Аспрула

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Населица. За кожанското село, чието старо име също е Велища вижте Левкопиги (дем Кожани).

Аспрула
Ασπρούλα
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Горуша
Географска област Населица
Надм. височина 741 m
Население 76 души (2011 г.)
Пощенски код 50001
Телефонен код +30 24680

Аспрула или Велища (на гръцки: Ασπρούλα; до 1927 година: Βελίστη, Велисти[1]), е село в Република Гърция, дем Горуша, област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на около 10 километра северозападно от демовия център град Неаполи (Ляпчища).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Според академик Иван Дуриданов гръцкото име може да възхожда както към Велище, така и към Белище.[2]

Църквата „Свети Димитър“ в Аспрула е отпреди 1500 година, а иконите в нея са от XVI век.[3]

В края на ХІХ век Велища е село в северната част на Населишката каза на Османската империя.

То е едно от малкото селища, които в началото на ХХ век са пропуснати или погрешно отбелязани от българските статистики на Васил Кънчов и Димитър Мишев, както и от гръцките статистики от 1904 година на консулството в Еласона и от 1910 година, издадена в Атина.

Етническият състав на Велища не е докрай изяснен. Най-вероятно то е предимно мюсюлманско гръкоезично селище. Васил Кънчов означава вероятно него, когато в статистиката си между съседните Мислегощи и Чърчища отбелязва село Поища (Пошита) с 300 валахади (гръкоезични мюсюлмани).[4] На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година къмо 1912 година Велище е обозначено като гръцко селище.[5]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Велища остава в Гърция.

През 1913 година при първото преброяване от новата власт във Βελίστη са регистрирани 302 жители.[6]

В средата на 20-те години мюсюлманската част от населението на селото е изселено в Турция по силата на Лозанския договор и на негово място са заселени понтийски гърци бежанци от Турция. В 1928 година то е представено като смесено село, състоящо се от коренни местни жители и от новодошли бежанци. Последните са 30 семейства или 104 души.[7]

В 1927 година името на селото е преведено на Аспрула, тоест Беличка.

Гробищната църква на селото е посветена на Свети Николай.[8]

Преброявания
  • 1981 – 302 жители
  • 1981 – 278 жители
  • 1991 – 159 жители
  • 2001 – 121 жители
  • 2011 - 76 жители

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 183.
  3. Η ΝΕΑΠΟΛΗ. // Το Βόιον. Посетен на 2 януари 2015. Архив на оригинала от 2015-01-02 в Wayback Machine.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 273.
  5. Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  6. „Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία“, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен 31 юли 2012 
  7. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  8. Ιεροί Ναοί του Αγίου Νικολάου στο Βόιο. // Το Βόιον. Посетен на 3 януари 2015.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция          Портал „Македония“         Портал „Македония