Костенария

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Костенария или Кастенария, често членувано Костенарията (на гръцки: Καστανοχώρια, Кастанохория, в превод Кестенови села) е историко-географска и етнографска област в Егейска Македония, Гърция. Кастанохория на гръцки означава кестенови села или кестенова област и името произлиза от обширните кестенови гори покриващи склоновете на планината Одре.

Костенарията е най-югозападната част от българското етническо землище. Към 1890 година се отварят български училища в Галища, Желин, Желегоже и Хрупища. Осничани е първото селище, което изцяло се заклева на ВМОРО. По решение на околийския комитет Костенарията не въстава по време на Илинденско-Преображенското въстание, заради което областта е запазена от погроми. По-късно силно пострадва от появилата се Гръцка въоръжена пропаганда в Македония[1].

Областта обхваща селата от дем Хрупища - Песяк (Песък), Семаси, Шкрапари, Бела църква, Госно, Старичени, Жужелци, Долени, Мангила (Могила), Осничани (Сничени), Нестиме, Жиковища (Зиковища), Лучища, Либешово (Лебишово), Езерец, Бухин (Бойне) и Марковени както и заличените Лагор, Марчища, Головраде (Лувраде), Предмир.[2] В Костенарията влизат и северните села от дем Горуша, разположени в планината Одре (Одрия) и нейните източни склонове като Видолуща.

Костенарията в 1910 г. според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия
Име Име Общо
семейства
Християнски
„гъркогласни“
Мюсюлмански
„гъркогласни“
Християнски
„българогласни“
Екзархийски Мюсюлмански
„българогласни“
Занско Ζάντσικον[3] 100 100
Дислап Δίσλαπον[4] 65 16 49
Трапатуш Τραποτούστιον[4] 40 25 15
Лихнадес Λιχνάδες[4] 25 17 8
Виделуща Βεδυλούστιον[4] 120 120
Жиковища
Либешово
Лучища
Ζηκόβιστα
Λιμπίσοβον
Λουτσίστα[4]
130 130
Бухин Μποχήνι[4] 30 30
Нестиме Νεστήμι[4] 60 43 17
Бела църква Ασπροκκλησιά[5] 30 30
Семаси Σέμασι[5] 8 8
Марковени Μαρκόβενι[5] 30 8 22
Песяк Πισσάκι[5] 25 25
Витан Βιτάνι[5] 18 18
Шкрапари Σκραπάρι[5] 10 10
Чърчища Τσέρτσιστα[5] 95 95
Мислегощи Μεσλογόστιον[5] 70 45 25
Лабаница Λαμπανίτσα[5] 27 27
Госно Φόσνον[6] 20 20
Старичани Σταρίτσανη[6] 30 18 12
Жужелци Ζούζελτση[6] 70 70

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Марков, Георги Христов. „Хрупищко“, Хасково, 2002.
  • Σιδερίδης, Μιλτιάδης Δημήτριος. Τα καστανοχώρια: επάλξεις και βωμοί, Νόστιμο, 1998

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Илюстрация Илинден, 1938, бр.6, година X, стр.3-4
  2. Тзавелла, Христофор. Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев, София 2003, с.315.
  3. Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια. // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 133.
  4. а б в г д е ж Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια. // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 134.
  5. а б в г д е ж з и Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια. // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 135.
  6. а б в Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια. // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 136.
     Портал „Македония“         Портал „Македония