Госно
| Госно Λαχανόκηποι | |
| — село — | |
  Госно  Госно  Госно | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Хрупища |
| Географска област | Костенария |
| Надм. височина | 670[1] m |
| Население | 86 души (2021 г.) |
Гòсно (на гръцки: Λαχανόκηποι, Лаханокипи, до 1926 година Γκόσνο, Госно, катаревуса: Γκόσινον, Госинон[2]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Хрупища, област Западна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото се намира на 12 километра югозападно от град Костур (Кастория) и на 5 километра западно от демовия център Хрупища (Аргос Орестико), на левия бряг на река Галешово при вливането на Бавина (Сиганорема).
История[редактиране | редактиране на кода]
Етимология[редактиране | редактиране на кода]
Йордан Заимов смята, че първоначалната форма на името е Гошино с обичайно застъпване на българското ш с гръцкото σ.[3]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
За църквата „Свети Лука“ се смята, че е средновековна. В XX век тя е в руини.[4] Гробищната църква на селото „Свети Николай“ е обявена за паметник на културата.[5]
В края на XIX век Госно е чисто българско село. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Госно има 152 жители българи.[6]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Госна е чисто българско село в Костурската каза на Корчанския санджак с 30 къщи.[7]
В началото на XX век населението на Госно е под върховенството на Цариградската патриаршия и едно от малкото гъркомански села в Костурско. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Госно има 240 българи патриаршисти гъркомани и в селото работи гръцко училище.[8]
Гръцки статистики от 1905 година не отразяват промяната и показват Госно като село с 200 жители гърци.[9]
Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, Фосно (Φόσνον) в 1910 година има 20 гъркогласни християнски семейства.[10]
Според Георги Константинов Бистрицки Чифлик Госно преди Балканската война има 30 български къщи.[11]
На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Госно е обозначено като българско селище.[12]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. След 1919 1 жител на Госно емигрира в България по официален път.[13] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Госно има 50 къщи славяни християни.[14] В 1926 година селото е прекръстено на Лаханокипи.
По време на Гражданската война 15 души от Госно загиват, а 25 души емигрират в социалистическите страни.[1]
Жителите традиционно произвеждат тютюн и градинарски култури.[1]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 121[1] | 161[1] | 196[1] | 264[1] | 270[1] | 265[1] | 184[1] | 215[1] | 202[1] | 149 | 105 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Госно
Андон Сакавитов (Αντώνιος Σακαβίτης), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[15]- Атанас Сакавитов (Αθανάσιος Σακαβίτης), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[15]
- Васил Сакавитов (Βασίλειος Σακαβίτης), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[15]
- Григор Сакавитов (Γρηγόριος Σακαβίτης), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[15]
- Филип Руселев (Φίλιππος Ρουσέλης), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[15]
- Христо Сакавитов (Χρήστος Σακαβίτης), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[15]
- Христо Чаушев (? – 1944), гръцки андартски деец
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 14. (на македонска литературна норма)
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Заимов, Йордан. Заселване на българските Славяни на Балканския полуостров : проучване на жителските имена в българската топонимия. София, Издателство на Българската академия на науките, 1967. с. 54.
- ↑ Велев, Илија. Преглед на средновековни цркви и манастири во Македонија. Наша Книга, 1990. с. 113.
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β/Φ36/51050/1184/24-1-1991 - ΦΕΚ 298/Β/8-5-1991 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2022-04-30. Посетен на 14 декември 2014.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 267.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 99. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 180-181. (на френски)
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Laxanokipoi Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
- ↑ Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 136. Архивиран от оригинала на 2020-10-25.
- ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 9.
- ↑ Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Laxanokipoi Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 18. (на сръбски)
- ↑ а б в г д е Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 85. (на гръцки)
| |||||||||||||||||||||||||||||||||
