Витан
- Вижте пояснителната страница за други значения на Витан.
| Витан Βοτάνι | |
| — село — | |
  Витан  Витан  Витан | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Хрупища |
| Географска област | Костенария |
| Надм. височина | 849 m |
| Население | 41 души (2021 г.) |
Вѝтан (на гръцки: Βοτάνι, Вота̀ни, катаревуса: Βοτάνιον, Вотанион, до 1927 година Βίτανι, Βίτανιον, Витани, Витанион[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Хрупища, област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира на 7 km югоизточно от демовия център Хрупища (Аргос Орестико), на десния бряг на река Бистрица. Църквата „Свети Йоан Предтеча“ е от XIX век.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Според „Българския етимологичен речник“ етимологията на името е от личното име Витан, от основа вит- в старобългарския глагол витати, гостоприемен съм, засвидетелстван в ръкопис от XV век, и наставка -а̀н, като в имената Драг-а̀н, Цвет-а̀н, Вълк-а̀н.[3]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]Селото вероятно е било населено от българи, но е напуснато в смутните години при управлението на Али паша Янински и заселено от гърци качауни от Епир.[4] На „Етнографската карта на Епир“ на гръцкия учен Панайотис Аравантинос, издадена от Хайнрих Киперт през 1878 година, селото е отбелязано като Вицани (Vitsáni).[5]
В края на XIX век Витан е гръцко село село на самата българо-гръцка етническа граница – първото село в северна посока е българското Песяк. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Витан има 80 жители гърци.[6]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Витан е чисто гръцко село в Костурската каза на Корчанския санджак с 25 къщи.[7]
Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, Витани (Βιτάνι) в 1910 година има 18 „българоговорещи гръцки семейства“.[8]
В „Етнография на Македония“, издадена в 1924 година, Густав Вайганд описва Витсани като гръцко село на българо-гръцката езикова граница:
| „ | Котловината на Кастория е българска, но самата Кастория както и Маврово са гръцки, респективно гърцизирани, в Хрупища гръцката партия е наистина много силна, но не може да става дума за гърцизиране. Гощерац е почти, Богатсико - напълно гърцизирано. Езиковата граница върви от Гощерац към моста на Смикси, на север лежащото Пишак е още българско, а обратно Витсани и Бубуща са гръцки. Долината на идващия от Грамости поток, на Белица, е българска до Хамотско, следващото Линотопи е албанско, а следващото Грамости - аромънско.[9] | “ |
На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Витанъ е обозначено като гръцко селище.[10]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]В 1912 година по време на Балканската война в селото влизат гръцки войски и след Междусъюзническата война то остава в Гърция. Селяните се занимават отглеждане на градинарски култури.[4] В 1928 година селото е прекръстено на Вотани. Освен външната миграция за намаляването на населението допринася и вътрешната към големите градове в Гърция.
По време на Гражданската война Витан пострадва силно и населението му намалява значително.[4]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 107[4] | 99[4] | 107[4] | 141[4] | 103[4] | 91[4][11] | 54[4] | 78[4] | 71[4] | 68 | 50 | 41 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени във Витан
Василиос Йоану (Βασίλειος Ιωάννου), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[12]- Василиос Янакопулос (Βασίλειος Γιαννακόπουλος), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[12]
- Евангелос Диамандопулос (р. 1980), гръцки политик, депутат от СИРИЗА
- Зисис Димитриадис (Ζήσης Δημητριάδης), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред, възможно е да е роден и в Лобаница, през април 1903 той е арестуван от турските власти след сбиване с българин и осъден на една година, но след намесата на гръцкото консулство е освободен. След освобождаването му той е принуден да напусне селото и отива в Лобаница, където обаче българската партия вече е взела превес и отново бяга. След като Македония попада в Гърция Димитриадис става кмет[12]
- Йоанис Кольопулос (Ιωάννης Κολιόπουλος), гръцки историк
- Йоанис Нанос (Ιωάννης Νάνος), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[12]
- Йоанис Николау (Ιωάννης Νικολάου), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[12]
- Константинос Янис (Κωνσταντίνος Γιαννής), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[12]
- Лисимахос Пападопулос (р.1915), гръцки комунистически емигрантски деец, преводач.[13]
- Христос Янулидис (Χρήστος Γιαννουλίδης), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[12]
- Христос Пападопулос (Χρήστος Παπαδόπουλος), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[12]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Δήμος Άργους Ορεστικού, архив на оригинала от 23 декември 2010, https://web.archive.org/web/20101223220914/http://www.argosorestiko.gr/gr/content/show/%26tid%3D172, посетен на 13 февруари 2021
- ↑ Георгиев, Владимир и др. Български етимологичен речник, Том I (А — З). София, Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 153.
- 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 11. (на македонска литературна норма)
- ↑ Aravandinos, P. Etnographische karte von Epirus. Berlin, D. Reimer, [1878]. (на немски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 268.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 100. (на македонска литературна норма)
- ↑ Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 135. Архивиран от оригинала на 25 октомври 2020.
- ↑ Вайганд, Густав. Етнография на Македония, т. 1, София, 1992, стр. 465-466.
- ↑ Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Votani Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
- 1 2 3 4 5 6 7 8 Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 75. (на гръцки)
- ↑ ΛΥΣΙΜΑΧΟΣ ΧΡ. ΠΑΠΑΔΟΠΟΥΛΟΣ
| |||||||||||||||||||||||||||||||||
