Костандо Живков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Костандо Живков
български революционер
Роден
Починал

Костандо Живков, известен като Желегоцки, е български революционер, костурски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Костандо Живков е роден в костурското село Тиквени (днес Колокинту, Гърция). До 1901 година е воловар в село Псора. През юни 1901 година убива местен турчин и става нелегален. Взима участие в Илинденско-Преображенско въстание като проявява храброст в сраженията. През лятото на 1904 година става районен войвода, замествайки Нумо Янакиев (Желински), а негов секретар става Киряк Шкуртов.

На 4 декември 1904 година Костандо Живков и Яни Христов са извикани от Осничани в костенарското село Либешово, където попадат на андартска засада, организирана от капитаните Георгиос Цондос, Хрисостомос Хрисомалидис, Алексис Караливанос и Панделис Кандилас. Обградени от 200 гръцки четници Живков и Христов заедно със сина на хазайката си дават седемчасово сражение, в което загиват 32 гърци. Двамата другари на Костандо Живков падат убити, а той загива след като андартите запалват къщата.[1][2] Заместен е като районен войвода от Киряк Шкуртов.[3]

Братът на Костандо Щерьо Живков загива в 1907 година като четник на ВМОРО в Косинец.[4] Другите му братя Апостол и Христо загиват съответно през Първата световна война в българската армия и Гръцко-турската война в гръцката армия[5].

Георги Константинов Бистрицки пише за него:

Костандо Желегоцки от с. Желегоже, с първоначално образование, достоен наследник на Нумо Желински, блевент юнак и авантюрист, страшилище на нестраколските турци харамии и на гръцките бандити, безпримерен народен защитник, геройски загина заедно със скъпоценния си другар подвойвода Иван Христов в люто сражение с гръцка банда в Лебишево.[6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Илюстрация Илинден, април 1940, година 12, книга 4 (144), стр. 8-9.
  2. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 57.
  3. Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр. 197-198.
  4. Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 170-171.
  5. Македонски Алманах, Индианополис, 1940 г., стр.372
  6. Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 54.
     Портал „Македония“         Портал „Македония