Света Неделя (дем Костур)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Света Неделя.

Света Неделя
Αγία Κυριακή
— село —
Гърция
40.5249° с. ш. 21.1203° и. д.
Света Неделя
Западна Македония
40.5249° с. ш. 21.1203° и. д.
Света Неделя
Костурско
40.5249° с. ш. 21.1203° и. д.
Света Неделя
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Костур
Географска област Пополе
Надм. височина 750 m
Население 263 души (2011 г.)
Пощенски код 520 58
Телефонен код 24670-91

Свèта Нèделя (изписване до 1945 година: Свѣта Недѣля; на гръцки: Αγία Κυριακή, Агия Кириаки; на албански: Shënedjelli) е село в Егейска Македония, Република Гърция, в дем Костур, област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 15 километра западно от демовия център Костур, на 750 m надморска височина в Костурската котловина.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Света Неделя е смесено българо-турско село. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Света Неделя (Svéta-Nédélia) е посочено като село в Костурска каза с 90 домакинства и 220 жители българи и 70 мюсюлмани.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Света Неделя има 80 жители българи християни и 350 турци.[3] Цялото християнско население на селото е гъркоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 120 българи патриаршисти гъркомани.[4]

Гръцка статистика от 1905 година представя селото като гръцко-турско – със 175 жители гърци и 375 жители турци.[5] Христо Силянов, който посещава Света Неделя през 1912 година, го описва като помашко село.[6] Според Георги Константинов Бистрицки Света Неделя преди Балканската война има 15 български и 30 помашки къщи.[7]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Света Неделя е обозначено като българо-турско селище.[8]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

След Балканската война селото влиза в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Свата Неделя (Свата Недеља) има 13 къщи славяни християни и 57 къщи славяни мохамедани.[9] През 20-те години мюсюлманското население на Света Неделя се изселва в Турция и на негово място са заселени гърци, бежанци (мухаджири) от Мала Азия, общо 221 души.[1] В 1928 година селото е бежанско с 60 семейства с 205 души.[10]

Населението отглежда жито и тютюн и частично се занимава и със скотовъдство.[1]

През Втората световна война в Света Неделя е създадена въоръжена мухаджирска чета за терор над българското население.[11] Репресиите от страна на гръцки жители на Света Неделя, включително и над свои съселяни, продължават и през следващите години.[12]

По време на Гражданската война (1946 - 1949) селяните са изселени в Костур, но след нормализацията на положението се завръщат.[1]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 450[1] 395[1] 264[1] 427[1] 362[1] 349[1] 258[1] 278[1] 305[1] 364 263

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Света Неделя

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 40. (на македонска литературна норма)
  2. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 106-107.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 266.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 180-181. (на френски)
  5. „Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Agia Kiriaki.“, архив на оригинала от 26 юли 2007, https://web.archive.org/web/20070726034311/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/066.htm, посетен 26 юли 2007 
  6. Силянов, Христо. От Витоша до Грамос. Походът на една чета през Освободителната война - 1912 г., София 1984, стр. 545
  7. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 8.
  8. Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  9. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 17. (на сръбски)
  10. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  11. Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  12. Пејов, Наум. Македонците во Граѓанскага војна во Грција, Скопје 1968, с. 125, 127.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция          Портал „Македония“         Портал „Македония