Вишени

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Костурско. За бившето село в Серско вижте Вишен.

Вишени
Βυσσινιά
— село —
„Свети Николай“ (1884)
Свети Николай“ (1884)
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Западна Македония
Дем Костур
Географска област Пополе
Надм. височина 900 m
Население (2001) 135 души
Вишени в Общомедия

Вишени или Вишани[1] (на гръцки: Βυσσινιά, Висиния, до 1926 Βύσανη, Висани[2]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, в дем Костур, област Западна Македония. Според преброяването от 2001 година селото има 135 жители.

География[редактиране | редактиране на кода]

Изглед към Вишени от пътя Шестеово – Жервени. Зад селото Вич
Кметството във Вишени

Селото отстои на 13 km северно от демовия център Костур, в областта Пополе в южните разклонения на планината Вич (Вици). На 5 km на изток е село Българска Блаца (Оксия), на 6 km на запад – Жервени (Агиос Андониос), а на 6 km на юг – Тихолища (Тихио). Между селото и Вич е местността Маркова урница, от която на северозапад има пресъхнало езеро. Южно от селото минава Вишенската река, която напоява Вишенското поле и се влива в Костурското езеро.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Вишенецът Георги Апостоловски, който в 1892 година публикува описание на селото в българския вестник „Новини“, пише, че според местни предания Вишани е старо село, основано от жена на име Виша. Селото е било първоначално в местността Мъчани, половин час на юг от сегашното място, на пътя Костур – Битоля. След това се мести в местността Селища половин час на север от сегашното място, в полите на Вич. Там е имало църква „Свети Никола“, чието място вишенци помнят.[1] Според Атанас Лейков първоначално селото е било разположено в местността Селишча, но поради разбойнически нападения се е преместило в местността Мъчени и оттам на сегашното си място.[3] Църквище Свети Спас и аязмо със смятана ца лековита вода има и на половин час на изток от селото.[1]

В XV век във Вишани са отбелязани поименно 82 глави на домакинства.[4] В османските данъчни регистри от средата на XV век Вишени е споменато с 24 глави на семейства и четирима неженени: Бойко, папа Йорг, Райко, Никола, Йорг, Димо, Драгия, Тодор, Димитри, Яно, Ставро, Алекса, Иверко, Петко, Дидое, Тодор, Михо, Янкос, Леко, Йоргич, Дабижив, Андронико, Михо, Йорг, Дабижив, Андронико, Михо и Йорг, и пет вдовици Траяна, Кала, Влада, Стана и вдовицата на Дидое. Общият приход за империята от селото е 1 920 акчета[5].

Според поп Кочи Попалексиев и Алекси Апостоловски в началото на XIX век селото на окончателното си място е имало 30 къщи.[1] В селото през 80-те години на XIX век са построени две църкви – „Свети Николай“ в селото (1884) и „Свети Атанас“ (1886) на километър извън Вишени.[6][1] Според Георги Апостоловски в 1892 година „църквите са много добре уредени и много стари книги се съхраняват в тях, между които и някои стари евангелия, писани на пергамент. Преди 30 години са подарени на църквата ни 3 ката свещ. одежд, някои богослужебни потребности и едно сребърно славянско евангелие“. Според него училището е „едно доста хубаво извън и голямо здание, но вътрешно не е уредено. То никоя година не е останало без учител, който се плаща от църковните приходи, но в него се учи на гръцки език, което е причината за дето децата в него нищо не научават поради неразбиранието на езика. Учението ни беше папагалско, без да разбираме нищо от прочетеното... и до днес съселените ми си учат децата на непонятен тям език и дават парите си напразно на гръцки учители, които от няколко години насам се подпомагат парично от гръцкия силогос. Около Вишани има по-малки и по-долни села, които са си направили училищата, сдобили са се с добри български учители и децата с радост се учат на метерния си език.“[1]

Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че във Висани (Vissani) живеят 960 гърци.[7] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Вишени (Vichéni) е посочено като село в Костурска каза с 80 домакинства и 100 жители мюсюлмани и 180 жители българи.[8]

През 1897 година цялото село преминава под върховенството на Българската екзархия.[9] И двете църкви и училището стават български.[10] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Вишени има 1 150 жители българи християни.[11]

По време на Илинденско-Преображенското въстание селото е на четири пъти ограбвано и опожарявано от турски аскер.[12] Според сведение на ръководителите на въстанието в Костурско, включващо Васил Чекаларов, Лазар Поптрайков, Пандо Кляшев, Манол Розов и Михаил Розов, изпратено до всички чуждестранни консулства в Битоля на 30 август 1903 във Вишени от 200 къщи остават само 13 неизгорени и са убити Дине Ишков (на 65 години), Гиле Сотиров (73), Сидо Бакрачев (81), поп Кочо (70), Коле Лейка (60) и Дино Калков 85).[13] Според друг източник са изгорени 172 от 186 къщи[14].

По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Вишени има 1 280 българи екзархисти и функционират две български училища.[15] Гръцка статистика от 1905 година също представя селото като чисто българско с 950 жители.[16] Според Георги Константинов Бистрицки Вишени преди Балканската война има 170 български къщи.[17]

На 26 май 1908 година андартският капитан Георгиос Диконимос Макрис заедно с Панайотис Лазопулос напада Вишени и убива 9 жени, 4 мъже, а други 3 жени са с тежки наранявания.[18]

Селото не се отказва от Екзархията до влизането си в Гърция след Междусъюзническата война. При избухването на Балканската война в 1912 година шест души от Вишени са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[19]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Среща на деца бежанци с местните вишенци

По време на войната в селото влизат гръцки войски и след Междусъюзническата война то остава в Гърция. Българските жители на селото са насилвани да се обявяват за гърци и да не говорят повече български[20].

През 1927 година селото е прекръстено на Висиния, в превод вишнево. В 1928 година в селото има заселени 2 души гърци бежанци. Между 1914 и 1919 година 14 души от Вишени подават официално документи за емиграция в България, а след 1919 година - 29. В селото има 29 политически убийства.[21] Емиграцията между двете световни войни в посока България е значително по-голяма от официалните данни. В 1932 година се регистрирани 140 българофонски семейства, всички с изявено „славянско съзнание“.

През Втората световна война Вишени пострадва от италианските окупатори.[22] В 1945 година в селото има 650 българофони, всички с „негръцко национално съзнание“. По време на Гръцката гражданска война селото също понася загуби - 159 деца от селото са изведени от комунистическите части извън страната като деца бежанци.[23]

След войната започва масова емиграция отвъд океана в Австралия, САЩ и Канада, на което се дължи и драстичният спад на населението, регистриран от преброяванията.

Преброявания
  • 1913 - 1060 души
  • 1920 - 700 души
  • 1928 - 642 души
  • 1940 - 684 души
  • 1951 - 472 души
  • 1961 - 267 души
  • 1971 - 260 души
  • 1981 - 229 души
  • 1991 - 157 души

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Кольо Рашайков Вишенски
Деецът на ВМОРО от Вишени Ромпапов
Родени във Вишени
  • Flag of Bulgaria.svg Анастас Дамянов (1888 - ?), македоно-одрински опълченец, Шеста охридска дружина[24]
  • Flag of Bulgaria.svg Анастас Стумбов, български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Аргир Лебамов, касиер на първия ЦК на МПО (1922), баща на дейците на МПО Иван и Георги Лебамови[25]
  • Flag of Bulgaria.svg Васил Ишков (? - 1961), български емигрантски деец в САЩ, втори президент на МПО
  • Flag of Bulgaria.svg Васил Стумбов, български революционер от ВМРО
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Апостоловски (1855 - 1922), български просветен деец[26]
  • Flag of Greece.svg Георги Калков (1916-1948), гръцки партизанин, деец на НОФ
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Христов - Драшка, български революционер, костурски войвода по време на Илинденско-Преображенското въстание[27][28]
  • Flag of Bulgaria.svg Григор Бакрачев (1878 - 1963), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Дамян Кузев, македоно-одрински опълченец, Втора рота на Втора скопска дружина[29]
  • Flag of Bulgaria.svg Дамян Марков (1858 - 1941), кмет на Вишени, ръководител на вишенския революционния комитет и член на първия околийски комитет на ВМОРО в Костур през 1900 г.[30]
  • Flag of Bulgaria.svg Дамян Попхристов (1888 - 1964), български дипломат
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Силянов, македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина[31]
  • Flag of Bulgaria.svg Евтим Михайлов, македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина[32]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Апостоловски (ок. 1853 - ?), български просветен деец
  • Flag of Bulgaria.svg Йото Рашайков, български революционер от ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Flag of the United States.svg Михаил Козмов (1885 - ?), български революционер, емигрантски деец в САЩ
  • Flag of Bulgaria.svg Милош Попдимитров (1895 - 1969), български просветен деец и фолклорист, член на Костурското благотворително братство[33]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Рашайков (1867 - 1902), български революционер
  • Flag of Greece.svg Панайот Милошев (1927 - 1949), гръцки комунист[34]
  • Flag of Bulgaria.svg Пандо Иванов (1890 - ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина[35]
  • Flag of Bulgaria.svg Спасо Гергевски, селски войвода на ВМОРО, войвода на вишенската чета по време на Илинденско-Преображенското въстание[36]
  • Flag of Bulgaria.svg Спиро Хаджиев (1873 - ?), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Тома Бакрачев (1877 - 1951), български революционер
  • Flag of Greece.svg Тома Христов, гъркомански андартски капитан
  • Flag of Bulgaria.svg Търпен Марков (1879 - 1903), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Талев, македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина[37]
Починали във Вишени

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж Кочовъ, Георги попъ. Описание на селото Вишани (Костурско). // Новини II (60). 24 априлий 1892. с. 3.
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Βύσανη - Βυσσινιά
  3. Leikas, A. J. (Atanas Leikov) The history of the village Visheni, Fort Wayne, Indiana 1991, p. 3
  4. Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.
  5. Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје, 1973, стр. 101
  6. Сайт на бившия ном Костур.
  7. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 55.
  8. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г. Македонски научен институт, София, 1995, стр. 108-109.
  9. Пасков, Илия. Изложение на екзарх Йосиф I до Св. Синод на Българската църква за църковно-училищното дело в Македония и Одринско (1897-1900), Известия на държавните архиви, кн. 59, 1990, с. 416. Друг източник посочва периода 1896-1900 г. като време за преминаване на селото под ведомството на Екзархията - Илюстрация Илинден, 1936, бр.79, стр.1
  10. Македонски Алманах, Индианополис, 1940 г., стр.47
  11. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика. София, 1900, стр. 265.
  12. „Автономия“, №37, 39, 45, 46, цитирано по: Тзавела, Христофор Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев, София, 2003, стр.23.
  13. Чекаларов, Васил. Дневник 1901-1903 година, Ива Бурилкова, Цочо Билярски, ИК „Синева“ София, 2001, стр. 294.
  14. Илюстрация Илинден, бр.139, стр.13
  15. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne. Paris, 1905, pp. 182-183.
  16. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Vissinia.
  17. Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 7.
  18. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 272-273.
  19. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 834.
  20. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.179
  21. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Vissinia.
  22. Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  23. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Vissinia.
  24. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 197.
  25. Македонски Алманах, Индианополис, 1940, стр. 223.
  26. Парцел 34. // София помни. Посетен на 2016-03-03.
  27. Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.38
  28. Николов, Борис Й. Вътрешна Македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 179.
  29. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 391.
  30. Биография на Търпен Марков сайта на ВМРО-БНД
  31. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 610.
  32. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 458.
  33. Парцел 129. // София помни. Посетен на 2018-03-24.
  34. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  35. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 294.
  36. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 33.
  37. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 688.
     Портал „Македония“         Портал „Македония