Костандо Живков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Костандо Живков
български революционер
Роден
Починал

Костандо Живков, известен като Желегоцки, е български революционер, костурски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Костандо Живков е роден през 1867 година в костурското село Желегоже, тогава в Османската империя, днес Пендаврисо, Гърция.[1][2] Или по-малко вероятно в Тиквени, днес Колокинту, Гърция.[3] До 1901 година е воловар в село Псора. През юни 1901 година убива местен турчин и става нелегален. Взима участие в Илинденско-Преображенско въстание като проявява храброст в сраженията. През лятото на 1904 година става районен войвода, замествайки Нумо Янакиев (Желински), а негов секретар става Киряк Шкуртов.

На 4 декември 1904 година Костандо Живков и Яни Христов са извикани от Осничани в костенарското село Либешово, където попадат на андартска засада, организирана от капитаните Георгиос Цондос, Хрисостомос Хрисомалидис, Алексис Караливанос и Панделис Кандилас. Обградени от 200 гръцки четници Живков и Христов заедно със сина на хазайката си дават седемчасово сражение, в което загиват 32 гърци. Двамата другари на Костандо Живков падат убити, а той загива след като андартите запалват къщата.[4][5] Заместен е като районен войвода от Киряк Шкуртов.[3]

Братът на Костандо Щерьо Живков загива в 1907 година като четник на ВМОРО в Косинец.[6][7] Другите му братя Апостол и Христо загиват съответно през Първата световна война в българската армия и Гръцко-турската война в гръцката армия[8].

Георги Константинов Бистрицки пише за него:

Костандо Желегоцки от с. Желегоже, с първоначално образование, достоен наследник на Нумо Желински, левент юнак и авантюрист, страшилище на нестраколските турци харамии и на гръцките бандити, безпримерен народен защитник, геройски загина заедно със скъпоценния си другар подвойвода Иван Христов в люто сражение с гръцка банда в Лебишево.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 54.
  2. Тзавелла, Христофор. Спомени на Анастас Лозанчев - член на главния щаб на Илинденското въстание. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2007. ISBN 9789540726366. с. 652.
  3. а б Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1943. с. 197-198.
  4. Шкуртовъ, Кирякъ. Революционната епоха в Костенарията - 1903 - 1908 год.. // „Илюстрация Илиндень“ XII (4 (114). София, априлъ 1940. с. 8 - 9.
  5. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 57.
  6. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 162.
  7. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 170-171.
  8. Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 372.
     Портал „Македония“         Портал „Македония