Моласи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Моласи
Διαλεκτό
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Хрупища
Географска област Костенария
Надм. височина 620[1] m
Население 56 души (2011 г.)

Мо̀ласи (на гръцки: Διαλεκτό, Диалекто̀ или Διαλεχτό, Диалехто, катаревуса: Διαλεκτόν, Диалектон, до 1955 година Μόλαση, Моласи[2]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Хрупища, област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на 20 километра южно от демовия център Хрупища (Аргос Орестико), на левия северен бряг на Беливод (Велос). Землището на Моласи е 15 km2.[3] Малко извън селото на хълм се намира църквата „Свети Николай“, построена в 1874 година върху основите на стар храм.[4]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Моласи е малко българско село в Населишката каза на Османската империя, което е в процес на окончателно погърчване. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Моласи има 150 жители българи, като цялото население е двуезично - всички мъже говорят добре гръцки, но домашният език е все още български.[5]

В началото на XX век цялото население на Моласи е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Моласи има 152 българи патриаршисти гъркомани.[6]

В Екзархийската статистика за 1908/1909 година Атанас Шопов поставя Моласи в списъка на „българо-патриаршеските, полупогърчени села“ в Населичка каза.[7]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Моласи е обозначено като гръцко селище.[8]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1955 година селото е прекръстено на Диалектон.

Жителите произвеждат жито, тютюн, картофи и се занимават частично исъс скотовъдство.[1]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 157[1] 156[1] 197[1] 253[1] 195[1] 184[1] 128[1] 171[3] 124[3] 204 56

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Моласи
  • Flag of Greece.svg Апостолос Михаил (Απόστολος Μιχαήλ), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[9]
  • Flag of Greece.svg Атанасиос Караманидис (Αθανάσιος Καραμανίδης), гръцки андартски деец, агент от ІІ ред[9]
  • Flag of Greece.svg Динас Лапас (Ντίνας Λάπας), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[9]
  • Flag of Greece.svg Константинос Караманидис (Κωνσταντίνος Καραμανίδης), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[9]
  • Flag of Greece.svg Николаос Митру (Νικόλαος Μήτρου), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[9]
  • Flag of Greece.svg Ставрос Караманидис (Σταύρος Καραμανίδης), гръцки андартски деец, агент от ІІ ред[9]
  • Flag of Greece.svg Теохарис Василиу (Θεοχάρης Βασιλείου), гръцки андартски деец, агент от ІІ ред[9]
  • Flag of Greece.svg Томас Бисалинис (Θωμάς Μπισαλίνης), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[9]
  • Flag of Greece.svg Томас Папакосмас (Θωμάς Παπακοσμάς), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[9]
  • Flag of Greece.svg Христос Атанасиу (Χρήστος Αθανασίου), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 33. (на македонска литературна норма)
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. а б в Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 32. (на македонска литературна норма)
  4. Δήμος Ορεστίδος, архив на оригинала от 23 декември 2010, https://web.archive.org/web/20101223220914/http://www.argosorestiko.gr/gr/content/show/%26tid%3D172, посетен 23 декември 2010 
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 272.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 226-227. (на френски)
  7. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов (съставители). История на българите в документи 1878 - 1944. Т. I, част втора: Българите в Македония, Тракия и Добруджа. София, Издателство „Просвета“, 1996. ISBN 954-01-0558-7. с. 247.
  8. Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  9. а б в г д е ж з и к Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 77. (на гръцки)
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция          Портал „Македония“         Портал „Македония