Чърчища (дем Горуша)
Тази статия е за населишкото село. За костурското вижте Чърчища (Костурско).
| Чърчища Σκαλοχώρι | |
| — село — | |
  Чърчища  Чърчища  Чърчища | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Горуша |
| Географска област | Костенария |
| Надм. височина | 772 m |
| Население | 50 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 522 00 |
Чърчища, наричано също Чарчища, Чкалохор, Цкалохор или Скалохори (на гръцки: Σκαλοχώρι, Скалохори, катаревуса: Σκαλοχώριον, Скалохорион), е село в Република Гърция, дем Горуша в област Западна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено северозападно от демовия център град Неаполи (Ляпчища, Населич), вдадено навътре в територията на дем Хрупища. Близо до селото извира Чърчищкият приток на река Беливод (Велос), която остава на няколко километра на югоизток от Чърчища.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В османските данъчни регистри от средата на XV век Черчища е споменато с 26 глави на семейства и двама неженени: Нико, а Дабо, Папа Никола, бежан, Димо, Йорг, пано, йорг, Лео, Яно, Никола, Йорг, Дидое, Йорг, Никола, Тодор, Стайо, Насте, Яно, Никола, Стайо, Дабижив, Яно, Стайо, Тодор и Михо, и две вдовици Илина и Кала. Общият приход за империята от селото е 1757 акчета.[2]
В края на XIX век Чърчища е село в Населишка каза на Османската империя. Етническият характер на селото не е докрай изяснен. То е разположено на самата българо-гръцка езикова граница – на юг има само гръцки, а на север – само български села. Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Чърчища жиеят 370 гърци мохамедани (валахади). Същевременно той посочва и село Цкалохор с 400 гърци християни.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Чърчища е чисто помашко (гръцко мохамеданско) село в казата Населица на Серфидженския санджак с 93 къщи.[4]
В началото на XX век християнските жители на селото са под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Цкалохор (Tzkalohor) има 475 гърци патриаршисти.[5]
Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, Цикалохори (Τσικαλοχώριον) или на турски Чърчища (Τσέρτσιστα) в 1910 година има около 95 гъркогласни християнски семейства. В селото работи основно гръцко училище с 1 учител и 50 ученици мъже, както и женска забавачница с 1 учителка и 20 момичета. Според Панайотидис селото участва в гръцките национални борби в началото на века и е едно от най-развитите и прогресивни в Костенарията.[6]
Същевременно според някои източници селото има български характер.[1] На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Чарчища е обозначено като българско селище.[7]
Църквата „Света Параскева“ е построена на хълм в 1859 година. Изгорена е от германците по време на Втората световна война и възстановена в 1960 година по инициатива на отец Томас Папатанасиу.[8]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Чърчища остава в Гърция. В селото днес има етнографски музей.[9]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Бара[10] | Μπάρα | Лекани | Λεκάνη[11] | местност на И от Чърчища[10] |
| Богища[10] или Божища | Μπογίστα | Панагия[11] | Παναγιά | река на И от Чърчища, ляв приток на Беливод[10] |
- Преброявания
- 1913 – 588 жители
- 1920 – 432 жители
- 1928 – 515 жители[12]
- 1981 – 176 жители
- 1991 – 212 жители
- 2001 – 176 жители
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Чърчища
Никос Папатанасиу (1912 – 1948), гръцки военен
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 22.
- ↑ Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје 1973, стр. 106
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 273.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 78. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 226 – 227. (на френски)
- ↑ Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις „Αυγής Αθηνών“, Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 135. Архивиран от оригинала на 2020-10-25.
- ↑ Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
- ↑ Ιεροί Ναοί της Αγίας Παρασκευής στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-07-11. Посетен на 2 януари 2015.
- ↑ Официален сайт на бившия дем Неаполи, архив на оригинала от 28 април 2010, https://web.archive.org/web/20100428045946/http://www.neapolikoz.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=11&Itemid=24, посетен на 28 април 2010
- ↑ а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1051. (на гръцки)
- ↑ Литоксоу, Димитрис. Грчка антимакедонска борба. Скопје, 2004, с.83.
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
