Госно

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Госно
Λαχανόκηποι
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Хрупища
Географска област Костенария
Надм. височина 670[1] m
Население 105 души (2011 г.)

Гòсно (на гръцки: Λαχανόκηποι, Лаханокипи, до 1926 година Γκόσνο, Госно, катаревуса: Γκόσινον, Госинон[2]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Хрупища, област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на 12 километра югозападно от град Костур (Кастория) и на 5 километра западно от демовия център Хрупища (Аргос Орестико), на левия бряг на река Галешово при вливането на Бавина (Сиганорема).

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Йордан Заимов смята, че първоначалната форма на името е Гошино с обичайно застъпване на българското ш с гръцкото σ.[3]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

За църквата „Свети Лука“ се смята, че е средновековна. В XX век тя е в руини.[4] Гробищната църква на селото „Свети Николай“ е обявена за паметник на културата.[5]

В края на XIX век Госно е чисто българско село. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Госно има 152 жители българи.[6]

В началото на XX век населението на Госно е под върховенството на Цариградската патриаршия и едно от малкото гъркомански села в Костурско. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Госно има 240 българи патриаршисти гъркомани и в селото работи гръцко училище.[7]

Гръцки статистики от 1905 година не отразяват промяната и показват Госно като село с 200 жители гърци.[8]

Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, Фосно (Φόσνον) в 1910 година има 20 гъркогласни християнски семейства.[9]

Според Георги Константинов Бистрицки Чифлик Госно преди Балканската война има 30 български къщи.[10]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Госно е обозначено като българско селище.[11]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. След 1919 1 жител на Госно емигрира в България по официален път.[12] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Госно има 50 къщи славяни християни.[13] В 1926 година селото е прекръстено на Лаханокипи.

По време на Гражданската война 15 души от Госно загиват, а 25 души емигрират в социалистическите страни.[1]

Жителите традиционно произвеждат тютюн и градинарски култури.[1]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 121[1] 161[1] 196[1] 264[1] 270[1] 265[1] 184[1] 215[1] 202[1] 149 105

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Госно
  • Flag of Greece.svg Андон Сакавитов (Αντώνιος Σακαβίτης), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[14]
  • Flag of Greece.svg Атанас Сакавитов (Αθανάσιος Σακαβίτης), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[14]
  • Flag of Greece.svg Васил Сакавитов (Βασίλειος Σακαβίτης), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[14]
  • Flag of Greece.svg Григор Сакавитов (Γρηγόριος Σακαβίτης), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[14]
  • Flag of Greece.svg Филип Руселев (Φίλιππος Ρουσέλης), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[14]
  • Flag of Greece.svg Христо Сакавитов (Χρήστος Σακαβίτης), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[14]
  • Flag of Greece.svg Христо Чаушев (? – 1944), гръцки андартски деец

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 14. (на македонска литературна норма)
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. Заимов, Йордан. Заселване на българските Славяни на Балканския полуостров : проучване на жителските имена в българската топонимия. София, Издателство на Българската академия на науките, 1967. с. 54.
  4. Велев, Илија. Преглед на средновековни цркви и манастири во Македонија. Наша Книга, 1990. с. 113.
  5. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β/Φ36/51050/1184/24-1-1991 - ΦΕΚ 298/Β/8-5-1991. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 14 декември 2014.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 267.
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 180-181. (на френски)
  8. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Laxanokipoi Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  9. Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια. // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 136.
  10. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 9.
  11. Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  12. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Laxanokipoi Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  13. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 18. (на сръбски)
  14. а б в г д е Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 85. (на гръцки)
     Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „Гърция“         Портал „Гърция