Васил Котев
| Васил Котев | |
|---|---|
| български революционер | |
| Роден | |
| Починал |
7 октомври 1903 г.
|
Васил (Цильо) Котев, наречен Кономладски[1], е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Васил Кономладски е роден в костурското село Кономлади, днес Макрохори, Гърция. Брат е на Новачко Котев. Получава начално образование. Влиза във ВМОРО и е четник при Атанас Петров, като участва в убийството на Касъм ага. В 1900 година е арестуван и лежи една година в затвора. В края на 1902 година е четник при Митре Влаха. Взима активно участие в Илинденско-Преображенското въстание като войвода на Кономладската центрова чета, действала в родното му Костурско и в Мариово.[2][3] Участва в превземането на градчето Невеска. При завръщането си от Мариово, костурската чета попада на засада в полите на планината Вич при Лаген, при която войводата ѝ Васил Кономладски загива.[4][5][6]
Христо Силянов нарича Васил Кономладски:
| „ | един голям локален вожд – от ония, чиличеният дух на които не знаеше какво е крушение.[7] | “ |
Георги Константинов Бистрицки пише за него:
| „ | Цильо Котев от с. Кономлади, с първоначално образование, горещ патриот, участвал в повечето сражения през въстанието, представител на едно от най-пострадалите семейства и на най-нещастен род в околията за отечеството благо, свърши живота си къде края на въстанието – при битката в с. Лаген.[8] | “ |
Фамилия[редактиране | редактиране на кода]
Васил Кономладски е син на Коте и потомък (най-вероятно внук) на поп Петър от с. Кономлади. Има четирима братя и три сестри, от които са известни трима братя: Новачко, Христо (? – ок.1909) и Доне (Андон, ок.1859 -ок.1959). Оженва се към 1880 г. за Търпена Васильовска-Бърдарова (също от с. Кономлади, ? – 1925), от която има трима сина и три дъщери: Мария (ок.1890 – януари 1963), Георги, София (Софка), трета дъщеря, Тодор (ок.1893 – ок.1968) и Траян (ок.1897 – 8 март 1969).[9]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр.102
- ↑ Илинденско-Преображенското въстание 1903 – 1968. Дневник на Васил Чекаларов.
- ↑ Дневник на Михаил Розов, в: „Дневници и спомени за Илинденско-Преображенското въстание“, Издателство на Отечествения фронт, София, 1984, стр.68.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 83.
- ↑ Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 128.
- ↑ Милетич, Любомир. Борбата въ Костурско и Охридско (до 1904 г.). По спомени на Иван Попов, Смиле Войданов, Деян Димитров и Никола Митрев, Македонски научен институт, София,1926, стр.56.
- ↑ Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том I, София, 1993, стр. 196.
- ↑ Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 53.
- ↑ Сведения на Васил Котев, внук на Васил Кономладски и син на Траян Котев.
| |||||||||||||||||
Портал „
