Пандо Кляшев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Пандо Кляшев
български революционер

Роден
Починал

Образование Битолска българска класическа гимназия
Подпис Pando Klyashev Signature.svg
Пандо Кляшев в Общомедия

Панталей Янаков Наков, известен като Пандо Кляшев, е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Използва псевдоними като Аристотел и П. Корсикански[1].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Васил Чекаларов и Пандо Кляшев с другари
Четата на Пандо Кляшев, най-вляво е Йото Люлов.

Пандо Кляшев е роден в голямото костурско село Смърдеш, тогава в Османската империя, днес Кристалопиги, Гърция. Учи в Костурското българско третокласно училище.[2] От 1896 до 1899 година учи в Солунската българска гимназия, а от 1899 до 1900 в Битолската българска класическа мъжка гимназия. В края на 1898 година Кляшев влиза в Революционното братство, а след разпадането му се присъединява към ВМОРО. Учителства една година в родното си село Смърдеш, а през юли 1901 година влиза в четата на Марко Лерински.

Съединените костурски чети на войводите Васил Чекаларов, Иван Попов, Пандо Кляшев, Никола Андреев и Манол Розов след превземането на Клисура.
Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Кляшев (11-и в първата колона).

Кляшев участва като делегат от Костурски революционен район на Смилевския конгрес на Битолския революционен окръг. По време на Илинденското въстание през 1903 година е член на Костурското горско началство и взима участие в нападението на турската войска при село Вишени и в освобождаването на градчетата Клисура и Невеска. След въстанието идва в България, а през пролетта на 1904 година отново влиза с чета в Костурско. Междувременно се включва във Временния комитет на Борис Сарафов в София[3]. През 1906 година е избран за член на Битолския окръжен революционен комитет.

Пандо Кляшев загива с цялата си чета на 31 юли 1907 година в сражение с турска войска в местността Лильовски Осойки край село Дреновени (днес Кранионас), Костурско.[4][5]С него загиват Никола Михов, Лазар Палчев от Връбник, Петър Клянев, Нумо Марковски от Косинец и Васил Хаджипавлов от Желево.

Георги Константинов Бистрицки пише за него:

Пандо Кляшев от с. Смърдеш, свършил курса на Българската класическа гимназия в Битоля, млад момък, наскоро издигнат до степента ръководител на народо-освободителното дело в околията и член на Управителното тяло на Окръжния революционен комитет, по извършено грозно предателство най-трагично завърши живота заедно с цялата си чета при село Дреновени.[6]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.10, 75
  2. Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 52.
  3. Протоколи на Временния комитет на Сарафов март-декември 1904 г., в: Билярски, Цочо. Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1893 – 1919 г.) – Документи на централните ръководни органи, Том I, Част I, УИ "Св. Климент, Охридски, София, 2007, стр.353-359
  4. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 78.
  5. Koroloff, Larry. Drenoveni. The Life and Demise of a Macedonian Village. Pickering, 2014. p. 66.
  6. Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 50.
     Портал „Македония“         Портал „Македония