година в Сятища отваря врати ботанически музей.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

В XVIII век едни от най-известните личности, родени в Сятища са гръцкият революционер, водач на Орловото въстание в 1770 година Георгиос Папазолис, гръцкият учен Георгиос Русис, охридският архиепископ Зосим II, българският фармацевт, основател на първата аптека в Търново Марко Павлов, гръцкият революционер, сподвижник на Ригас Велестинлис Теохарис Турундзияс, гръцкият учен и историк Теодорос Манусис и други. Други известни сятищани са сръбският търговец и дарител хаджи Яня Костич, андартските капитани Лазарос Котуляс, Павлос Нерандзис и Трендафилос Самарас, гръцкият просветен деец Теодорос Нацинас, гръцките печатари братя Маркидис Пулиу, гръцкият политик Маркос Нацинас и други.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Τεντοκάλης Θ., Χώρα-Γεράνεια, Θεσσαλονίκη 1994, 85 – 118 (Σιατιστινό γλωσσάρι)
  • Χατσιούλης, Μιχαήλ Γ., Τα Σιάτσνα: Το σιατιστινό γλωσσικό ιδίωμα: Συλλογή από λέξεις και φράσεις, Σιάτιστα: [χ.ε.] 1992 (Διαδίκτυο)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά. // Fouit.gr. Посетен на 2 януари 2018.
  2. Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия-патриаршия, т.2. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, [1932]. ISBN 954-430-345-6. с. 247 – 248.
  3. Siatista Churches. // Windmills Travel & Tourism. Посетен на 25 май 2014 г.
  4. Ι.Ν. Αγίας Παρασκευής Σιάτιστας – Ένας μύθος καταρέει;. // Σιάτιστα Siera FM. Посетен на 25 май 2014 г.
  5. Поповић, Јован. О цинцарима. Београд, Прометеj, 1998. ISBN 86 – 82363. с. 42. Посетен на 23 февруари 2013 г..
  6. Поповић, Јован. О цинцарима. Београд, Прометеj, 1998. ISBN 86 – 82363. с. 43. Посетен на 23 февруари 2013 г..
  7. Siatista Churches. // Windmills Travel & Tourism. Посетен на 25 май 2014 г.
  8. Ιερός Ναός. // Άγιος Δημήτριος Σιάτιστας. Посетен на 3 май 2014 г.
  9. Vakalopoulos, Kostandinos A. Modern History of Macedonia (1830 – 1912), Thessaloniki, 1988, p. 23.
  10. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 53.
  11. Верковичъ, С.И. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи, СПб, 1889, стр. 137 – 138.
  12. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 274.
  13. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 226 – 227.
  14. Σπανός, Κωνσταντίνος. „Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων“, in: „Ελιμειακά“, 48 – 49, 2001.
  15. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 – 1944 в документи, том 1 1878 – 1912, част втора, стр. 276 – 277.
  16. Ιεροί Ναοί και εξωκλήσια του Αγίου Αθανασίου στο Βόιο. // Το Βόιον. Посетен на 4 януари 2015.
     Портал „Македония“         Портал „Македония