Васил Котев
Васил Котев | |
---|---|
български революционер | |
![]() |
|
Роден | |
Починал |
7 октомври 1903 г.
|
Васил Котев в Общомедия |
Васил (Цильо) Котев, наречен Кономладски[1], е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Васил Кономладски е роден в костурското село Кономлади, днес Макрохори, Гърция. Брат е на Новачко Котев. Получава начално образование. Влиза във ВМОРО и е четник при Атанас Петров, като участва в убийството на Касъм ага. В 1900 година е арестуван и лежи една година в затвора. В края на 1902 година е четник при Митре Влаха. Взима активно участие в Илинденско-Преображенското въстание като войвода на Кономладската центрова чета, действала в родното му Костурско и в Мариово.[2][3] Участва в превземането на градчето Невеска. При завръщането си от Мариово, костурската чета попада на засада в полите на планината Вич при Лаген, при която войводата ѝ Васил Кономладски загива.[4][5][6][7]
Христо Силянов нарича Васил Кономладски:
„ | един голям локален вожд – от ония, чиличеният дух на които не знаеше какво е крушение.[8] | “ |
Георги Константинов Бистрицки пише за него:
„ | Цильо Котев от с. Кономлади, с първоначално образование, горещ патриот, участвал в повечето сражения през въстанието, представител на едно от най-пострадалите семейства и на най-нещастен род в околията за отечеството благо, свърши живота си къде края на въстанието – при битката в с. Лаген.[9] | “ |
Фамилия[редактиране | редактиране на кода]
Васил Кономладски е син на Коте и потомък (най-вероятно внук) на поп Петър от с. Кономлади. Има четирима братя и три сестри, от които са известни трима братя: Новачко, Христо (? – ок.1909) и Доне (Андон, ок.1859 -ок.1959). Оженва се към 1880 г. за Търпена Васильовска-Бърдарова (също от с. Кономлади, ? – 1925), от която има трима сина и три дъщери: Мария (ок.1890 – януари 1963), Георги, София (Софка), трета дъщеря, Тодор (ок.1893 – ок.1968) и Траян (ок.1897 – 8 март 1969).[10]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 102.
- ↑ Илинденско-Преображенското въстание 1903 – 1968. Дневник на Васил Чекаларов.
- ↑ Дневник на Михаил Розов, в: „Дневници и спомени за Илинденско-Преображенското въстание“, Издателство на Отечествения фронт, София, 1984, стр.68.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 83.
- ↑ Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 128.
- ↑ Милетич, Любомир. Борбата въ Костурско и Охридско (до 1904 г.). По спомени на Иван Попов, Смиле Войданов, Деян Димитров и Никола Митрев, Македонски научен институт, София, 1926, стр.56., архив на оригинала от 12 декември 2013, https://web.archive.org/web/20131212174846/http://strumski.com/read_pdf.php?id=170, посетен 12 декември 2013
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 231.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1933. с. 196.
- ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 53.
- ↑ Сведения на Васил Котев, внук на Васил Кономладски и син на Траян Котев.
|