Гликокерасия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Гликокерасия
Γλυκοκερασιά
— село —
Гърция
40.2581° с. ш. 21.275° и. д.
Гликокерасия
Западна Македония
40.2581° с. ш. 21.275° и. д.
Гликокерасия
Кожанско
40.2581° с. ш. 21.275° и. д.
Гликокерасия
СтранаFlag of Greece.svg Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемГоруша
Географска областНаселица
Надм. височина806 m
Население68 души (2001)
Пощенски код50002
Телефонен код+30 24680

Гликокерасия или Черепян или Черепнища (на гръцки: Γλυκοκερασιά, Гликокерасия; до 1927 година: Τσιαραπιανή, Цярапяни[1]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, дем Горуша, област Западна Македония с 68 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Населица на 15-ина километра югозападно от град Неаполи (Ляпчища) и на 5 километра западно от Цотили.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В края на ХІХ век Черепян е мюсюлманско гръкоезично село в Населишка каза на Османската империя.

По данни на Васил Кънчов в 1900 година в Черепян (Черепнища) живеят 140 валахади (гръкоезични мюсюлмани).[2]

Според статистика на гръцкото консулство в Еласона през 1904 година в селото има 100 валахади.[3]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Черепян остава в Гърция.

През 1913 година при първото преброяване от новата власт в него са регистрирани 131 жители.[4]

В средата на 20-те години населението на селото е изселено в Турция по силата на Лозанския договор и на негово място са заселени понтийски гърци бежанци от Турция. В 1928 година селището е регистрирано като изцяло бежанско с 16 семейства или 58 души.[5] В 1923 година бежанците построяват гробищната църква „Свети Николай“, обновена в 1943 година.[6]

В 1927 година името на селото е сменено на Гликокерасия.

В 1987 година източно от селото, според легендите на мястото на стара, разрушена при потурчването на селото църква, е построен параклисът „Света Троица“.[7]

Преброявания
  • 1913 – 131 жители
  • 1991 – 66 жители
  • 2001 – 68 жители

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 273.
  3. Σπανός, Κώστας. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
  4. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 2012-07-31 
  5. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30 
  6. Ιεροί Ναοί του Αγίου Νικολάου στο Βόιο. // Το Βόιον. Посетен на 3 януари 2015.
  7. Ιεροί Ναοί και Μoνές της Αγίας Τριάδος (Αγίου Πνεύματος) στο Βόιο. // Το Βόιον. Посетен на 5 януари 2015. Архив на оригинала от 2015-01-05 в Wayback Machine.