Атанас Кършаков
| Атанас Кършаков | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1883 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Битолска българска класическа гимназия |
| Семейство | |
| Братя/сестри | Христо Кършаков |
| Атанас Кършаков в Общомедия | |
Атанас (Насо) Андреев Кършаков (Каршияков), наричан Лъва,[1][2][3] е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[4]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Кършаков е роден в 1880 година[6] или в 1883 година[7] в костурското село Косинец, тогава в Османската империя (днес Йеропиги, Гърция). Брат е на Христо Кършаков[8] и братовчед на Васил Кършаков. Учи в Битолската българска класическа гимназия, но я напуска и влиза в редовете на ВМОРО. Става четник при Марко Лерински, а по-късно центрови войвода в Костурски революционен район.[9]
Заедно с Лазар Киселинчев, Васил Чекаларов и Дельо Марковски организира канали за внос на оръжие от Албания и Гърция. На 8 юли 1903 година, месец преди избухването на Илинденско преображенското въстание, Кършаков е тежко ранен от хора на предателя Коте Христов.[10]
След въстанието участва в отблъскването на Гръцката въоръжена пропаганда в Костурско.[11] Така през септември 1905 година четата на Кършаков отблъсква андартско нападение над село Бесвина.[12] Месец по-късно на 15 октомври, заедно с четите на Митре Влаха и Пандо Кляшев, разбива андартската чета на Николаос Платанияс (Василакис Лахтарис) в село Оровник.[13] Според Пандо Сидов сражението е край Ощима и в него загиват трима андарти и Коста Гульов от Косинец.[14]
През юни 1906 година Кършаков устройва в местността Кресто край Осничани засада на Сельо Забърденски, главорез и агент на гръцките чети, като успява да го рани смъртоносно и Сельо умира в местността Дива слива край Виделуща.[15]
На 4 юли 1907 година четата на Кършаков се сражава край село Стенско (днес Стена, Гърция) с андартските чети на капитан Рупакяс (Георгиос Томбрас) и капитан Лахтарас, както и с пристигнала по-късно турска войскова част. Тежко ранен, Кършаков се добира до Стенско, където е убит.[16] На втория ден след погребението на Кършаков, за да не се гаврят турците с главата му, Христо Тарев, Филип Кършаков и Пандо Четириски отварят гроба на войводата, отрязват главата му и я отнасят в Дъмбени, където я погребват.[17] В Дъмбени правят снимка за спомен с отрязаната глава на своя войвода.[18]
След смъртта на Кършаков четата му е поета от войводата Никола Дочев от Стара Загора.[19]
Георги Константинов – Бистрицки пише за него:
| „ | Атанас Кършаков от с. Косинец, с непълно средно образование, буен и смел войвода, отличил се в люти сражения с турци и гърци, легендарен по премахването на башибозушкия шеф в Нестрам-кол, най-славно загина в голямо сражение с турци, башибозуци и гръцки бандити в с. Гръче за отбраната на брата си роба.[20] | “ |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 821.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 61.
- ↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 74.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893 – 1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 89.
- ↑ ЦДА, ф.892к, оп.1, а.е. 31
- ↑ Тзавелла, Христофор. Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев. София, Македония прес, 2003. ISBN 954-8823-46-2. с. 302.
- ↑ Λεωνίδας Παπάζογλου, Φωτογραφικά πορτραίτα από την Καστοριά και την περιοχή της την περίοδο του Μακεδονικού Αγώνα, Μουσείο Φωτογραφίας Θεσσαλονίκης, 2004, σ.103.
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел IV. София, Библиотека Струмски, 2025. с. 359.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 301.
- ↑ Тзавелла, Христофор. Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев. София, Македония прес, 2003. ISBN 954-8823-46-2. с. 162.
- ↑ Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 213.
- ↑ По диритѣ на андартитѣ // Илюстрация Илиндень 3 (3). Илинденска организация, юли 1927. с. 9.
- ↑ Сидов, Пандо. Записки от четническия ми нелегален живот // Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 647.
- ↑ Шкуртовъ, Кириякъ. Революционната епоха въ Костенарията - 1903 - 1908 год. // Илюстрация Илиндень XII (6 (116). Издание на Илинденската Организация, юний 1940. с. 11.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 251.
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел IV. София, Библиотека Струмски, 2025. с. 374.
- ↑ Λεωνίδας Παπάζογλου, Φωτογραφικά πορτραίτα από την Καστοριά και την περιοχή της την περίοδο του Μακεδονικού Αγώνα, Μουσείο Φωτογραφίας Θεσσαλονίκης, 2004, σ.103-104.
- ↑ Тзавелла, Христофор. Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев. София, Македония прес, 2003. ISBN 954-8823-46-2. с. 138.
- ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 52.
| |||||||||||||||||
