Пандо Кляшев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пандо Кляшев
български революционер
Pando Klyashev IMARO potrait.jpg
Роден
Починал
31 юли 1907 година (24 г.)
ПогребанАпоскеп, Гърция
Учил вБитолска българска класическа гимназия
Солунска българска мъжка гимназия
ПодписPando Klyashev Signature.svg
Пандо Кляшев в Общомедия

Панталей (Пандо) Янаков (Янакиев, Наков) Кляшев е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Използва псевдоними като Аристотел и П. Корсикански.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Васил Чекаларов и Пандо Кляшев с другари
Четата на Пандо Кляшев, най-вляво е Йото Люлов, втори прав отдясно-наляво е Ставро Грозданов.

Пандо Кляшев е роден в 1882 година в голямото костурско село Смърдеш, тогава в Османската империя, днес Кристалопиги, Гърция. Учи в Костурското българско третокласно училище.[3] От 1896 до 1899 година учи в Солунската българска гимназия, а от 1899 до 1900 в Битолската българска класическа мъжка гимназия, където членува в революционен кръжок.[2] В края на 1898 година Кляшев влиза в Революционното братство, а след разпадането му се присъединява към ВМОРО. Учителства в 1900/1901 учебна година в родното си село Смърдеш,[2] а през юли 1901 година влиза в четата на Марко Лерински.[2]

Съединените костурски чети на войводите Васил Чекаларов, Иван Попов, Пандо Кляшев, Никола Андреев и Манол Розов след превземането на Клисура.
Пандо Кляшев сниман в Костурско от американския журналист Алберт Сониксен (1906 г.).
Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Кляшев (11-и в първата колона).

Кляшев е един от ръководителите на Костурския революционен район от 1901 до 1903 година.[2] Участва като делегат от Костурския район на Смилевския конгрес на Битолския революционен окръг през май 1903 година.[2] По време на последвалото Илинденско-Преображенско въстание през лятото на 1903 година е член на Костурското горско началство[4] и взима участие в нападението на турската войска при село Вишени и в превземането на Клисура и това на Невеска.

След въстанието заминава за Свободна България, а през пролетта на 1904 година отново влиза с чета в Костурско.[4] Междувременно се включва във Временния комитет на Борис Сарафов в София.[5][2] През 1906 година е избран за член на Битолския окръжен революционен комитет, какъвто остава до смъртта си.[2]

Пандо Кляшев загива с цялата си чета на 31 юли 1907 година в сражение с турска войска в местността Лильовски Осойки край село Дреновени (днес Кранионас), Костурско,[7][4][8] като се самоубива.[4] С него загиват Никола Михов, Лазар Палчев от Връбник, Петър Клянев, Нумо Марковски от Косинец и Васил Хаджипавлов от Желево.

Спомените му за революционното движение в Костурско до 1904 са публикувани (1925) от Любомир Милетич в книга II от поредицата „Материали за историята на македонското освободително движение“.

Георги Константинов Бистрицки пише за него:

„ Пандо Кляшев от с. Смърдеш, свършил курса на Българската класическа гимназия в Битоля, млад момък, наскоро издигнат до степента ръководител на народо-освободителното дело в околията и член на Управителното тяло на Окръжния революционен комитет, по извършено грозно предателство най-трагично завърши живота заедно с цялата си чета при село Дреновени.[9] “

По повод геройската смърт на Кляшев двамата учители в Дреновени Киро Королов и Илия Григоров пишат песента „Траур, траур, народе“:

„ Tраур, траур, народе

Тежки неволи и мъки

В Дреновските гъсти осои

Кляшев войвода

Гордо викаше:

„Дръще се момци

Кръв ще се лее зарад свобода

Той що ни нази продаде

Той скъпо ще плати“.

Борба се почна, борба юнашка

Турците викат „Алах, алах“

Комити викат „Ура, ура

Смърт на тирана!“

“

[10]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 10, 75.
  2. ↑ а б в г д е ж з Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. IX (от Ф. № 801 до Ф. № 881; нови постъпления към Ф. 10, 13, 22, 26, 35, 207, 229, 284, 263, 442). София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Български исторически архив, 2006. ISBN 954-523-085-1. с. 165.
  3. ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 52.
  4. ↑ а б в г Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 78.
  5. ↑ Протоколи на Временния комитет на Сарафов март-декември 1904 г., в: Билярски, Цочо. Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1893 – 1919 г.) – Документи на централните ръководни органи, Том I, Част I, УИ „Св. Климент, Охридски, София, 2007, стр.353 – 359
  6. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.24
  7. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 222-223.
  8. ↑ Koroloff, Larry. Drenoveni. The Life and Demise of a Macedonian Village. Pickering, 2014. p. 66.
  9. ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 50.
  10. ↑ Koroloff, Larry. Drenoveni. The Life and Demise of a Macedonian Village. Pickering, 2014. p. 354. (на английски)
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Пандо_Кляшев&oldid=11659695“.