Направо към съдържанието

Хрисавги (дем Горуша)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други населени места с името Хрисавги.
Хрисавги
Χρυσαυγή
— село —
Каменният мост от 1854 година в Хрисавги
Каменният мост от 1854 година в Хрисавги
Гърция
40.169° с. ш. 21.221° и. д.
Хрисавги
Западна Македония
40.169° с. ш. 21.221° и. д.
Хрисавги
Кожанско
40.169° с. ш. 21.221° и. д.
Хрисавги
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемГоруша
Географска областНаселица
Надм. височина820 m
Население32 души (2021 г.)
Пощенски код500 02
Хрисавги в Общомедия

Хрисавги или Мирали (на гръцки: Χρυσαυγή, до 1930 година Στρογγυλό, Стронгило, катаревуса Στρογγυλόν, Стронгилон,[1] до 1927 година Μοιραλή, Мирали[2]) е село в югозападната част на Егейска Македония, Гърция. Селото е част от дем Горуша (Войо), административна област Западна Македония.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 820 m надморска височина,[3] в югоизточното подножие на планината Горуша (Войо).[4]

История

[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]
Ватийският мост от 1795 година
„Успение Богородично“, 1806 година
Стара мелница в Хрисавги

Параклисът „Животворящ източник“ на старото гробище (използвано до 1900 година) на 1,5 km на север от селото е построен в 1796 година и обновен в 1956 и 1995 година.[5] Църквата „Свети Атанасий“ е построена в 1768 година имала е малки прозорчета и красиви фрески. До 1867 година е енорийски храм на селото. В 1955 година е разрушена и на нейно място е построена нова.[6] В 1866 – 1867 година е построена „Успение Богородично“, която замества „Свети Атанасий“ като енорийски храм.[7]

В селото има каменен мост от 1795 година[8] и втори от 1854 година.[9]

В края на XIX век Мирали е село в Жупанска нахия в Населишка каза на Османската империя. Според „Етнографската карта на Епир“ на гръцкия учен Панайотис Аравантинос, издадена от Хайнрих Киперт през 1878 година, жителите на Мерали (Merali) са посочени като част от гръцкоговорещата област Анаселица.[10] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Мирали (Mirali), Сисанийска епархия, живеят 300 гърци.[11]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Мирали има 280 жители гърци християни.[12]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Мирали е чисто гръцко село в казата Населица на Серфидженския санджак с 54 къщи.[13]

Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Мирали (Μιραλί), Населишка каза, живеят 280 гърци елинофони християни.[14]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Мирале (Miralé) има 370 гърци.[15]

В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Мирали (Μιραλὶ), Населишка каза, живеят 280 православни гърци.[16]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Мирали остава в Гърция. В 1927 година селото е прекръстено на Стронгило, а в 1930 година на Хрисавги.[3]

Населението традиционно произвежда жито, картофи и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.[3]

Прекръстени с официален указ местности в община Хрисавги на 31 юли 1969 година
ИмеИмеНово имеНово имеОписание
Юра Карули[4] или Юса КараулиΓιοΰσα ΚαραούλιФилаконΦυλάκων[17]връх на ЗСЗ от Хрисавги[4]
БарускаΜπαρούσκαЛакес[17]Λάκκες
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 339[3] 320[3] 344[3] 347[3] 271[3] 266[3] 181[3] 213[3] 194[3] 140 102 32

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 343. (на македонска литературна норма)
  4. 1 2 3 По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
  5. ↑ Ιεροί Ναοί – Εξωκλήσια της Ζωοδόχου Πηγής στην Περιοχή του Βοΐου // Το Βόιον. Посетен на 5 януари 2015. (на гръцки)
  6. ↑ Ιεροί Ναοί και εξωκλήσια του Αγίου Αθανασίου στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 4 януари 2015. Посетен на 4 януари 2015.
  7. ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/ΚΗΡ/54554/1855/7-11-1997 - ΦΕΚ 1108/Β/15-12-1997 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 22 юни 2020. Посетен на 19 юни 2020 г.
  8. ↑ Γεφύρι Της Βαθιάς // www.petrinagefiria.com. Посетен на 2 ноември 2019 г.
  9. ↑ Γεφύρι Της Χρυσαυγής // www.petrinagefiria.com. Посетен на 3 май 2014 г. (на гръцки)
  10. ↑ Aravandinos, P. Etnographische karte von Epirus. Berlin, D. Reimer, [1878]. (на немски)
  11. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 53. (на френски)
  12. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 273.
  13. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 76. (на македонска литературна норма)
  14. ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 519. (на гръцки)
  15. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 226 – 227. (на френски)
  16. ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Η Μακεδονία : εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Εν Αθήναις, Εκ του τυπογραφείου "Νομικής", 1910. σ. 111. (на гръцки)
  17. 1 2 Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1051. (на гръцки)
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Хрисавги_(дем_Горуша)&oldid=12815990“.