Вишени

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Костурско. За бившето село в Серско вижте Вишен.

Вишени
Βυσσινιά
— село —
„Свети Николай“ (1884)
Свети Николай“ (1884)
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Западна Македония
Дем Костур
Географска област Пополе
Надм. височина 900 m
Население (2001) 69 души
Вишени в Общомедия

Вишени (на гръцки: Βυσσινιά, Висиния, до 1926 Βύσανη, Висани[1]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, в дем Костур, област Западна Македония. Според преброяването от 2001 година селото има 135 жители.

География[редактиране | редактиране на кода]

Изглед към Вишени от пътя Шестеово - Жервени. Зад селото Вич
Входът на Вишени

Селото отстои на 13 километра северно от демовия център Костур, в областта Пополе в южните разклонения на планината Вич (Вици). На 5 километра на изток е село Българска Блаца (Оксия), на 6 на запад - Жервени (Агиос Андониос), а на 6 на юг - Тихолища (Тихио).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Според местни предания, първоначално селото е било разположено в местността Селишча, но поради разбойнически нападения се е преместило в местността Мучени. Тъй като тя се намирала на пътя между Костур и помашкото село Жервени, напуснало и нея и се преселило на сегашното си място[2]. В 15 век във Вишани са отбелязани поименно 82 глави на домакинства.[3] В османските данъчни регистри от средата на 15 век Вишени е споменато с 24 глави на семейства и четирима неженени: Бойко, папа Йорг, Райко, Никола, Йорг, Димо, Драгия, Тодор, Димитри, Яно, Ставро, Алекса, Иверко, Петко, Дидое, Тодор, Михо, Янкос, Леко, Йоргич, Дабижив, Андронико, Михо, Йорг, Дабижив, Андронико, Михо и Йорг, и пет вдовици Траяна, Кала, Влада, Стана и вдовицата на Дидое. Общият приход за империята от селото е 1 920 акчета[4].

В селото през 80-те години на 19 век са построени две църкви - „Свети Николай“ (1884) и „Свети Атанас“ (1886)[5], както и училище - всичките български[6].

Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че във Висани (Vissani) живеят 960 гърци.[7] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Вишени (Vichéni) е посочено като село в Костурска каза с 80 домакинства и 100 жители мюсюлмани и 180 жители българи.[8] През 1897 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия[9].

Среща на деца бежанци с местните вишенци.

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Вишени има 1 150 жители българи християни.[10]

По време на Илинденско-Преображенското въстание селото е на четири пъти ограбвано и опожарявано от турски аскер.[11] Според сведение на ръководителите на въстанието в Костурско, включващо Васил Чекаларов, Лазар Поптрайков, Пандо Кляшев, Манол Розов и Михаил Розов, изпратено до всички чуждестранни консулства в Битоля на 30 август 1903 във Вишени от 200 къщи остават само 13 неизгорени и са убити Дине Ишков (65 год.), Гиле Сотиров (73), Сидо Бакрачев (81), поп Кочо (70), Коле Лейка (60) и Дино Калков 85).[12] Според друг източник са изгорени 172 от 186 къщи[13].

В началото на 20 век всички жителите на Вишени са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Вишени има 1 280 българи екзархисти и функционират две български училища.[14]

Кметството във Вишени
Военен паметник във Вишени

Гръцка статистика от 1905 година представя селото като чисто българско с 950 жители.[15] Според Георги Константинов Бистрицки Вишени преди Балканската война има 170 български къщи.[16]

На 26 май 1908 година андартският капитан Георгиос Диконимос Макрис заедно с Панайотис Лазопулос напада Вишени и убива 9 жени, 4 мъже, а други 3 жени са с тежки наранявания[17]

Селото не се отказва от Екзархията до влизането си в Гърция след Междусъюзническата война. При избухването на Балканската война в 1912 година шест души от Вишени са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[18]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

По време на войната в селото влизат гръцки войски и след Междусъюзническата война то остава в Гърция. Българските жители на селото са насилвани да се обявяват за гърци и да не говорят повече български[19].

През 1927 година селото е прекръстено на Висиния, в превод вишнево. В 1928 година в селото има заселени 2 души гърци бежанци. Между 1914 и 1919 година 14 души от Вишени подават официално документи за емиграция в България, а след 1919 година - 29. В селото има 29 политически убийства.[20] Емиграцията между двете световни войни в посока България е значително по-голяма от официалните данни. В 1932 година се регистрирани 140 българофонски семейства, всички с изявено „славянско съзнание“.

През Втората световна война Вишени пострадва от италианските окупатори.[21] В 1945 година в селото има 650 българофони, всички с „негръцко национално съзнание“. По време на Гръцката гражданска война селото също понася загуби - 159 деца от селото са изведени от комунистическите части извън страната като деца бежанци.[22]

След войната започва масова емиграция отвъд океана в Австралия, САЩ и Канада, на което се дължи и драстичният спад на населението, регистриран от преброяванията.

Преброявания[редактиране | редактиране на кода]

  • 1913 - 1060 души
  • 1920 - 700 души
  • 1928 - 642 души
  • 1940 - 684 души
  • 1951 - 472 души
  • 1961 - 267 души
  • 1971 - 260 души
  • 1981 - 229 души
  • 1991 - 157 души

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Кольо Рашайков Вишенски
Деецът на ВМОРО от Вишени Ромпапов
Родени във Вишени
  • България Анастас Дамянов (1888 - ?), македоно-одрински опълченец, Шеста охридска дружина[23]
  • България Анастас Стумбов, български революционер
  • България Аргир Лебамов, касиер на първия ЦК на МПО (1922), баща на дейците на МПО Иван и Георги Лебамови[24]
  • България Васил Ишков (? - 1961), български емигрантски деец в САЩ, втори президент на МПО
  • България Васил Стумбов, български революционер от ВМРО
  • България Георги Апостоловски (1855 - 1922), български просветен деец[25]
  • Гърция Георги Калков (1916-1948), гръцки партизанин, деец на НОФ
  • България Георги Христов - Драшка, български революционер, костурски войвода по време на Илинденско-Преображенското въстание[26][27]
  • България Григор Бакрачев (1878 - 1963), български революционер
  • България Дамян Кузев, македоно-одрински опълченец, Втора рота на Втора скопска дружина[28]
  • България Дамян Марков (1858 - 1941), кмет на Вишени, ръководител на вишенския революционния комитет и член на първия околийски комитет на ВМОРО в Костур през 1900 г.[29]
  • България Дамян Попхристов (1888 - 1964), български дипломат
  • България Димитър Силянов, македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина[30]
  • България Евтим Михайлов, македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина[31]
  • България Иван Апостоловски (ок. 1853 - ?), български просветен деец
  • България Йото Рашайков, български революционер от ВМОРО
  • България Никола Рашайков (1867 - 1902), български революционер
  • Гърция Панайот Милошев (1927 - 1949), гръцки комунист[32]
  • България Пандо Иванов (1890 - ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина[33]
  • България Спасо Гергевски, селски войвода на ВМОРО, войвода на вишенската чета по време на Илинденско-Преображенското въстание[34]
  • България Спиро Хаджиев (1873 - ?), български революционер
  • България Тома Бакрачев (1877 - 1951), български революционер
  • Гърция Тома Христов, гъркомански андартски капитан
  • България Търпен Марков (1879 - 1903), български революционер
  • България Христо Талев, македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина[35]
Починали във Вишени

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Βύσανη - Βυσσινιά
  2. Leikas, A. J. (Atanas Leikov) The history of the village Visheni, Fort Wayne, Indiana 1991, p. 3
  3. Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.
  4. Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје, 1973, стр. 101
  5. Сайт на бившия ном Костур.
  6. Македонски Алманах, Индианополис, 1940 г., стр.47
  7. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 55.
  8. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г. Македонски научен институт, София, 1995, стр. 108-109.
  9. Пасков, Илия. Изложение на екзарх Йосиф I до Св. Синод на Българската църква за църковно-училищното дело в Македония и Одринско (1897-1900), Известия на държавните архиви, кн. 59, 1990, с. 416. Друг източник посочва периода 1896-1900 г. като време за преминаване на селото под ведомството на Екзархията - Илюстрация Илинден, 1936, бр.79, стр.1
  10. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика. София, 1900, стр. 265.
  11. „Автономия“, №37, 39, 45, 46, цитирано по: Тзавела, Христофор Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев, София, 2003, стр.23.
  12. Чекаларов, Васил. Дневник 1901-1903 година, Ива Бурилкова, Цочо Билярски, ИК „Синева” София, 2001, стр. 294.
  13. Илюстрация Илинден, бр.139, стр.13
  14. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne. Paris, 1905, pp. 182-183.
  15. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Vissinia.
  16. Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 7.
  17. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 272-273.
  18. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 834.
  19. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.179
  20. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Vissinia.
  21. Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  22. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Vissinia.
  23. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 197.
  24. Македонски Алманах, Индианополис, 1940, стр. 223.
  25. Парцел 34. // София помни. Посетен на 2016-03-03.
  26. Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.38
  27. Николов, Борис Й. Вътрешна Македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 179.
  28. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 391.
  29. Биография на Търпен Марков сайта на ВМРО-БНД
  30. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 610.
  31. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 458.
  32. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  33. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 294.
  34. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 33.
  35. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 688.
     Портал „Македония“         Портал „Македония