Ошени

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Костурско. За селото в Кожанско със старо име Илесли вижте Инои.

Ошени
Οινόη
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Костур
Надм. височина 720 m
Население 475 души (2011 г.)
Демоним Ошѐнци / Ошена̀ри

Òшени (на гръцки: Οινόη, Инои, до 1927 година Όσιανη, Осяни[1]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, в дем Костур, област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 20 километра западно от демовия център Костур, на 720 m надморска височина в подножието на хребета Флацата.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Селото се споманава в османски дефтер от 1530 година под името Ошани със 105 християнски семейства.[3] В края на XIX век Ошени е смесено българо-мюсюлманско село. Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Осени (Osseni) живеят 900 гърци.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Ошени (Ochéni) е посочено като село с 210 домакинства с 540 жители българи и 140 мюсюлмани.[5] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Ошени има 120 жители българи християни и 550 души българи мохамедани.[6]

В началото на XX век християнските жители на Ошени са под върховенството на Вселенската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 80 българи патриаршисти гъркомани.[7]

Гръцка статистика от 1905 година представя селото като гръцко-турско – с 80 жители гърци и 750 жители турци.[8] Според Георги Константинов Бистрицки Ошени преди Балканската война има 20 български и 80 помашки къщи,[9] а според Георги Христов и 2 куцовлашки.[10]

По време на Балканската война един човек от Ошени се включва като доброволец в Македоно-одринското опълчение.[11]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Ошани е обозначено като българо-турско селище.[12]

Селото праща башибозук, който опожарява и разграбва съседните български села по времето на Илинденското въстание.[13]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Ошени има 5 къщи славяни християни и 154 къщи славяни мохамедани.[14] През 20-те години мюсюлманското население на Ошени се изселва в Турция и на негово място са заселени гърци, бежанци от Турция, 572 души[15][2] или според други данни 153 семейства и 565 души.[16]

В 1926 година селото е прекръстено на Инои – гръцката форма на понтийското градче Юне.[17] След 1919 година двама души се изселват в България по официален път.[18]

През Втората световна война в Ошени е създадена въоръжена мухаджирска чета за терор над българското население.[19]

По време на Гръцката гражданска война селото не пострадва много.[2] Две деца са изведени извън страната от комунистическите власти като деца бежанци. След войната започва масова емиграция отвъд океана.[20] От жителите с български произход остават 60-70 души.[2] Част от понтийските жители на Ошени се заселват в напуснатото българско преспанско село Щърково (Плати).[2]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 695[2] 824[2] 602[2] 990[2] 1003[2] 823[2] 555[2] 673[2] 621[2] 583 475

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Ошени
  • Flag of Bulgaria.svg Герго Димитров, деец на ВМРО[21]
  • Flag of Greece.svg Кириакос Каратаидис (р. 1965), гръцки футболист
  • Flag of Greece.svg Flag of SFR Yugoslavia.svg Лазар Дамов Ошенски (1897 – 1970), комунистически деец от Гърция и Югославия
  • Flag of Bulgaria.svg Търпе Наумов, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 5 одринска дружина[22]
  • Flag of Greece.svg Симеон Христу (Συμεών Χρήστου), гръцки андартски деец[23]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Πελαγίδης, Στάθης. Η Οινόη της Καστοριάς: ιστορική διαδρομή 1923 – 1995, Κοινότητα Οινόης Καστοριάς, Θεσσαλονίκη, 1996.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л м н о Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 36. (на македонска литературна норма)
  3. Yeni, Harun. Demography and settlement in Paşa Sancağı Sol-Kol Region according to Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli Defteri dated 1530 : A Master’s Thesis. Ankara, Bilkent University. Department of History, September 2006. с. 110. (на турски)
  4. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 56. (на френски)
  5. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 106-107.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 267.
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 180-181. (на френски)
  8. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Oinoi Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  9. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 8.
  10. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 198.
  11. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 486, 868.
  12. Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  13. Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 76.
  14. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 17. (на сръбски)
  15. „Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Oinoi.“, архив на оригинала от 26 юли 2007, https://web.archive.org/web/20070726034513/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/064.htm, посетен 26 юли 2007 
  16. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  17. „Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен 30 юни 2012 
  18. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Oinoi Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  19. Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  20. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Oinoi Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  21. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 16.
  22. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 486.
  23. ΕΘΝΟΛΟΓΙΚΗ ΣΥΣΤΑΣΗ ΤΗΣ ΜΑΚΕΔΟΝΙΑΣ ΣΤΙΣ ΑΡΧΕΣ ΤΟΥ 20ού ΑΙΩΝΑ
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция          Портал „Македония“         Портал „Македония