Вичища (дем Хрупища)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за костурското село. За леринското, чието гръцко име също е Ники, вижте Негочани. За дебърското вижте Вичища (община Булкиза).

Вичища
Νίκη
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Хрупища
Географска област Костенария
Надм. височина 888 m
Население 41 души (2011 г.)

Вѝчищаместния говор Вѝчишча, на гръцки: Νίκη, Ники, до 1954 Βίτσιστα или Βύτσιστα, Вициста[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Хрупища на област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на 24 километра югозападно от демовия център Хрупища (Аргос Орестико) и на 8 километра югоизточно от Нестрам (Несторио), в северните поли на Одре (Одрия) на левия бряг на река Галешово.

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Заимов името Вицани е от българското Бичани, което е от бик, с обичайна графична замяна на б с β.[2]

Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначален патроним на -ишти от личното име Вичо, умалително на Витомир. Името съответства на сръбските и хърватски села Вичичи.[3]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Съдейки по името му, в XVIII век селото най-вероятно е населено с българи, но е напуснато под албански натиск и заселено с албанци мюсюлмани.[4] В края на XIX век Вичища е самотно албанско мюсюлманско село в Костурска каза на Османската империя, обградено от гръцките села Лъка и Скумско от запад, българските Езерец и Головраде от юг и помашкото Забърдени от изток. В статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Вичища (Вичани, Вицани) грешно е показано като гръцко село със 160 жители гърци.[5]

Гръцка статистика от 1905 година отбелязва Вициста като село с 200 жители турци.[6]

Вичищките албанци, може би под влияние на Албанското възраждане, подобно на тези от корещанското изолирано албанско село Сливени, спазват неутралитет към революционните борби на съседите си българи.[7]

Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия в 1910 година във Вициста (Βίτσιστα) има 30 мюсюлмански албанофонски семейства.[8]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Вичища е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[9]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Вичища е обозначено като албанско селище.[10]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война.

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Вичища (Вичишта) има 35 къщи арнаути мохамедани.[11]

В 1924 година години мюсюлманските му жители се изселват в Албания и на тяхно място са настанени гърци бежанци. В 1928 година селото е почти изцяло бежанско със 121 жители бежанци от 123[12][4] или според други данни изцяло бежанско с 38 семейства и 131 души гърци бежанци.[13] По време на Гръцката гражданска война селото пострадва силно и жителите му се изселват в полските села, но след войната се връщат.[4]

През 1954 година селото е прекръстено на Ники, в превод победа.

Жителите се занимават с отглеждане на жито, овошки и малко със скотовъдство.[4]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 303[4] 318[4] 123[4] 261[4] 0[4] 206[4] 107[4] 65[4] 69[4] 55 41

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени във Вичища
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Йорданов (1866 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Кюстендилската дружина, Седма кумановска дружина[14]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Заимов, Йордан. Заселване на българските Славяни на Балканския полуостров : проучване на жителските имена в българската топонимия. София, Издателство на Българската академия на науките, 1967. с. 54.
  3. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 181.
  4. а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 11. (на македонска литературна норма)
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 267.
  6. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Niki Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  7. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 166.
  8. Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια. // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 137 - 138.
  9. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 326, 834.
  10. Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  11. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 18. (на сръбски)
  12. „Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Niki.“, архив на оригинала от 26 юли 2007, https://web.archive.org/web/20070726035503/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/071.htm, посетен 26 юли 2007 
  13. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  14. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 326.
     Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „Гърция“         Портал „Гърция