Григорий Бейдов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Григорий Бейдов
български свещеник от Македония
Роден

Григорий Бейдов е български свещеник, учител, председател на Костурската българска община.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Григорий Бейдов е роден в голямото българско костурско село Косинец, Османската империя, днес Йеропиги, Гърция. Става свещеник. В учебната 1882 - 1883 година е назначен от София за български учител в българското училище в Костур. В същото време Екзархията в Цариград назначава за учител в града Златко Каратанасов. В Костур Каратанасов и Бейдов уреждат българска училищна община.[1] По-късно Бейдов влиза в конфликт с Панайот Дъмбенски, уволнен е поради нехайство. Каратанасов сам ръководи костурското училище, а Бейдов е произведен в йеромонашески чин, и е назначен в 1883 - 1884 учебна година в Дъмбени.[2][3]

В 1885 година в резултат на интриги от страна на митрополит Кирил Григорий Бейдов и отец Търпо Поповски са арестувани и отведен в Билища, а след това са затворени в Корча. Осем месеца Поповски и Бейдов лежат в затвора без произнесена присъда и са освободени чак на 10 декември същата година, но са изпратени в Битоля, без право да напускат града, където прекарват седем месеца без работа и право да пътуват.[4] В 1886 година Поповски и Бейдов са освободени, но без право да учителстват. Двамата заминават за Цариград да докладват на Екзархията, откъдето отново назначават Бейдов в Костур.[5]

Бейдов е председател на костурската българска община докъм 1890 г., оставяйки противоречиви отзиви за дейността си.[6] Според спомените на Пандо Кляшев заради провинения Екзархията изпраща Бейдов в манастир в България. Оттам той избягва в Сърбия, която около 1896 г. го изпраща с мисия да отваря сръбски училища в Костурско. Усилията на сръбската пропаганда са осуетени от ВМОРО и нейния деец Лазар Поптрайков. Бейдов се завръща в Сърбия и се потурчва.[7][8][9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 - 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 16 - 17.
  2. Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 17 – 18.
  3. Македонски дневник (спомени на отец Търпо Поповски), Издателство „Фама“, София, 2006, стр. 45 – 47.
  4. Македонски дневник (спомени на отец Търпо Поповски), Издателство Фама, София, 2006, стр. 54.
  5. Цариградската патриаршия: поведението на патриаршеските органи
  6. Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 255 – 256.
  7. Кляшев, Пандо. Освободителната борба в Костурско. С., 1925, с.14-15.
  8. Чекаларов, Васил. Дневник. 1901-1903 г., С., 2001.
  9. Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 17.
     Портал „Македония“         Портал „Македония