Чърчища (дем Горуша)
Тази статия е за населишкото село. За костурското вижте Чърчища (Костурско).
| Чърчища Σκαλοχώρι | |
|---|---|
| — село — | |
  Чърчища  Чърчища  Чърчища | |
| Страна |  Гърция |
| Област | Западна Македония |
| Дем | Горуша |
| Географска област | Костенария |
| Надм. височина | 772 m |
| Население | 102 души (2011 г.) |
| Пощенски код | 522 00 |
Чърчища, наричано също Чарчища, Чкалохор, Цкалохор или Скалохори (на гръцки: Σκαλοχώρι, Скалохори, катаревуса: Σκαλοχώριον, Скалохорион), е село в Република Гърция, дем Горуша в област Западна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено северозападно от демовия център град Неаполи (Ляпчища, Населич), вдадено навътре в територията на дем Хрупища. Близо до селото извира Чърчищкият приток на река Беливод (Велос), която остава на няколко километра на югоизток от Чърчища.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В османските данъчни регистри от средата на XV век Черчища е споменато с 26 глави на семейства и двама неженени: Нико, а Дабо, Папа Никола, бежан, Димо, Йорг, пано, йорг, Лео, Яно, Никола, Йорг, Дидое, Йорг, Никола, Тодор, Стайо, Насте, Яно, Никола, Стайо, Дабижив, Яно, Стайо, Тодор и Михо, и две вдовици Илина и Кала. Общият приход за империята от селото е 1757 акчета.[2]
В края на XIX век Чърчища е село в Населишка каза на Османската империя. Етническият характер на селото не е докрай изяснен. То е разположено на самата българо-гръцка езикова граница – на юг има само гръцки, а на север – само български села. Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Чърчища жиеят 370 гърци мохамедани (валахади). Същевременно той посочва и село Цкалохор с 400 гърци християни.[3]
В началото на XX век християнските жители на селото са под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Цкалохор (Tzkalohor) има 475 гърци патриаршисти.[4]
Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, Цикалохори (Τσικαλοχώριον) или на турски Чърчища (Τσέρτσιστα) в 1910 година има около 95 гъркогласни християнски семейства. В селото работи основно гръцко училище с 1 учител и 50 ученици мъже, както и женска забавачница с 1 учителка и 20 момичета. Според Панайотидис селото участва в гръцките национални борби в началото на века и е едно от най-развитите и прогресивни в Костенарията.[5]
Същевременно според някои източници селото има български характер.[1] На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Чарчища е обозначено като българско селище.[6]
Църквата „Света Параскева“ е построена на хълм в 1859 година. Изгорена е от германците по време на Втората световна война и възстановена в 1960 година по инициатива на отец Томас Папатанасиу.[7]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Чърчища остава в Гърция. В селото днес има етнографски музей.[8]
- Преброявания
- 1913 – 588 жители
- 1920 – 432 жители
- 1928 – 515 жители[9]
- 1981 – 176 жители
- 1991 – 212 жители
- 2001 – 176 жители
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Чърчища
Климент Главиницки (1882 – 1942), български духовник
Никос Папатанасиу (1912 – 1948), гръцки военен
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 22.
- ↑ Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје 1973, стр. 106
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 273.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 226 – 227. (на френски)
- ↑ Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια. // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις „Αυγής Αθηνών“, Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 135.
- ↑ Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
- ↑ Ιεροί Ναοί της Αγίας Παρασκευής στο Βόιο. // Το Βόιον. Посетен на 2 януари 2015. Архив на оригинала от 2015-07-11 в Wayback Machine.
- ↑ Официален сайт на бившия дем Неаполи, архив на оригинала от 28 април 2010, https://web.archive.org/web/20100428045946/http://www.neapolikoz.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=11&Itemid=24, посетен на 2010-04-28
- ↑ Литоксоу, Димитрис. Грчка антимакедонска борба. Скопје, 2004, с.83.
| ||||||||||||||||||||||||||
Портал „