Пандо Кляшев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Пандо Кляшев
български революционер

Роден
Починал
Дреновени, Османска империя

Образование Битолска българска класическа гимназия
Подпис Pando Klyashev Signature.svg
Пандо Кляшев в Общомедия

Панталей Янаков Наков, известен като Пандо Кляшев, е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Използва псевдоними като Аристотел и П. Корсикански[1].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Васил Чекаларов и Пандо Кляшев с другари
Четата на Пандо Кляшев, най-вляво е Йото Люлов.

Пандо Кляшев е роден в голямото костурско село Смърдеш, тогава в Османската империя, днес Кристалопиги, Гърция. Учи в Костурското българско третокласно училище.[2] От 1896 до 1899 година учи в Солунската българска гимназия, а от 1899 до 1900 в Битолската българска класическа мъжка гимназия. В края на 1898 година Кляшев влиза в Революционното братство, а след разпадането му се присъединява към ВМОРО. Учителства една година в родното си село Смърдеш, а през юли 1901 година влиза в четата на Марко Лерински.

Съединените костурски чети на войводите Васил Чекаларов, Иван Попов, Пандо Кляшев, Никола Андреев и Манол Розов след превземането на Клисура.
Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Кляшев (11-и в първата колона).

Кляшев участва като делегат от Костурски революционен район на Смилевския конгрес на Битолския революционен окръг. По време на Илинденското въстание през 1903 година е член на Костурското горско началство и взима участие в нападението на турската войска при село Вишени и в освобождаването на градчетата Клисура и Невеска. След въстанието идва в България, а през пролетта на 1904 година отново влиза с чета в Костурско. Междувременно се включва във Временния комитет на Борис Сарафов в София[3]. През 1906 година е избран за член на Битолския окръжен революционен комитет.

Пандо Кляшев загива с цялата си чета на 31 юли 1907 година в сражение с турска войска в местността Лильовски Осойки край село Дреновени (днес Кранионас), Костурско.[5][6]С него загиват Никола Михов, Лазар Палчев от Връбник, Петър Клянев, Нумо Марковски от Косинец и Васил Хаджипавлов от Желево.

Георги Константинов Бистрицки пише за него:

Пандо Кляшев от с. Смърдеш, свършил курса на Българската класическа гимназия в Битоля, млад момък, наскоро издигнат до степента ръководител на народо-освободителното дело в околията и член на Управителното тяло на Окръжния революционен комитет, по извършено грозно предателство най-трагично завърши живота заедно с цялата си чета при село Дреновени.[7]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр.10, 75
  2. Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 52.
  3. Протоколи на Временния комитет на Сарафов март-декември 1904 г., в: Билярски, Цочо. Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1893 – 1919 г.) – Документи на централните ръководни органи, Том I, Част I, УИ „Св. Климент, Охридски, София, 2007, стр.353 – 359
  4. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДАА, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.24
  5. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 78.
  6. Koroloff, Larry. Drenoveni. The Life and Demise of a Macedonian Village. Pickering, 2014. p. 66.
  7. Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 50.
     Портал „Македония“         Портал „Македония