Марчища

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Тази статия е за костурското село. За населишкото, чието име до 1927 година е Марчища, вижте Перистера (дем Горуша).
Марчища
Κάτω Περιβόλι
— село —
СтранаFlag of Greece.svg Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемХрупища
Географска областКостенария
Надм. височина910[1] m
Население0 души (1940)

Ма̀рчища (произношение в местния говор Марчишча, на гръцки: Κάτω Περιβόλι, Като Периволи, катаревуса: Κάτω Περιβόλιον, Като Периволион, до 1926 година Μάρτσιστα, Марциста[2]) е бивше село в Егейска Македония, Гърция, на територията на дем Хрупища, област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на 22 километра югозападно демовия център Хрупища (Аргос Орестико), в планината Одре (Одрия). На един километър на север е село Мангила (Ано Периволи), а на два на запад - Осничани (Кастанофито). Селото е на едноименната река Марчища[3] (Жулища,[3] Тулище,[4] Жадна река,[5] на гръцки Рема Македономахон[4]), десен приток на Галешово.[3]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначалния патроним на -ишчи, който произхожда от личното име Марко и съответства на сръбския и хърватски топоним Марчичи. Поради липсата на метатеза на -ар в -ра в името Марко, Марчища не може да се смята за старо име.[6]

В края на ΧΙΧ век Марчища е малко село в Костурска каза на Османската империя. От разрушената църква „Свети Николай“ са запазени ценни икони.[7]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Марчища, Анаселишка каза, има 350 жители българи.[8]

В началото на XX век цялото население на Марчища е под върховенството на Вселенската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Марчища има 50 жители гърци.[9] Според Христо Силянов селото е българско и в 1906 година пострадва от гръцки андартски нападения.[10] Според Георги Константинов Бистрицки Марчища преди Балканската война има 15 български къщи.[11]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Марчища е обозначено като българско селище.[12]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1926 година селото е прекръстено на Като Периволион. След Ньойския договор в 1919 година 16 души от Марчища емигрират в България по официален път.[13]

Марчища и Мангила имат общо училище. Селяните ходят на гурбет.[1]

Марчища пострадва силно по време на Гражданската война (1946 - 1949) и малкото останали семейства се местят в Мангила.[1]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 130[1][14] 30[1] 37[1] 43[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 32. (на македонска литературна норма)
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. а б в По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“
  4. а б Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων. // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 713. (на гръцки)
  5. Kónitsa GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. 610/10395." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University. London, War Office, 1944.
  6. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 183.
  7. 11η Εφορεία Βυζαντινών Αρχαιοτήτων. // Αρχαιολογικόν Δελτίον Τόμος 49 (1994), Χρονικά Β'2. Αθήνα, Υπουργείο Πολιτισμού, 1999. ISSN 0570-622Χ. σ. 572. Архивиран от оригинала на 2018-05-10.
  8. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 273.
  9. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 182-183. (на френски)
  10. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1943. с. 220.
  11. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 9.
  12. Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  13. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kato Perivoli Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  14. Заедно с Мангила.