Марчища
Тази статия е за костурското село. За населишкото, чието име до 1927 година е Марчища, вижте Перистера (дем Горуша).
| Марчища Κάτω Περιβόλι | |
| — село — | |
  Марчища  Марчища  Марчища | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Хрупища |
| Географска област | Костенария |
| Надм. височина | 910[1] m |
Ма̀рчища или Мърчища[2] (произношение в местния говор Марчишча, на гръцки: Κάτω Περιβόλι, Като Периволи, катаревуса: Κάτω Περιβόλιον, Като Периволион, до 1926 година Μάρτσιστα, Марциста[3]) е бивше село в Егейска Македония, Гърция, на територията на дем Хрупища, област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира на 22 километра югозападно демовия център Хрупища (Аргос Орестико), в планината Одре (Одрия). На един километър на север е село Мангила (Ано Периволи), а на два на запад – Осничани (Кастанофито). Селото е на едноименната река Марчища[4] (Жулища,[4] Тулище,[5] Жадна река,[6] на гръцки Рема Македономахон[5]), десен приток на Галешово.[4]
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е първоначалнен патроним на -ишчи < -itji от личното име Марко и съответства на сръбския и хърватски топоним Marčići. Поради отсъствието на метатеза на -ар в -ра в името Марко, Марчища не може да се смята за старо име.[7]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В края на ΧΙΧ век Марчища е малко село в Костурска каза на Османската империя. От разрушената църква „Свети Николай“ са запазени ценни икони.[8]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Марчища, Анаселишка каза, има 350 жители българи.[9]
В началото на XX век цялото население на Марчища е под върховенството на Вселенската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Марчища има 50 жители гърци.[10]
Според Христо Силянов селото е българско и в 1906 година пострадва от гръцки андартски нападения.[11] През септември 1906 година андартска чета влиза в Марчища и напада къщата на Дино и Атанас Вълчеви, като убива влаха овчар Тоди Ламбрев.[12]
Според Георги Константинов Бистрицки Марчища преди Балканската война има 15 български къщи.[13]
На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Марчища е обозначено като българско селище.[14]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1926 година селото е прекръстено на Като Периволион. След Ньойския договор в 1919 година 16 души от Марчища емигрират в България по официален път.[15]
Марчища и Мангила имат общо училище. Селяните ходят на гурбет.[1]
Марчища пострадва силно по време на Гражданската война (1946 – 1949) и малкото останали семейства се местят в Мангила.[1]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 130[1][16] | 30[1] | 37[1] | 43[1] |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Марчища
Ангел Петров Начев (1881 – след 1943), хлебар с основно образование, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 10 прилепска дружина[17] на 6 март 1943 година като жител на село Лесковец, Оряховско, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България[18]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 3 4 5 6 7 Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 32. (на македонска литературна норма)
- ↑ Чекаларов, Васил. Дневник 1901 – 1903 г. София, ИК „Синева“, 2001. ISBN 954-9983-11-0. с. 245.
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- 1 2 3 По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
- 1 2 Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 713. (на гръцки)
- ↑ Kónitsa GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. 610/10395." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University. London, War Office, 1944. Архив на оригинала от 2022-07-26 в Wayback Machine.
- ↑ Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 183.
- ↑ 11η Εφορεία Βυζαντινών Αρχαιοτήτων // Αρχαιολογικόν Δελτίον Τόμος 49 (1994), Χρονικά Β'2. Αθήνα, Υπουργείο Πολιτισμού, 1999. ISSN 0570-622Χ. σ. 572. Архивиран от оригинала на 10 май 2018. (на гръцки)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 273.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 182-183. (на френски)
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 220.
- ↑ Шкуртовъ, Кириякъ. Революционната епоха въ Костенарията - 1903 - 1908 год. // Илюстрация Илиндень XII (6 (116). Издание на Илинденската Организация, юний 1940. с. 12.
- ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 9.
- ↑ Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kato Perivoli Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
- ↑ Заедно с Мангила.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 554.
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел IV. София, Библиотека Струмски, 2025. с. 241 – 242.
| |||||||||||||||||||||||||||||||||
