Васил Котев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Васил Котев
български революционер
BASA-770K-1-202-1-Tsile Konomladski (cropped).jpg
Роден
Починал
Васил Котев в Общомедия

Васил (Цильо) Котев, наречен Кономладски[1], е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Васил Котев (четвърти прав) в четата на Пандо Кляшев

Васил Кономладски е роден в костурското село Кономлади, днес Макрохори, Гърция. Брат е на Новачко Котев. Получава начално образование. Влиза във ВМОРО и е четник при Атанас Петров, като участва в убийството на Касъм ага. В 1900 година е арестуван и лежи една година в затвора. В края на 1902 година е четник при Митре Влаха. Взима активно участие в Илинденско-Преображенското въстание като войвода на Кономладската центрова чета, действала в родното му Костурско и в Мариово.[2][3] Участва в превземането на градчето Невеска. При завръщането си от Мариово, костурската чета попада на засада в полите на планината Вич при Лаген, при която войводата ѝ Васил Кономладски загива.[4][5][6]

Христо Силянов нарича Васил Кономладски:

един голям локален вожд – от ония, чиличеният дух на които не знаеше какво е крушение.[7]

Георги Константинов Бистрицки пише за него:

Цильо Котев от с. Кономлади, с първоначално образование, горещ патриот, участвал в повечето сражения през въстанието, представител на едно от най-пострадалите семейства и на най-нещастен род в околията за отечеството благо, свърши живота си къде края на въстанието – при битката в с. Лаген.[8]

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Васил Кономладски е син на Коте и потомък (най-вероятно внук) на поп Петър от с. Кономлади. Има четирима братя и три сестри, от които са известни трима братя: Новачко, Христо (? – ок.1909) и Доне (Андон, ок.1859 -ок.1959). Оженва се към 1880 г. за Търпена Васильовска-Бърдарова (също от с. Кономлади, ? – 1925), от която има трима сина и три дъщери: Мария (ок.1890 – януари 1963), Георги, София (Софка), трета дъщеря, Тодор (ок.1893 – ок.1968) и Траян (ок.1897 – 8 март 1969).[9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр.102
  2. Илинденско-Преображенското въстание 1903 – 1968. Дневник на Васил Чекаларов.
  3. Дневник на Михаил Розов, в: „Дневници и спомени за Илинденско-Преображенското въстание“, Издателство на Отечествения фронт, София, 1984, стр.68.
  4. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 83.
  5. Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 128.
  6. Милетич, Любомир. Борбата въ Костурско и Охридско (до 1904 г.). По спомени на Иван Попов, Смиле Войданов, Деян Димитров и Никола Митрев, Македонски научен институт, София,1926, стр.56.
  7. Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том I, София, 1993, стр. 196.
  8. Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 53.
  9. Сведения на Васил Котев, внук на Васил Кономладски и син на Траян Котев.
     Портал „Македония“         Портал „Македония