Хрупища

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Хрупища
Άργος Ορεστικό
Църквата „Свети Нектарий“ в Хрупища
Църквата „Свети Нектарий“ в Хрупища
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Хрупища
Географска област Костенария
Надм. височина 650 m
Население 7558 души (2001)
Покровител Петка Римлянка[1]
Пощенски код 522 00
Телефонен код 24670 – 2
Хрупища в Общомедия

Хру̀пища (рядко Хрупище, произнасяно в местния говор Ру̀пишча, на гръцки: Άργος Ορεστικό, Аргос Орестико, катаревуса: Άργος Ορεστικόν, Аргос Орестикон, до 1926 година Χρούπιστα, Хруписта,[2] на арумънски: Hrupisti, Хрупищи, на румънски: Hrupistea, Hrupişta, Хрупищя, на албански: Hurupishti) е град в югозападната част на Егейска Македония, Гърция. Градът е център на дем Хрупища в административната област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Градът е разположен в Костурската котловина на река Бистрица (Алиакмон) на 12 километра южно от град Костур по главния път за Гревена. Наброява 7558 жители (2001). Край Хрупища е разположено летище „Аристотелис“, а на южния му изход е разположен старият каменен Хрупищки мост. Махалите на градчето са Пачура (Пацура), Кадруш, Тепе мале (Калитеа) и Дере мале (Родяни). В южната част е новата Долна махала (Като махалас).

История[редактиране | редактиране на кода]

Античност[редактиране | редактиране на кода]

На 1 km сезерозападно от Хрупища са развалините на античния град Диоклецианопол.

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В XVII век турският писател Хаджи Калфа (Кятиб Челеби) пише в своето описание на Румелия и Босна за града:

Хорпища, на брега на Костурското езеро, 2 часа далече от Кесрие. Наблизо се намират Кесрие, Билища, Наслидж. Жителите са българи.

Гръцко просветно дело[редактиране | редактиране на кода]

Гръцко училище в Хрупища се появява през 40-те години на XIX век, отворено с помощта на застъпничеството на лекаря Константинос Руфос пред османските власти. Училището осигурява елементарна грамотност, а в 1860 година отваря врати и девическо. През юли 1872 година е завършена нова училищна сграда, като през учебната 1872/73 година в мъжкото училище са записани 120 ученици, а в женското - 60 ученички. До 1880 година методът на преподаване е взаимоучителен, заменен в тази година от преподаване в смесени класове. В 1907 година е построена модерна училищна сграда.[3]

Българско просветно дело[редактиране | редактиране на кода]

Печат на Хрупищката българска църковна община с подпис на председателя отец Григорий Попдимитров

В 1883 година, българската партия в града, начело с Братя Сикавичовски, Янко Кръстев, братя Типо и Христо Янакиеви, Яни Драшков и Никола Шкоев, успява да открие в Хрупища българско училище „Св. св. Козма и Дамян“ („Свети Врач“).[4][5] В него в учебната 1883 – 1884 година дълги години преподава училият в Одрин Апостол Калоянов от Загоричани,[6][7] който обаче в 1885 година заедно с други български учители в Костурско (Търпо Поповски, Григорий Бейдов, Кузман Шапарданов, Константин Дамянов) е вкаран в затвора и училището е затворено.[8] В 1895 – 1896 година учителка в Хрупища е Ангелина Бонева.[9] В 1898 – 1899 година главен български учител в Хрупища е Васил Шанов.[10]

В 1905 година в градеца е открит български параклис и архиерейско наместничество на Българската екзархия, като архиерейски наместници са Григорий Лазаров до 1912 година и Атанас Шишков.[11]

Турско и румънско просветно дело[редактиране | редактиране на кода]

„...отпѫтувахме къмъ Хрупища и стигнахме тамъ за 1 1/2 часъ. Тукъ населението, както и по околнитѣ села, не е погърчено. Това село брои 1000 аромѫне (повечето отъ тѣхъ произлизатъ отъ Грамости), 800 българе и 1000 мухамедане безъ гарнизона, който брои 600 души. Христианското население е съ гръцки духъ. Гръцкото училище има читире учители и една учителка, а романското — единъ учитель съ 30 ученика; толкозъ има и българското училище.

Азъ живѣехъ при аромѫнския учитель и той ме запозна съ тамошнитѣ отношения. Аромѫнетѣ сѫ събрали една сума и искатъ да си съградятъ черква, за което сѫ получили ферманъ отъ правителството, но нѣкои албански бейове не позволявали да се съгражда, а искатъ 80 лири бакшишъ, че тогазъ да се подкачи строението и, въ противенъ случай заплашвали водителитѣ, че ще ги застрелятъ. Между това, съобщено ми е, че черквата[12] е съградена, като сѫ били примахнати прѣчкитѣ, а сѫщо и онѣзи отъ страна на костурския владика.“[13]

До изселването на турците в 1924 година, в града действат и две турски училища, прикрепени към джамии.[3]

В 1881 година в града е открито румънско училище за прорумънски настроените власи грамощени.[5] Учителите в румънското училище са издържани от румънския комитет и идват от Румъномакедонското училище „Свети Апостоли“ в Букурещ. Учибището съобразно междуправителствено споразумение, подписано през 1913 година между Гърция и Румъния, продължава да действа до обявяването на Итало-гръцката война през 1940 година.[3]

Хрупища в началото на XX век[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Хрупища е център на нахия в Костурска каза и има силно смесено население. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Хрупища има 2690 жители, от които 1100 българи, 700 турци, 720 власи и 170 цигани.[14]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Хрупища има 560 българи екзархисти и 1616 българи патриаршисти, както и 100 гърци, 960 власи и 60 цигани, а в паланката функционират българско и гръцко училище.[15] Според Георги Константинов Бистрицки Хрупица преди Балканската война има 30 български, 200 турски, 20 гръцки и 100 куцовлашки къщи.[16]

Гръцки статистики от 1905 година показват Хрупища като градец с 2180 жители, от които 650 гърци, 300 българи, 1200 турци и 30 власи.[17] Според свещеник Златко Каратанасов от Бобища Хрупища има 700 – 800 къщи български и цинцарски.[18]

В „Етнография на Македония“, издадена в 1924 година, Густав Вайганд описва Хрупища като смесено българо-гъркоманско селище на българо-гръцката езикова граница:

Котловината на Кастория е българска, но самата Кастория както и Маврово са гръцки, респективно гърцизирани, в Хрупища гръцката партия е наистина много силна, но не може да става дума за гърцизиране.[19]

При избухването на Балканската война 14 души от Хрупища се включват в Македоно-одринското опълчение.[20]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Стара снимка на центъра на Хрупища

В 1912 година по време на войната в градчето влизат гръцки войски и след Междусъюзническата война в 1913 година Хрупища остава в Гърция. В периода 1914 и 1919 шест, а след 1919 година девет души се изселват по официален път в България.[21] В 1924 година турското население на града е изселено и в него са настанени гърци бежанци от Мала Азия, които в 1928 година са 863 души[22] или според други данни 214 семейства с 852 души.[23] Някои хрупищани се заселват в село Бошинос (Каламонас), Драмско.[24]

В 1925 година, след изселването на мюсюлманското население, започва преустройството на Джумая джамия в църквата „Света Петка“, осветена в 1931 година.[25]

В 1926 градчето е прекръстено на Аргос Орестикон, по името на едноименния античен град, който още не е локализиран.[3]

В същата 1926 година владиката Йоаким Костурски нарежда изцяло да бъде съборен бившият български параклис „Свети Врач“. Параклисът след отнемането му от българската община е превърнат в обор за коне, но местните българи продължават да го посещават и да се молят там и затова владиката нарежда пърното му разрушаване. В сградата на бившето българско училище са настанени гърци бежанци.[26]

По време на Втората световна война в Хрупища има подразделение на Централния македонобългарски комитет и две подразделения на българската паравоенна организация Охрана – общо 180 души начело с Паскал Добролитски от село Добролища. След 1945 за участие в Охрана в Хрупища са арестувани над 200 души.[27][28]

В северната част на града има археологически музей.[29]

Входът на градчето
Преброявания
  • 1913 – 2948 души
  • 1920 – 3603 души
  • 1928 – 3605 души
  • 1940 – 4215 души
  • 1951 – 4196 души
  • 1961 – 5046 души
  • 1971 – 5147 души
  • 1981 – 5979 души
  • 1991 – 6653 души

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Георгиос Скалидис и Анастасиос Алванос от Хрупища

В XIX и началото на XX век Хрупища е със силно смесено население – българи, власи, турци, цигани и гъркомани.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Марков, Георги Христов. „Хрупищко“, Хасково, 2002.
  • Ρούφος, Δ.Κ., „Χρούπιστα“ Μακεδονικό Ημερολόγιο 1908.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά. // Fouit.gr. Посетен на 5 януари 2018.
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Χρούπιστα -- Άργος Ορεστικό
  3. а б в г Τσολάκης, Πάνος. Δύο αξιόλογα σχολικά κτήριατου Άργους Ορεστικού. // Ανακοίνωση στο συνέδριο του Άργους Ορεστικού στις 8.12.2012. Посетен на 23 юли 2020 г.
  4. Марков, Георги Христов. „Хрупищко“, Хасково, 2002, стр. 107.
  5. а б Σιώκης, Νικόλαος Δ. Όψεις από τη ζωή και τη δράση μιας οικογένειας κατά την περίοδο του μακεδονικού αγώνα και του μεσοπόλεμου μέσα από ανέκδοτες πηγές. // Βαλκανικά Σύμμεικτα. 2014. ISSN – 9456 2407 – 9456. σ. 156. Посетен на 22 август 2015 г. (на гръцки)
  6. Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 34.
  7. Македонски дневник (спомени на отец Търпо Поповски), Издателство „Фама“, София, 2006, стр. 47.
  8. Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 27.
  9. Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 36.
  10. Билярски, Цочо, редактор. Даме Груев. Живот и дело. Сборник, Том 2. София, Анико, 2007. с. 527. Посетен на 15 януари 2016.
  11. Марков, Георги Христов. „Хрупищко“, Хасково, 2002, стр. 111 – 112, 133 – 134.
  12. Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 124.
  13. Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 125.
  14. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 267.
  15. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 182 – 183.
  16. Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 9.
  17. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Argos Orestiko. В гръцките статистики „българи“ са единствено българите екзархисти, а патриаршистите се броят за „гърци“.
  18. Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 9.
  19. Вайганд, Густав. Етнография на Македония, т. 1, София, 1992, стр. 465 – 466.
  20. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 886.
  21. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Argos Orestiko.
  22. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Mavrohori.
  23. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  24. Официален сайт на дем Каламбаки
  25. Ιστορικό του Ναού. // Ι.Ν.Αγίας Παρασκευής Άργους Ορεστικού. Посетен на 24 август 2015.
  26. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 720.
  27. Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  28. МИА
  29. Αρχαιολογικό Μουσείο. // Δήμος Άργους Ορεστικού. Посетен на 21 октомври 2016.
     Портал „Македония“         Портал „Македония