Направо към съдържанието

Сятища

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Сятища
Σιάτιστα
— град —
Катедралата „Свети Димитър“ в Сятища
Катедралата „Свети Димитър“ в Сятища
Сятища
40.2564° с. ш. 21.5522° и. д.
Сятища
Западна Македония
40.2564° с. ш. 21.5522° и. д.
Сятища
Гърция
40.2564° с. ш. 21.5522° и. д.
Сятища
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемГоруша
Географска областСиняк
Надм. височина920 m
Население5057 души (2021 г.)
ПокровителДимитър Солунски[1]
Пощенски код503 00
Телефонен код2465
Сятища в Общомедия

Ся̀тища (изписване до 1945 година: Сѣтища, произнасяно в най-близкия български говор Сячишча, на гръцки: Σιάτιστα, Сятиста) е град в Република Гърция, център на дем Горуша (Войо) в област Западна Македония. Градът е и център на Сисанийската и Сятищката епархия.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Сятища е разположен на 920 m надморска височина,[2] в южните склонове на планината Синяк (Аскио) над прохода, отделящ планината от Червена гора (Вуринос) на юг. Градът има две махали – Хора на север и Герания на юг.[3] Заобиколена е предимно от безлесни планински върхове, а две дълбоки клисури я обграждат, което прави местоположението ѝ естествено укрепено и недостъпно.[4]

История

[редактиране | редактиране на кода]

Етимология

[редактиране | редактиране на кода]

Йордан Заимов смята, че името Σιάτιστα има българска етимология и произлиза от Сѣчища.[5] Такава форма Сечища посочва и Георги Христов, който също смята името за българско.[6] Някои гръцки източници погвърждават славянската етимология от „сека“, тоест „разделено място“, отговарящо на ясно отделените две махали на градчето. Някои други гръцки източници обаче предлагат варианти от влашкото siat, „жажда“, и окончание sta, тоест „жадно място“, или турското set, „пречка“.[4] Местното гръцко произношение е Сятста (Σιάτστα).[7]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]
Демархията (кметството) в Сятища.

Различни източници смятат, че първото селище се е развило в тази недостъпна и изолирана област в края на XIV – началото на XV век.[4] Информацията за заселването на Сятища през периода на турското владичество е оскъдна и идва главно от църковни източници. В Йерусалимската кондика се споменава в 1660 година като Сятзиста (Σάτζιστα χώρα). Както се вижда от данните на Завордската кондика, градчето се споменава през 1535 – 1692 година като Сятзиста (Σιάτζιστα) със 100 дарители и 309 за периода след 1692 година. Тези числа показват, че Сятища е доста голямо селище още преди 1692 година. В документи от края на XVII век, включени в Кондиката на митрополията, както и в списъка на нейните селища, то се споменава като: „Полития: Сятища и Герания“ (Πολιτεία: Σιάτιστα και Γεράνοια).[7]

В 1696 – 1700 година[8] митрополит Зосим II, роден в Сятища, мести тук седалището на епархията от Сисани.[9] В 1677 година в Герания е построена църквата „Света Параскева“, най-старият запазен християнски храм в града.[10][11] В 1760 година е изградена църквата „Свети Георги“ в източната част на града,[12] а в 1801 година голямата катедрална църква „Свети Димитър“ в Хора, която изгаря в 1910 година и е възстановена след две години.[13]

Бързото развитие от XVI и XVII век става по-интензивно през XVIII век, когато Сятища се откроява като най-важното селище в по-широката област на Западна Македония. Изолираното местоположение и укрепеността на селището, привлича заселници. Тук се заселват хора от Епир, от Гревенско и Тесалия. В края на XVIII век, след разрушаването на Москополе, тук се заселват и много власи. Сятищани започват да се занимават с транзитна търговия с чуждестранни центрове – в Сърбия, Молдова, Южна Русия, Германия, Италия и Австрия. В 1800 година Сятища има двеста търговски къщи в Европа, което го прави търговски център на международно ниво. Автономното икономическо развитие чрез експортна търговия води и до появата в градчето на просвещенски идеи. Сятищяните Братя Маркидес Пулиос издават в 1791 година във Виена първия гръцки вестник „Ефимерис“. Емигрантите се развиват в един вид социална аристокрация, повлияна от европейското Просвещение и западното образование. Освен добре познатата издателска дейност в различни европейски центрове, образователното развитие на техните родини в Сятища също е от особено значение.[7] В 1710 година в градчето е отворено гръцко училище.[14] Според други сведения училището в Сятища работи още от средата на XVII век.[7] Икономическият просперитет на градчето се отразява и в строежа на големи имения в Сятища.[7]

Според Спиридон Гопчевич градчето първоначално е изцяло арумънско, но към 1889 година от 10 – 12 000 души едва четвърт разбират арумънски, като всички използват гръцкия език като домашен. Според Густав Вайганд Сатища също някога е било арумънско селище, но с прииждане на пришълци от Сисани е погърчено. Когато Вайганд минава през паланката, само старите хора говорили арумънски.[15] Според „Етнографската карта на Епир“ на гръцкия учен Панайотис Аравантинос, издадена от Хайнрих Киперт през 1878 година, жителите на Сятиста Шатиста (Siátista Schatista), Анаселица, са посочени като гръцкоговорещи.[16]

Гръцкият просвещенец Атанасиос Псалидас пише в своята „География“ (1818 – 1822):

„ Сятиста, малко градче както и Кожани, в Долна Македония, населява се от гърци, само християни.[17] “

В началото на 1830-те години албанските лидери Тафил Бузи и Аслан бей нападат Сятища, но срещат твърдата съпротива на жителите му.[18]

В XIX Сятища е чисто гръцко градче в казата Населица в Серфидженския санджак на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Сятища (Schatista), Сисанийска епархия, живеят 7800 гърци.[19]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Сятища:

„ Градчето се състои от две махали – Гарица и Хора... Има 1080 къщи и 1930 семейни двойки. Жителите търгуват с добитък и вино, но се срещат и занаятчии. Има две начални училища... и едно по-високо с библиотека от 4000 книги. Има 22 църкви, от които две катедрали и 13 свещеници.[20] “

„...Шатиста (Сачиста), което по-напрѣдъ бѣше чисто аромѫнско село... тамошното население е почти погърчено и че само старитѣ хора знаятъ още майчиния си езикъ. Но много названия сѫ се запазили още на аромѫнски езикъ.

Аромѫнското население отъ Шатиста, както съобщава Pouqueville, произлиза отъ Сисанионъ, което отъ аромѫнетѣ се нарича Шайнли и, като малко селце, е разположено подъ Блаца. Жителитѣ на този голѣмъ нѣкога градъ сѫ се прѣселили въ Блаца, Кожани и Шатиста и се отличаватъ, че се подаватъ на гърцитѣ, което се обяснява съ това, че Самнионъ е билъ сѣдалище на владика. Владиката въ Шатиста и сега още се нарича Самнионски.“[21]

Църквата „Свети Димитър“ преди 1910 година

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Сачища (Шатиста) има 4800 жители гърци християни.[22]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Сетища е чисто гръцко градче в казата Населица на Серфидженския санджак с 1050 къщи.[23]

Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Сятища, Населишка каза, живеят 7000 гърци елинофони християни.[24]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Сачища (Satchichta) има 5250 гърци.[25]

В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Сятища (Σιάτιστα), Населишка каза, център на Сисанийската гръцка митрополия, живеят 8000 православни гърци.[26]

Към 1912 година в Сачища действа четата на капитан Трендафилос.[27]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]
„Ефимерис Тис Сятистис“, 10 януари 1936 година

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Сятища остава в Гърция.

В 1963 година е разрушен старият храм „Свети Атанасий, Свети Безсребреници и Свети Антоний“, построен в XVII век, и е построен на ново при митрополит Поликарп Сисанийски и Сятищки.[28]

В 1989 година в Сятища отваря врати ботанически музей.

Прекръстени с официален указ местности в дем Сятища на 31 юли 1969 година
ИмеИмеНово имеНово имеОписание
Червена[3]ΤσερβέναКокина ХоматаΚόκκινα Χώματα[29]местност в Червена гора на ЮИ от Сятища[3]
Джана Баирия[3]Τζανά ΜπαιριαАнгатияΆγκάθια[29]местност на ЮЗ от Сятища и на СЗ от Янково[3]
Вигла[3]ΒίγλαПлаяΠλαγιά[29]връх на Ю от Сятища (773 m)[3]
ЦупкаΤσούπκαЦукаΤσούκα[29]
Патес[3]ΠάθεςАномалоΆνώμαλο[29]местност в Червена гора на ЮИ от Сятища[3]
Тарак БунарΤαρακ ΜπουναρВрисиΒρύση[29]
Червена[3]ΤσερβέναРемаΡέμα[29]река в Червена гора на ЮИ от Сятища[3]
Джек Караули[3]Τζέκ ΚαραούλιСкопияΣκοπιά[29]връх в Синяк на СИ от Сятища (1726 m)[3]
Куцопитики Сталос[3]Κουτσιώπικη ΣτάλοςСталосΣτάλος[29]връх в Синяк на СИ от Сятища (1540 m)[3]
ГрадищеΓκραντίστηИп/гу КапициниΎπ/γού Καπιτσίνη[29]местност на З от Сятища (1037 m)[3]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 6774[2] 4648[2] 5328[2] 4714[2] 4080[2] 4737[2] 4852[2] 5702[2] 5688[2] 5642 5490 5057

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Сятищани

В XVIII век едни от най-известните личности, родени в Сятища са гръцкият революционер, водач на Орловото въстание в 1770 година Георгиос Папазолис, гръцкият учен Георгиос Русис, охридският архиепископ Зосим II, българският лекар, основател на първата аптека в Търново Марко Павлов, гръцкият революционер, сподвижник на Ригас Велестинлис Теохарис Турундзияс, гръцкият учен и историк Теодорос Манусис и други. Други известни сятищани са сръбският търговец и дарител хаджи Яня Костич, андартските капитани Лазарос Котуляс, Павлос Нерандзис и Трендафилос Самарас, гръцкият просветен деец Теодорос Нацинас, гръцките печатари братя Маркидис Пулиу, гръцкият политик Маркос Нацинас и други.

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Τεντοκάλης Θ., Χώρα-Γεράνεια, Θεσσαλονίκη 1994, 85 – 118 (Σιατιστινό γλωσσάρι)
  • Χατσιούλης, Μιχαήλ Γ., Τα Σιάτσνα: Το σιατιστινό γλωσσικό ιδίωμα: Συλλογή από λέξεις και φράσεις, Σιάτιστα: [χ.ε.] 1992 (Διαδίκτυο)

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά // Fouit.gr. Архивиран от оригинала на 29 януари 2018. Посетен на 2 януари 2018.
  2. 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 351. (на македонска литературна норма)
  3. 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
  4. 1 2 3 Σιακάτη, Σοφία. Κτιτορικές επιγραφές και πορτραίτα δωρητών της Επισκοπής και μετέπειτα Μητρόπολης Σισανίου και Σιατίστης (έως 1805). Διπλωματική εργασία. Ιωάννινα, Πανεπιστήμιο Ιωαννίνων. Φιλοσοφική Σχολή. Τμήμα Ιστορίας και Αρχαιολογίας, 2021. σ. 57. (на гръцки)
  5. ↑ Заимов, Йордан. Заселване на българските Славяни на Балканския полуостров : проучване на жителските имена в българската топонимия. София, Издателство на Българската академия на науките, 1967. с. 54.
  6. ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив – Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 10.
  7. 1 2 3 4 5 Σιακάτη, Σοφία. Κτιτορικές επιγραφές και πορτραίτα δωρητών της Επισκοπής και μετέπειτα Μητρόπολης Σισανίου και Σιατίστης (έως 1805). Διπλωματική εργασία. Ιωάννινα, Πανεπιστήμιο Ιωαννίνων. Φιλοσοφική Σχολή. Τμήμα Ιστορίας και Αρχαιολογίας, 2021. σ. 58. (на гръцки)
  8. ↑ Σιακάτη, Σοφία. Κτιτορικές επιγραφές και πορτραίτα δωρητών της Επισκοπής και μετέπειτα Μητρόπολης Σισανίου και Σιατίστης (έως 1805). Διπλωματική εργασία. Ιωάννινα, Πανεπιστήμιο Ιωαννίνων. Φιλοσοφική Σχολή. Τμήμα Ιστορίας και Αρχαιολογίας, 2021. σ. 59. (на гръцки)
  9. ↑ Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия-патриаршия, т.2. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, [1932]. ISBN 954-430-345-6. с. 247 – 248.
  10. ↑ Siatista Churches // Windmills Travel & Tourism. Архивиран от оригинала на 25 май 2014. Посетен на 25 май 2014 г.
  11. ↑ Ι.Ν. Αγίας Παρασκευής Σιάτιστας – Ένας μύθος καταρέει; // Σιάτιστα Siera FM. Архивиран от оригинала на 23 май 2014. Посетен на 25 май 2014 г. (на гръцки)
  12. ↑ Siatista Churches // Windmills Travel & Tourism. Архивиран от оригинала на 25 май 2014. Посетен на 25 май 2014 г.
  13. ↑ Ιερός Ναός // Άγιος Δημήτριος Σιάτιστας. Архивиран от оригинала на 23 май 2014. Посетен на 3 май 2014 г. (на гръцки)
  14. ↑ Поповић, Јован. О цинцарима. Београд, Прометеј, 1998. ISBN 86 – 82363. с. 42. Посетен на 23 февруари 2013 г.
  15. ↑ Поповић, Јован. О цинцарима. Београд, Прометеј, 1998. ISBN 86 – 82363. с. 43. Посетен на 23 февруари 2013 г.
  16. ↑ Aravandinos, P. Etnographische karte von Epirus. Berlin, D. Reimer, [1878]. (на немски)
  17. ↑ Данова, Надя. България и българите в гръцката книжнина : XVII – средата на XIX век. София, Парадигма, 2016. ISBN 978-954-326-270-0. с. 238.
  18. ↑ Vakalopoulos, Kostandinos A. Modern History of Macedonia (1830–1912). Thessaloniki, Barbounakis, 1988. p. 23. (на английски)
  19. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 53. (на френски)
  20. ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 137 – 138. (на руски)
  21. ↑ Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 126.
  22. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 2714.
  23. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 76. (на македонска литературна норма)
  24. ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 519. (на гръцки)
  25. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 226 – 227. (на френски)
  26. ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Η Μακεδονία : εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Εν Αθήναις, Εκ του τυπογραφείου "Νομικής", 1910. σ. 110. (на гръцки)
  27. ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов (съставители). История на българите в документи 1878 – 1944. Т. I. 1878 – 1912. Част II: Българите в Македония, Тракия и Добруджа. София, Издателство „Просвета“, 1996. ISBN 954-01-0558-7. с. 276 – 277.
  28. ↑ Ιεροί Ναοί και εξωκλήσια του Αγίου Αθανασίου στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 4 януари 2015. Посетен на 4 януари 2015. (на гръцки)
  29. 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1050. (на гръцки)
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Сятища&oldid=12815939“.