Чърчища (дем Горуша)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за населишкото село. За костурското вижте Чърчища.

Чърчища
Σκαλοχώρι
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Горуша
Географска област Костенария
Надм. височина 772 m
Население 176 души (2001)

Чърчища, наричано също Чарчища, Чкалохор, Цкалохор или Скалохори (на гръцки: Σκαλοχώρι, Скалохори, катаревуса: Σκαλοχώριον, Скалохорион), е село в Република Гърция, дем Горуша в област Западна Македония. Селото има население от 176 души (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено северозападно от демовия център град Неаполи (Ляпчища, Населич), вдадено навътре в територията на дем Хрупища. Близо до селото извира Чърчишкият приток на река Беливод (Велас), която остава на няколко километра на югоизток от Чърчища.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В османските данъчни регистри от средата на XV век Черчища е споменато с 26 глави на семейства и двама неженени: Нико, а Дабо, Папа Никола, бежан, Димо, Йорг, пано, йорг, Лео, Яно, Никола, Йорг, Дидое, Йорг, Никола, Тодор, Стайо, Насте, Яно, Никола, Стайо, Дабижив, Яно, Стайо, Тодор и Михо, и две вдовици Илина и Кала. Общият приход за империята от селото е 1757 акчета[2].

В края на XIX век Чърчища е село в Населишка каза на Османската империя. Етническият характер на селото не е докрай изяснен. То е разположено на самата българо-гръцка езикова граница – на юг има само гръцки, а на север – само български села. Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Чърчища жиеят 370 гърци мохамедани (валахади). Същевременно той посочва и село Цкалохор с 400 гърци християни.[3]

В началото на XX век християнските жители на селото са под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Цкалохор (Tzkalohor) има 475 гърци патриаршисти.[4]

Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, Цикалохори (Τσικαλοχώριον) или на турски Чърчища (Τσέρτσιστα) в 1910 година има около 95 гъркогласни християнски семейства. В селото работи основно гръцко училище с 1 учител и 50 ученици мъже, както и женска забавачница с 1 учителка и 20 момичета. Според Панайотидис селото участва в гръцките национални борби в началото на века и е едно от най-развитите и прогресивни в Костенарията.[5]

Същевременно според някои източници селото има български характер.[6] Костурското благотворително братство „Надежда“ в Ксанти около 1915 година го отбелязва със 145 български къщи.[7] На етническата карта на Костурското братство в София през 1940 г. Чарчища също е посочено като българско село.

Църквата „Света Параскева“ е построена на хълм в 1859 година. Изгорена е от германците по време на Втората световна война и възстановена в 1960 година по инициатива на отец Томас Папатанасиу.[8]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Чърчища остава в Гърция. В селото днес има етнографски музей.[9]

Преброявания
  • 1913 – 588 жители
  • 1920 – 432 жители
  • 1928 – 515 жители[10]
  • 1981 – 176 жители
  • 1991 – 212 жители
  • 2001 – 176 жители

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Чърчища

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, 2002, с.22.
  2. Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје 1973, стр. 106
  3. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 273.
  4. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 226 – 227.
  5. Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια. // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις „Αυγής Αθηνών“, Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 135.
  6. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, 2002, с.22.
  7. Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια. // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις „Αυγής Αθηνών“, Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 194 – 195.
  8. Ιεροί Ναοί της Αγίας Παρασκευής στο Βόιο. // Το Βόιον. Посетен на 2 януари 2015.
  9. Официален сайт на бившия дем Неаполи
  10. Литоксоу, Димитрис. Грчка антимакедонска борба. Скопје, 2004, с.83.
     Портал „Македония“         Портал „Македония