Ликнадес
| Ликнадес Λικνάδες | |
| — село — | |
  Ликнадес  Ликнадес  Ликнадес | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Горуша |
| Географска област | Костенария |
| Надм. височина | 730 m |
| Население | 11 души (2021 г.) |
Ликнадес, Лихнадес или Лихнади[1] (на гръцки: Λικνάδες, Ликнадес е село в Егейска Македония, Република Гърция, дем Горуша (Войо), област Западна Македония.[2]
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 730 m надморска височина,[3] в областта Населица на около 20 km западно от град Неаполи (Ляпчища), около 15 km северозадно от село Цотили и на 75 km от Кожани.[4]
История
[редактиране | редактиране на кода]Античност
[редактиране | редактиране на кода]
Само на няколко метра западно от Ликнадес, на върха на трапецовидния хълм Сопотура, който се издига в завоя на приток на река Беливод (Велос) са развалините на акропола античен град, едно от най-важните селища на Елимия. Различни археологически находки – останки от светилища, жилища и други, от елинистическата и римската епоха са открити в околните местности Копация, Карагация, Калогерос или Пигадия, Бахцедия и други.[5] Край селото е открита и македонска гробница, вероятно от IV век пр. Хр.[4]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]Селото е споменато в Завордската кондика в 1534 година заедно със селата Пилури, Пигадица, Месолонгости и Цакнохори.[2]
Църквата „Света Параскева“ е от 1719 година.[6] В края на XIX век Ликнадес е гръцко село в Населишка каза на Османската империя.
Според Васил Кънчов в 1900 година в Лихнадес има 150 гърци християни.[7]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Лихнадес е смесено село гърци, турци и помаци (гърци мохамедани) в казата Населица на Серфидженския санджак с 50 къщи.[8]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Ликнадес (Λικνάδες), Населишка каза, живеят 25 валахади и 100 гърци християни.[9]
Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, Лихнадес (Λιχνάδες) е част от Костенарията и в 1910 година има 25 „гъркогласни“ семейства – 17 християнски и 8 мюсюлмански.[10] В селото работи гръцка забавачница с 1 учителка и 20 момчета и 12 момичета.[11]
На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Линадес е обозначено като гръцко селище.[12]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Ликнадес остава в Гърция. През 1913 година при първото гръцко преброяване в него са регистрирани 148 жители.[13] В преброяването от 1940 година към броя на жителите на Ликнадес е прибавен и този на жителите на Левки (Сирочани).[3]
Населението традиционно произвежда жито, тютюн, картофи и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.[3]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 148[3] | 131[3] | 144[3] | 371[3] | 134[3] | 120[3] | 81[3] | 62[3] | 48[3] | 50 | 16 | 11 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Чекаларов, Васил. Дневник 1901 – 1903 г. София, ИК „Синева“, 2001. ISBN 954-9983-11-0. с. 243.
- 1 2 Λικνάδες- μια αρχαία νεκρόπολη της Δυτικής Μακεδονίας // Το Βόιον, 21 октомври 2021. Посетен на 9 ноември 2025 г. (на гръцки)
- 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 342. (на македонска литературна норма)
- 1 2 Ιεροί Ναοί της Αγίας Παρασκευής στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 11 юли 2015. Посетен на 2 януари 2015.
- ↑ Τείχη, φρούρια, κάστρα και ακροπόλεις στο Βόιο Κοζάνης – Του Σταύρου Π. Καπλάνογλου // Kozani Life, 01/07/2020. Посетен на 9 ноември 2025 г. (на гръцки)
- ↑ ΕΚΚΛΗΣΙΕΣ – ΜΟΝΑΣΤΗΡΙΑ ΝΟΜΟΥ ΚΟΖΑΝΗΣ // Agro-Tour.Net. Архивиран от оригинала на 28 декември 2014. Посетен на 2 януари 2015.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 272.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 77. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 514. (на гръцки)
- ↑ Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 134. Архивиран от оригинала на 25 октомври 2020.
- ↑ Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 135. Архивиран от оригинала на 25 октомври 2020.
- ↑ Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
