Сятища

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сятища
Σιάτιστα
град
Катедралата „Свети Димитър“ в Сятища
Катедралата „Свети Димитър“ в Сятища
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Горуша
Географска област Синяк
Надм. височина 904 m
Население 5642 души (2001)
Покровител Димитър Солунски[1]
Пощенски код 503 00
Телефонен код 24650 – 2
Сятища в Общомедия

Ся̀тища (изписване до 1945 година: Сѣтища, произнасяно в най-близкия български говор Сячишча, на гръцки: Σιάτιστα, Сятиста) е град в Република Гърция, център на дем Горуша (Войо) в област Западна Македония. Градът има население от 5642 души. Градът е и център на Сисанийската и Сятищката епархия.

География[редактиране | редактиране на кода]

Сятища е разположен в южните склонове на планината Синяк (Аскио) над прохода, отделящ планината от Червена гора (Вуринос) на юг. Градът има две махали – Хора на север и Герания на юг.

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Йордан Заимов смята, че името Σιάτιστα има българска етимология и произлиза от Сѣчища.[2]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Демархията (кметството) в Сятища.

Смята се, че Сятища е основан преди Сисани – в XVI век. В края на XVII век митрополит Зосим II мести тук седалището на епархията от Сисани.[3] В 1677 година в Герания е построена църквата „Света Параскева“, най-старият запазен християнски храм в града.[4][5] В 1710 година е отворено гръцко училище.[6] Според Спиридон Гопчевич градчето първоначално е изцяло арумънско, но към 1889 година от 10 – 12 000 души едва четвърт разбират арумънски, като всички използват гръцки език като домашен. Според Густав Вайганд Сатища също някога е било арумънско селище, но с прииждане на пришълци от Сисани е погърчено. Когато Вайганд минава през паланката, само старите хора говорили арумънски.[7]

В 1760 година е изградена църквата „Свети Георги“ в източната част на града,[8] а в 1801 година голямата катедрална църква „Свети Димитър“ в Хора, която изгаря в 1910 година и е възстановена след две години.[9]

Гръцкият просвещенец Атанасиос Псалидас пише в своята „География“ (1818 - 1822):

Сятиста, малко градче както и Кожани, в Долна Македония, населява се от гърци, само християни.[10]

В началото на 1830-те години албанските лидери Тафил Бузи и Аслан бей нападат Сятища, но срещат твърдата съпротива на жителите му.[11]

В XIX Сятища е чисто гръцко градче в казата Населица в Серфидженския санджак на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Сятища (Schatista), Сисанийска епархия, живеят 7800 гърци.[12]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Сятища:

Градчето се състои от две махали – Гарица и Хора... Има 1080 къщи и 1930 семейни двойки. Жителите търгуват с добитък и вино, но се срещат и занаятчии. Има две начални училища... и едно по-високо с библиотека от 4000 книги. Има 22 църкви, от които две катедрали и 13 свещеници.[13]

„...Шатиста (Сачиста), което по-напрѣдъ бѣше чисто аромѫнско село... тамошното население е почти погърчено и че само старитѣ хора знаятъ още майчиния си езикъ. Но много названия сѫ се запазили още на аромѫнски езикъ.

Аромѫнското население отъ Шатиста, както съобщава Pouqueville, произлиза отъ Сисанионъ, което отъ аромѫнетѣ се нарича Шайнли и, като малко селце, е разположено подъ Блаца. Жителитѣ на този голѣмъ нѣкога градъ сѫ се прѣселили въ Блаца, Кожани и Шатиста и се отличаватъ, че се подаватъ на гърцитѣ, което се обяснява съ това, че Самнионъ е билъ сѣдалище на владика. Владиката въ Шатиста и сега още се нарича Самнионски.“[14]

Църквата „Свети Димитър“ преди 1910 година

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Сачища (Шатиста) има 4800 жители гърци християни.[15]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Сачища (Satchichta) има 5250 гърци.[16]

Според гръцка статистика от 1904 година в Сятиста живеят 7000 гърци елинофони.[17] Към 1912 година в Сачища действа четата на капитан Трендафилос.[18]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Сятища остава в Гърция.

В 1963 година е разрушен старият храм „Свети Атанасий, Свети Безсребреници и Свети Антоний“, построен в XVII век, и е построен на ново при митрополит Поликарп Сисанийски и Сятищки.[19]

В 1989 година в Сятища отваря врати ботанически музей.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

В XVIII век едни от най-известните личности, родени в Сятища са гръцкият революционер, водач на Орловото въстание в 1770 година Георгиос Папазолис, гръцкият учен Георгиос Русис, охридският архиепископ Зосим II, българският лекар, основател на първата аптека в Търново Марко Павлов, гръцкият революционер, сподвижник на Ригас Велестинлис Теохарис Турундзияс, гръцкият учен и историк Теодорос Манусис и други. Други известни сятищани са сръбският търговец и дарител хаджи Яня Костич, андартските капитани Лазарос Котуляс, Павлос Нерандзис и Трендафилос Самарас, гръцкият просветен деец Теодорос Нацинас, гръцките печатари братя Маркидис Пулиу, гръцкият политик Маркос Нацинас и други.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Τεντοκάλης Θ., Χώρα-Γεράνεια, Θεσσαλονίκη 1994, 85 – 118 (Σιατιστινό γλωσσάρι)
  • Χατσιούλης, Μιχαήλ Γ., Τα Σιάτσνα: Το σιατιστινό γλωσσικό ιδίωμα: Συλλογή από λέξεις και φράσεις, Σιάτιστα: [χ.ε.] 1992 (Διαδίκτυο)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά. // Fouit.gr. Посетен на 2 януари 2018. Архив на оригинала от 2018-01-29 в Wayback Machine.
  2. Заимов, Йордан. Заселване на българските Славяни на Балканския полуостров : проучване на жителските имена в българската топонимия. София, Издателство на Българската академия на науките, 1967. с. 54.
  3. Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия-патриаршия, т.2. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, [1932]. ISBN 954-430-345-6. с. 247 – 248.
  4. Siatista Churches. // Windmills Travel & Tourism. Посетен на 25 май 2014 г. Архив на оригинала от 2014-05-25 в Wayback Machine.
  5. Ι.Ν. Αγίας Παρασκευής Σιάτιστας – Ένας μύθος καταρέει;. // Σιάτιστα Siera FM. Посетен на 25 май 2014 г. Архив на оригинала от 2014-05-23 в Wayback Machine.
  6. Поповић, Јован. О цинцарима. Београд, Прометеj, 1998. ISBN 86 – 82363. с. 42. Посетен на 23 февруари 2013 г..
  7. Поповић, Јован. О цинцарима. Београд, Прометеj, 1998. ISBN 86 – 82363. с. 43. Посетен на 23 февруари 2013 г..
  8. Siatista Churches. // Windmills Travel & Tourism. Посетен на 25 май 2014 г. Архив на оригинала от 2014-05-25 в Wayback Machine.
  9. Ιερός Ναός. // Άγιος Δημήτριος Σιάτιστας. Посетен на 3 май 2014 г. Архив на оригинала от 2014-05-23 в Wayback Machine.
  10. Данова, Надя. България и българите в гръцката книжнина : XVII – средата на XIX век. София, Парадигма, 2016. ISBN 978-954-326-270-0. с. 238.
  11. Vakalopoulos, Kostandinos A. Modern History of Macedonia (1830 – 1912), Thessaloniki, 1988, p. 23.
  12. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 53. (на френски)
  13. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 137 – 138. (на руски)
  14. Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 126.
  15. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 2714.
  16. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 226 – 227. (на френски)
  17. Σπανός, Κωνσταντίνος. „Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων“, in: „Ελιμειακά“, 48 – 49, 2001.
  18. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 – 1944 в документи, том 1 1878 – 1912, част втора, стр. 276 – 277.
  19. Ιεροί Ναοί και εξωκλήσια του Αγίου Αθανασίου στο Βόιο. // Το Βόιον. Посетен на 4 януари 2015. Архив на оригинала от 2015-01-04 в Wayback Machine.
     Портал „Македония“         Портал „Македония