Тома Кръстев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тома Кръстев
Тома Крстић Костурац
сръбски революционер
Роден
1882 г.
Починал
10 юни 1939 г. (57 г.)

Тома Кръстев-Костурчанин (на сръбски: Тома Крстић-Костурац) е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, станал по-късно македонски сърбоманин, и минал на стратата на Сръбската пропаганда в Македония.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1882 година[2] в костурското село Вишени и затова носи прякора Костурац (на сръбски Костурчанин). Участва в Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година и след потушаването му, бяга в Свободна България.[1]

От 1904 година е сръбски четник в Източното и Западното Повардарие. В 1907 година става сръбски войвода. След Младотурската революция в 1908 година, се връща в родния си град. Остава в Костур и след като градът попада в Гърция след Балканските войни. Участва в Първата световна война, след като сръбската армия е извозена от Корфу на Солунския фронт в 1916 година. След войната се установява в Битоля.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Р. Војвода Тома Крстић-Костурац // Политика. 11 јун 1939. Посетен на 13 октомври 2021 г. (на сръбски)
  2. а б в Јадранска стража, бр. 172/173, 1939.