Кономлади

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Егейска Македония, Гърция. За бежанското село в България вижте Ново Кономлади.

Кономлади
Μακροχώρι
— село —
Гърция
40.6728° с. ш. 21.2625° и. д.
Кономлади
Западна Македония
40.6728° с. ш. 21.2625° и. д.
Кономлади
Костурско
40.6728° с. ш. 21.2625° и. д.
Кономлади
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Костур
Географска област Кореща
Надм. височина 950 m
Население 117 души (2011 г.)
Кономлади в Общомедия

Конòмлади (на гръцки: Μακροχώρι, Макрохори, катаревуса: Μακροχώριον, Макрохорион, до 1926 година Κονομπλάτι, Кономблати[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Костур, област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото отстои на 25 километра северно от демовия център Костур, в областта Кореща (Корестия) и на 10 километра североизточно от Габреш. Разположено е в една котловина между Вич (Вици) и нейните разклонения Винов Танец, Лисец, Рунджел, Полената и Кукул. През селото минават Големата и Малата река, които се сливат в центъра му. Три километра дългото село има три махали - Горна, Средна и Долна махала.[2] На пет километра на север е село Статица (Мелас), а на пет на юг - Поздивища (Халара).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Изображение на Светите земи от църквата „Свети Атанас

Според местна легенда селото е основано от трима братя, бягащи от турците в местността Цер. По-късно селото се премества на днешното място.[2] В XV век в Кономлат са отбелязани поименно 139 глави на домакинства.[3] В края на XIX век Кономлади е чисто българско село. Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Кономлат (Konomlat) живеят 1020 гърци.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Кономлати (Konomlati) е посочено като село със 110 домакинства и 300 жители българи.[5] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Кономлади има 1100 жители българи християни.[6] В 1897 година е построена българската църква „Свети Атанас“.[7] В края на XIX век в Кономлади е открито българско училище. В него в учебната 1883 – 1884 година преподава Константин Дамянов.[8]

През 1903 година селото пострадва по време на Илинденското въстание, като при няколкото нападения на турски аскер е ограбено, а жителите Яне Темелков и Стоян Иванов са убити. От Кономлади хора се включват във въстаническите чети, от тях загиват Васил Китев, Мельо Гелев, Доне Карамфилов, Васил Трайков, Стоян Мельов, Ставро Донев, Лазо Гелев и Димитър Котев.[9]

В началото на XX век мнозинството от жителите на Кономлади са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 1136 българи екзархисти и 400 българи патриаршисти гъркомани и функционират българско и гръцко училище.[10]

Гръцка статистика от 1905 година представя селото като гръцко с 200 жители.[11] Според Георги Константинов Бистрицки Кономлади преди Балканската война има 230 български къщи.[12]

Според други гръцки данни 60 семейства в селото са патриаршистки, а 120 екзархийски като по-късно цялото село става екзархийско.[13]

В първите дни на април 1908 година властта претърсва селото, като обиските са съпроводени с изтезния и насилие.[14]

При избухването на Балканската война в 1912 година 6 души от Кономлади са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[15]

В 1915 година костурчанинът учител Георги Райков пише:

1 ч. от с. Поздивища, нагоре на северезопад до реката е разположено българското село Кономлати с 200 къщи. Населението говори на матерния си български язик. Имат си свои български църкви, училища, свещеници и учители свои съселяни, а именно: поп Сотир Котев, поп Христо, а учители Георги поп Сотиров и Наке Рочката. От това село са българските революционери - войводите: Христо Цветков, Васил Котев, Никола Котев, Доне Попов и още осем души четници. По-забележителни от първенците на това село са: Георги и Динко Мичови, Траян Попов и Борис Митов.[16]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Кономлади е обозначено като българско селище.[17]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. През 20-те години селото е прекръстено на Макрохорион. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Кономлати има 230 къщи славяни християни.[18] В 1928 година в селото има 18 гърци бежанци от Турция[19] или според други данни 2 семейства с 11 души.[20] Между 1914 и 1919 година 32 души от Кономлади подават официално документи за емиграция в България, а след 1919 - 36. В селото има 13 политически убийства.[11] Емиграцията между двете световни войни е значително по-голяма от официалните данни. В България бежанците от Кономлади се установяват предимно в село Ново Кономлади, Петричко.[2]

Традиционно селото се занимава със скотовъдство и произвежда жито и орехи.[2]

След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година в Кономлади е установена българска общинска власт. В общинския съвет влизат Сотир Томов, Доне Гащаров, Митре Николов, Коле Шанов, Лазо Младенов, Зипо Марчов, Тодор Митрушев, Сотир Попов, Тодор Нунчев, Лексо Пандов.[21]

По време на Гръцката гражданска война селото пострадва силно - 69 души са убити, 607 кономладци се изселват в социалистическите страни,[2] а 219 деца от Кономлади са изведени от селото от комунистическите части като деца бежанци.[11]

След войната започва масова емиграция отвъд океана в Австралия, САЩ и Канада.

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 1202[2] 1031[2] 802[2] 946[2] 438[2] 444[2] 341[2] 300[2] 25[2] 214 117

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Митре Влаха
Родени в Кономлади
  • Flag of Bulgaria.svg Александра Наумова (1901 - ?), българска комунистка
  • Flag of Bulgaria.svg Анастас Ангелов, български революционер от ВМОРО, четник на Христо Цветков[22]
  • Flag of Bulgaria.svg Анастас Иванов, български революционер от ВМОРО, четник на Христо Цветков[22]
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Панчаров (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, Костурска съединена чета[23]
  • Flag of Bulgaria.svg Божидар Митрев (1900 – 1932), деец на ВМРО (обединена)
  • Flag of Bulgaria.svg Васил Котев (? – 1903), български революционер, войвода на ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Янакиев, български революционер от ВМОРО, четник на Христо Цветков[22]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър А. Лясков (Лъсков, 1890 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 10 прилепска дружина, Сборна партизанска рота на МОО, в гръцки плен до 4 март 1914 година, носител на кръст „За храброст[24]
  • Flag of Bulgaria.svg Доне Попов, деец на ВМОРО, войвода на селската чета от Кономлади[25]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Тръпчев (1867 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина, носител на орден „За храброст“ ІІІ степен[26]
  • Flag of Bulgaria.svg Манол Кочов (1883 – ?), български революционер, деец на ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Мирчо Василев (1902 - 1929), български революционер от ВМРО
  • Flag of Bulgaria.svg Митре Влаха (1873 – 1907), български революционер, войвода на ВМОРО
  • Flag of Greece.svg Митровица Капитанова (Μήτραινα Καπετάνου), гръцка андартска деятелка, агент от ІІІ ред[27]
  • Flag of Greece.svg Наум (Ναούμ), гръцки андартски деец, водач на чети[27]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола (Коле) Пандов, деец на ВМОРО, войвода на чета по време на Илинденско-Преображенското въстание, част от отряда на Михаил Розов[28]
  • Flag of Bulgaria.svg Новачко Котев, български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Павел Анастасов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 8 костурска дружина[29]
  • Flag of Bulgaria.svg Дядо Ставри Лясков (ок. 1843 – 3 септември 1903), български революционер от ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Сотир Котев, български свещеник и революционер, деец на ВМОРО, загинал.[16][30]
  • Flag of Bulgaria.svg Сотир Толев (1881 – 1955), български революционери, участник в Македонобългарския революционен комитет, участник в Общото събрание в Костур в 1943 година[31]
  • Flag of Bulgaria.svg Сотир Трайков, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Христов Германчето[32]
  • Flag of Bulgaria.svg Стойчо Панайотов, македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО[33]
  • Flag of Bulgaria.svg Flag of Macedonia.svg Flag of the United States.svg Стоян Христов (1898 – 1996), американски журналист и писател
  • Flag of Bulgaria.svg Flag of the United States.svg Търпо Димитров Христов, емигрантски активист в САЩ[34]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Цветков (1877 – 1934), български революционер, войвода на ВМОРО, македоно-одрински опълченец, войвода на партизанска чета, Нестроева рота на 13 кукушка дружина, Сборна партизанска рота на МОО, в гръцки плен до 4 март 1914 година[35]
  • Flag of Bulgaria.svg Цвета Василева (1904 - ?), българска народна певица, емигрира в Свободна България, от нея проф. Николай Кауфман записва в 1955 година песен, изпълнявана в Костурско[36]
Български общински съвет в Кономлади в 1941 година
  • Flag of Bulgaria.svg Сотир Томов
  • Flag of Bulgaria.svg Доне Гещаров
  • Flag of Bulgaria.svg Митре Николов
  • Flag of Bulgaria.svg Коле Шанов
  • Flag of Bulgaria.svg Лазо Младенов
  • Flag of Bulgaria.svg Зипо Мичов
  • Flag of Bulgaria.svg Тодор Митрушев
  • Flag of Bulgaria.svg Сотир Попов
  • Flag of Bulgaria.svg Тодор Нунчев
  • Flag of Bulgaria.svg Лексо Пандов[37]
Други
  • Flag of Macedonia.svg Андон Чибишев (р. 1959), северномакедонски лекар и политик, по произход от Кономлади
  • Flag of Bulgaria.svg Наум Кайчев (р. 1970), български историк и диломат, по произход от Кономлади

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Πανδέκτης. Μετονομασίες οικισμών της Ελλάδας. Κονομπλάτι – Μακροχώρι
  2. а б в г д е ж з и к л м н о Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 25. (на македонска литературна норма)
  3. Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и изкуство, II изд., София, 1989.
  4. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 56. (на френски)
  5. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 108-109.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 266.
  7. Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 52.
  8. Македонски дневник (спомени на отец Търпо Поповски), Издателство „Фама“, София, 2006, стр. 47.
  9. Илюстрация Илинден, бр.140, стр.12
  10. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 180-181. (на френски)
  11. а б в Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Makrohori Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  12. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 6.
  13. Κονομπλάτι[неработеща препратка]
  14. Одрински глас, брой 15, 20 април 1908, стр. 4.
  15. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 853.
  16. а б Райков, Георги. Битие на българския народ в Македония при царуването на Турция до отстъпването ѝ от Македония и изтезание на българския народ от гърците и сърбите, в: „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 24.
  17. Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  18. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 19. (на сръбски)
  19. „Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Makrohori.“, архив на оригинала от 26 юли 2007, https://web.archive.org/web/20070726040929/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/022.htm, посетен 26 юли 2007 
  20. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  21. Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, мит или реалност, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 486.
  22. а б в „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52
  23. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 537.
  24. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 411.
  25. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 136.
  26. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 736.
  27. а б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 86. (на гръцки)
  28. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 123.
  29. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 22.
  30. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на Бългапия: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 97.
  31. Парцел 32. // София помни. Посетен на 3 март 2016.
  32. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.39
  33. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 531.
  34. Трайков, Веселин. История на българската емиграция в Северна Америка. София, 1993, стр. 23-24.
  35. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 789-790.
  36. Картон на записа № 43. // Български академичен музикален портал на Българската академия на науките. Посетен на 1 юни 2020 г.
  37. Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, мит или реалност. София, Македонски научен институт, 1996. с. 486.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция          Портал „Македония“         Портал „Македония