Петър Погончев
| Петър Погончев | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1875 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Петър Погончев в Общомедия | |
Петър Вангелов Погончев е български военен и революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет, по-късно войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Погончев е роден в 1875 година в голямото българско костурското село Загоричани, днес Василиада, Гърция. Завършва IV клас в гимназия в София и влиза в Българската армия. Присъединява се към Върховния комитет. В 1900 година се връща в Загоричани. През септември 1902 година посреща и подпомага пристигналия в Костурско върховистки отряд на съселянина му полковник Анастас Янков.[1]
По-късно се присъединява към ВМОРО и взима активно участие в Илинденско-Преображенското въстание като войвода на загорицката чета. Участва в превземането на Клисура и това на Невеска.[2][3]
При опит да мине гръцко-турската граница в 1904 година на път за Битолско е заловен от османските власти.[2][3] В османските документи пише Петре Богорчев, българин, православен, „хванат как я преминава султанската граница, идвайки от България в Гърция с цел да го наруши порядъкът“, обвинен от Костурския следствен отдел, лежал в Костурския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година.[4] Отново се захваща с революционна дейност.[5]
Загива в 1908 година в сражение с гръцки андарти при Горничево[2][3] или в последното сражение преди Хуриета с турци при Емборе.[6][7]
Георги Константинов – Бистрицки пише за него:
| „ | Петър Погончев от село Загоричани, с непълно средно образование, виден деец - пламенен патриот, падна геройски в последното сражение с турците (преди хуриета) в с. Емборе и тури край на непоносими мъки и страдания от тежка и неизлечима болест.[6] | “ |
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 170 – 171.
- 1 2 3 Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893 – 1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 130.
- 1 2 3 Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 361.
- ↑ Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 162. (на македонска литературна норма)
- ↑ Василев – Загоричанин, Спиро. Спомени за родното ми село Загоричани. София, 1960. с. 31.
- 1 2 Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 53.
- ↑ Тзавелла, Христофор. Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев. София, Македония прес, 2003. ISBN 954-8823-46-2. с. 303.
| |||||||||||||||||
