Васил Котев
| Васил Котев | |
|---|---|
| български революционер | |
.jpg) | |
| Роден | |
| Починал | 7 октомври 1903 г.
|
| Васил Котев в Общомедия | |
Васил (Цильо) Котев или Котов,[1] наречен Какальо[2] и Кономладски[3], е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
.jpg)
Васил Кономладски е роден в костурското село Кономлади, днес Макрохори, Гърция. Брат е на Новачко Котев. Получава начално образование. Влиза във ВМОРО и е четник при Атанас Петров, като участва в убийството на Касъм ага. В 1900 година е арестуван и лежи една година в затвора. В края на 1902 година е четник при Митре Влаха. Взима активно участие в Илинденско-Преображенското въстание като войвода на Кономладската центрова чета, действала в родното му Костурско и в Мариово.[4][5] Участва в превземането на градчето Невеска. При завръщането си от Мариово, костурската чета попада на засада в полите на планината Вич при Лаген, при която войводата ѝ Васил Кономладски загива.[6][7][8][9]
Христо Силянов нарича Васил Кономладски:
| „ | един голям локален вожд – от ония, чиличеният дух на които не знаеше какво е крушение.[10] | “ |
Георги Константинов Бистрицки пише за него:
| „ | Цильо Котев от с. Кономлади, с първоначално образование, горещ патриот, участвал в повечето сражения през въстанието, представител на едно от най-пострадалите семейства и на най-нещастен род в околията за отечеството благо, свърши живота си къде края на въстанието – при битката в с. Лаген.[11] | “ |
Фамилия[редактиране | редактиране на кода]
Васил Кономладски е син на Коте и потомък (най-вероятно внук) на поп Петър от Кономлади. Има четирима братя и три сестри, от които са известни трима братя: Новачко, Христо (? – около 1909) и Доне (Андон, около 1859 - около 1959). Оженва се към 1880 година за Търпена Васильовска-Бърдарова също от Кономлади, (? – 1925), от която има трима сина и три дъщери: Мария (около 1890 – януари 1963), Георги, София (Софка), трета дъщеря, Тодор (около 1893 – около 1968) и Траян (около 1897 – 8 март 1969).[12]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 145.
- ↑ Тзавелла, Христофор. Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев. София, Македония прес, 2003. ISBN 954-8823-46-2. с. 302.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 102.
- ↑ Илинденско-Преображенското въстание 1903 – 1968. Дневник на Васил Чекаларов.
- ↑ Дневник на Михаил Розов, в: „Дневници и спомени за Илинденско-Преображенското въстание“, Издателство на Отечествения фронт, София, 1984, стр.68.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 83.
- ↑ Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 128.
- ↑ Милетич, Любомир. Борбата въ Костурско и Охридско (до 1904 г.). По спомени на Иван Попов, Смиле Войданов, Деян Димитров и Никола Митрев, Македонски научен институт, София, 1926, стр.56., архив на оригинала от 12 декември 2013, https://web.archive.org/web/20131212174846/http://strumski.com/read_pdf.php?id=170, посетен на 2013-12-08
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 231.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 196.
- ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 53.
- ↑ Сведения на Васил Траянов Котев, внук на Васил Кономладски.
| |||||||||||||||||
Портал „